20 години капо

Червена България е в еуфория. Румънският голмайстор Янис Зику почти сигурно ще подпише с ЦСКА. Каза го самия той. Защо да не му вярваме? Значи има повод за празнуване, защото със самото му стъпване на "Армията", тимът от Борисовата градина ще си осигури шампионска титла, участие в Лига Европа, прескачане на груповата фаза, евентуално купа България, а догодина и мачове в Шампионска лига - поне 12 (с квалификациите)... Хайде сега да отворим очи. Нека спрем с мечтите, които за нас са безплатни, но за ЦСКА не.

Да, Янис притежава интересна и богата визитка. Едва ли е случаен, след като е държал фланелката на Интер по време на официално представяне, играл е домакински мачове на "Енио Тардини" в Парма, бил е звезда на Динамо Букурещ и е голмайстор на Румъния с Тимишоара...

Има обаче нещо много притеснително. Не ви ли прави впечатление, че с годините му кариерата върви в низходящ, а не във възходящ ред. Прогрес няма. На това му се казва регрес. Не ви ли е странно как така тази суперзвезда падаща от Северната ни съседка е решила да се приземи точно в България, а не е грабнала вниманието на доста по-богатите и платежоспособни отбори в Русия, Турция и Гърция, например...

След няколко дни, когато официално подпише с "армейците", Янис ще ни залее с обичайните обещания и празни приказки за това колко велик отбор е ЦСКА и как за него е чест да носи фланелката с трите звезди. Баста! Мениджърът му наскоро си го каза - в България има повече пари от Румъния. Ето това е причината.

Хубаво. Никой не го съди за това, защото е ясно, че никой няма да дойде да играе футбол (независимо за кой отбор става въпрос) ей така, просто защото сме много готини. Страшното е, че най-вероятно и Зику ще се присъедини към групата на иностранците, които в спускането си надолу намериха кратък пристан в Борисовата градина, изложиха се в по-голямата си част, отмъкнаха по 2-3 торби с пари и изчезнаха... Кои са те?

Започна се в началото на демокрацията. Първи на "Армията" акостираха Бернардо Редин и Карлос Пимиенто. За вторият няма да говорим, защото той май беше подарък към трансфера на първия. Редин обаче дойде със статута на звезда. Беше отбелязал 1-2 гола на Мондиал'90 и всички очаквахме чудеса. Да, ама не. Той вкара едва 3 гола за ЦСКА (единият срещу Левски) и си тръгна по живо по здраво... А следите му се изгубиха. Той беше свършен за футбола.

До края на 90-те с червената фланелка се подвизаваха още едва 10 чужденци. Част, от които национали. За съжаление малцина от тях оставиха трайна диря. Бобан Бабунски изигра 31 мача и отбеляза 1 гол, Люпчо Марковски записа 46 участия и 2 попадения, Ристе Милославов (той дойде от Добруджа) носи фланелката на червените 40 пъти и това е...

Другите? За европейския шампион с Цървена звезда Иля Найдоски ЦСКА бе краят на кариерата, а Жаир, Харковченко, Мъркич, Шарац, Литера (порита за Велбъжд), арменският национал Григорян повече никой не чу, а в Парка на свободата не ги и помнят...
С началото на новия век започна и голямото чуждестранно нашествие на "Българска армия".

Сред първите бяха украинският вратар Евген Немодруг, прочул се, че е пуснал "кървавия гол" на Гонзо и конгоанецът Масена Моке. За стражът така и не разбрахме къде отиде впоследствие, а перлата се скита по Вихрен и Берое.

Горе-долу по това време ЦСКА се сдоби с един от малкото чужденци заслужаващи уважение. Доведе го Красимир Безински, а името му е Ибрахима Гай. Струваше жълти стотинки, а 5 години по-късно бе любимец на феновете, чужденецът с най-много мачове за армейците, които прибираха 400 хиляди евро от Самсунспор за трансфера му. След това Гай игра в Локерен, Цървена звезда и някъде в Азия...

През 2002-а в Борисовата градина идва и първата голяма звезда (като Янис Зику). Става въпрос за Хамилтон Рикард, който е записал сериозно присъствие на Острова с екипа на Мидълзбро. У нас колумбиецът обаче пристига с около 25-30 килограма по-тежък. Вкара едва 2 гола и бе натирен...със сериозна финансова компенсация, разбира се, а след мина за кратко през Кипър, Нумансия и уругвайския Дунабио, но ние чухме за него едва, когато уби жена при автомобилна катастрофа.

След Рикард в ЦСКА се появи Макдоналд Мукаси. Той обаче дойде от Локо (София). Вкара 2 гола на Левски и с ръка на сърцето признаваме, че си заслужаваше. Затова сме готови да му простим всичките магарии, главоболия и неразположения, от които "страдаше". Впоследствие животът го отведе някъде на руско-японската граница, а сетне и в Индия, но където и да беше той, винаги си спомняше с умиление за "БИАД".

Един от най-големите провали на ЦСКА е през 2003 г. За 2,5 милиона долара клубът купи световните юношески шампиони Лео Лима и Родриго Соуза. Фантастични футболисти, останали едва два месеца в България. Бягството им е един от големите скандали в историята на клуба, дълго след това ЦСКА изплащаше на Вашку да Гама трансферната сума.

Лима правеше каквото си иска с топката. Соуза игра само в един шампионатен мач, след като в дебюта си изрита футболист на Нафтекс след края на мача и бе наказан за 4 срещи. Лима игра по-късно в Порто, Маритимо, в бразилските грандове Сантос, Гремио, Фламенго и Палмейрас и Сао Пауло. В същото време Соуза също мина през Маритимо, по-късно през Панатинайкос, Фламенго, където бе голмайстор и Коринтианс... Но ЦСКА пак беше капо.

По същото време в Борисовата градина бе и аржентинският младежки национал, отбелязал дори на Англия Маркос Чарас. Може и да е бил страхотен талант, но ние така и не разбрахме.

Подобна "греда", но от друго естество армейците удариха с Мансур Аянда. Халфът от Сенегал твърдеше, че е на 28 години, а изглеждаше на 38, че и малко повече. По време на лагер в Белмекен му призля от натоварването и припадна в банята, удряйки си тежко главата в мивката. Никъде из интернет не се намира къде е продължила кариерата на този чудак, изиграл 10 мача за ЦСКА в А група. И едва ли е продължил, защото в Сенегал май няма мачове за ветерани...

В небитието изчезнаха и Роберт Цаха, Евген Хмарук (ходи някъде по Кипър, но заболя от хепатит) и т.н.

Големи драми имаше и при второто (след това от 90-те години) нашествие на футболисти от бивша Югославия, които акостираха на "Армията" благодарение на  Миодраг Йешич. Сред най-интересните персони бе Матия Матко, който влизаше за по минута-две в края на мачовете, но си заработваше премия, а срещу Беласица преди смяната, облече фланелката наобратно. След ЦСКА прекрати кариерата си и откри бутик в Сърбия.

Следващият чудак (да не кажем недоразумение) бе Алекасандър Мутафджич, който дойде не откъде да е, а от Стандарт (Лиеж). Безкрайно добро и възпитано момче, идеален за комшия, но трудно уцелваше топката. Постоя 2-3 месеца и отпраши в неизвестна посока, засилен от шута, който му биха, за да не си и помисли за връщане.

С ритник от ЦСКА си тръгна и португалецът Жозе Фуртадо. Добър футболист, но невероятен хаймана. На номерата му не издържаха дори част от съотборниците му, които му спретнаха "мечка" в съблекалнята.

Уморихте ли се? Сигурно, но как да спестим червените приключения със Зе Руи, който бе една от перлите на Стойчо Младенов, а в последствие мина през Калитеа и Глориа Бистрица, а сега е безработен; Кевин Амунеке, който постоя за кратко и си би камшика към Скандинавия, откъдето не спираше да плюе ЦСКА, Неи, който си беше колкото класен, толкова и лигав и разюздан (сега май не е в някой гранд), Хосе Гарсес, Даниел Беконо, който също изглеждаше на около 40 г., а на всичкото отгоре не виждаше...

Сред най-големите атракции обаче бе Гардар Гунлаугсон. Още без да е стъпила в България, звезда стана съпругата му Асдис Ран. Ледената кралица обикаляше парти след парти, докато Гари не играеше.

Същата участ споходи армейците с мега, гига, ултра таланта от Парагвай Уго Баес, невероятните италианци Тибони, Грило, Еспозито, шотландската машина за голове Шеридън, който не е сигурно как целеше вратата на съблекалнята, за да влезе вътре...
Да продължаваме ли? Игор Митрески, Панку, Оливер Ковачевич, Агналдо, Гийом, Ланзаат, Давид Силва, Руи Мигел, Шакири, Якирович, Роберт Петров, Пицурка, Франсиско Мартос (от Барселона), Ели Маркес, Моралес, Машадо (1 гол срещу Левски не стига), Алтин Хаджи, Фабио Лима (не знаеше как се хвърля тъч), Мичо Вранеш, Митя Морац, Тиеро.... Всички дойдоха с големи обещания, но къде са сега? Никъде, в нищото или като Да Коща в Левски! Какво направиха за ЦСКА?

Какъв е изводът? ЦСКА много повече губи от привличането на такива играчи. "Червените" нямат нужда от тях. Ясно е, че България не е атрактивна и апетитна дестинация за сериозни футболисти. У нас идват или ментета, или пичове, които искат да хванат последно 10 и да разкършат с известните по цял свят с красотата си българки. Крайно време е да стане ясно, че с чужденци няма да стане. Или поне с много чужденци. На килограм! Трябва смяна на курса. Армейците имат начертан модел - този на Динамо (Загреб). Хората там прозивеждат, продават, взимат милиони, отборът играе силно и печели...