През отиващата си година в Барселона бе направено твърде много. И от всичко случило се трябва да бъдат отличени три действия, три решения, които могат да бъдат определени като особени. Това са изборът на нов президент, съдебните искове, свързани с икономическата ситуация в клуба и спонсорския договор с „Катар Фондейшън".
На терена пък отборът отбеляза пет гола на Еспаньол, на Мадрид, на Севиля, и на други отбори. За Барселона нямаше значение кой е съперникът. Тимът е силен, както никога преди, доставя удоволствие на феновете и получава такова.
Но и в този велик отбор, както и във всички останали има минало. Нищо не се случва спонтанно. И тук нямам предвид само резултатите, а най-вече решенията взети от спортно-техническия щаб.
Преди година Чики Бегиристайн и Гуардиола се допитаха до мен за едно много важно такова: продажбата на Самуел Ето'о. Лапорта не беше убеден в правилността на подобно действие. Всички знаят, че за него Самуел беше специален играч. Ако обаче Лапорта бе президент, който мислеше само за футбола Самуел едва ли щеше да си тръгне. И когато Чики и Пеп решиха, че смяната му с Ибрахимович е необходима на отбора, аз ги подкрепих. Заедно убедихме президента да направи тази немислима на пръв поглед сделка. По-късно обаче стана ясно, че сме сгрешили.
Пеп разбра, че Ибра никога няма да се впише напълно в отбора и няма да му донесе полза. Нужен беше друг тип футболист, за да бъде създаден идеалния тим. Следващото му решение бе да подпише с Вия. Ход, който трябваше да бъде направен бързо, защото след световното първенство цената му вероятно щеше да скочи до небето. Но всички разбирахме, че само това не е достатъчно. Освен да привлечем Вия трябваше и да продадем Ибрахимович.
Резултатът е ясен на всички. Постигнато бе някакво равновесие в икономически план и бе направено точно попадение в спортен такъв. Имахме най-добрият отбор в света и президент, който защити Пеп и Чики от критиците им. Които пък трябва да гледат реално на нещата преди да атакуват двамата и най-вече да не забравят как играе отбора.
Що се отнася до икономическата страна на нещата - парите дадени за Вия не са малко. Но другият вариант бе всичко да продължи постарому. Тогава нямаше да имаме нито Вия, нито най-добрия отбор в света. И ако прибавим към това парите от Яя Туре и още няколко продажби вероятно финансовата ситуация в клуба щеше да е по-добра.
Съмнявам се обаче че ще се намери и един фен на Барселона, който би предпочел последния вариант вместо сегашната реалност. Отборът изглежда впечатляващо и всичко това е резултат от решенията взети от треньорите - понякога правилни, понякога грешни. Всички атакуват Лапорта, но всъщност главните виновници сме аз, Пеп и Чики.
Той ни повярва, че трябва да се раздели с Ето'о в името на успеха с Ибра. И когато ние разбрахме грешката и заблудата си той отново ни подкрепи в желанието да бъде продаден Ибрахимович. И в това да бъде купен Вия. Направихме крачка назад, за да направим две напред. Ще видим дали ще се случи.
Другото, което трябва да се отбележи е постоянната игра на световните шампиони. Те определят изявите на отбора, а представянето им надхвърля границите на човешкото въображение.
Така новото ръководство на клуба получи в наследство най-добрия отбор в света и не е нужно да правят почти нищо , за да стане той №1 за всички времена. Имат най-добрия футболист на планетата. И втория, и третия такъв. Всички мечтаят името им да се свърже с Барселона. Уверен съм, че те могат да докарат на клуба същите пари, които ще бъдат получени от сделката за екипите. Въпросът е дали беше толкова трудно да се почака.
