Никой не е пророк в собствената си страна. Най-малкото българските футболни звезди.
Дори Стоичков, когато изведе националният отбор до най-големия успех на футболно равнище, и прославяше родината ни по целия свят, беше недолюбван от сънародниците си.
Но той често говори необмислени неща и обижда хора с приказките си, докато Димитър Бербатов предпочита да говори рядко и не влиза в открита конфронтация с никого.
И все пак не бих казал, че голмайсторът за всички времена на България е обичан в родината си.
Бербо е мразен от феновете на Левски, защото изгря при вечния съперник ЦСКА. Той не е особено обичан от феновете на „червените", защото така и не успя да вкара на отбора от Герена, а пък всички заедно са готови да го критикуват, защото все още няма наистина важно попадение за националния отбор и на седмица взима колкото те за целия си трудов стаж.
Бербатов е суперзвезда и най-скъпият футболист в историята на Юнайтед, но за съжаление той не е обичан и в Манчестър.
Феновете го наричат „lazy"(мързелив). За любимците си те имат всякакви песни, а за него имат само една, в която прославят това, че е отказал на градския съперник. Тази песен беше измислена от привържениците на „червените дяволи" преди Бербатов да е записал и минута за отбора на Алекс Фъргюсън.
Бербатов не е мързелив, но на фона на играчите на Манчестър Юнайтед изглежда такъв.
Защото Юнайтед е особен тим. В най-добрият английски отбор от създаването на Премиершип до сега, успех имат най-вече два типа футболисти.
Първият тип са играчи, които са готови да умрат на терена, които не спират да се раздават през целия мач, борят се за всяка топка, във всяка ситуация, повеждат отбора и не се предават. Такива през ерата на сър Алекс бяха Марк Хюз, Денис Ъруин, Пол Инс и Рой Кийн.
Вторият тип футболисти са тези, които правят разликата между клубовете, тези, които сами могат да решат важните мачове, тези, които с головете си носят множеството трофеи.
Такива са Гигс, Скоулс, Коул и Йорк, Солскяер, Крал Ерик, Рууд ван Нистелрой, Кристиано Роналдо и може би най-добрият нападател в света в момента - Уейн Рууни.
Има и един трети вид футболисти, които се налагат в отбора и които печелят уважението на публиката. Това са футболистите със спорни чисто футболни качества, но с голямо сърце и трудоспособност на терена.
Играчи като Гари Палистър, Стийв Брус, Ники Бът, О'Шей, Дарън Флетчър може да не са футболни гении, но компенсират с много борба и себераздаване.
Димитър Бербатов не прилича на нито един от изброените футболисти. Рядко ще го видим да тича и да се бори или пък да решава важен мач. Бербатов има уникален поглед върху играта, изумителна техника за централен нападател и вкарва наистина красиви голове. Но, за да си полезен и обичан на „Театъра на мечтите" това не е достатъчно.
Дори безкрайното доверие и вяра в качествата на българина на сър Алекс Фъргюсън приключи и играчът с номер 9 е все по-рядко титуляр, особено във важните мачове.
Смятам, че при следващия трансферен прозорец Бербо ще бъде продаден, защото той все още може да бъде лидер на някой водещ отбор от Испания или Италия, но никога няма да бъде такъв при „червените дяволи".
