853 мача.
Толкова е изиграл Манчестър Юнайтед във Висшата лига от старта и. 21 сезона и малко.
Нито веднъж за този период "червените дяволи" не бяха губили, след като водят с 2 гола. До събота.
Последното им такова поражение е през 1984-а, преди цели 30 години (от Нотингам Форест).
В събота новакът и сочен за фаворит за изпадане Лестър не се притесни и при 1:3 само 25 минути преди края. Обърна до 5:3 и докара до недоумение привържениците на отбора, който доскоро сковаваше в страх съперниците в английския футбол.
Да ти води Юнайтед с 3:1 означаваше, че можеш да свършиш с конфузно 1:5, а може и да стане по-лошо...
Ето това е най-голямата загуба на Манчестър Юнайтед за последните 14 месеца, в които начело не е сър Алекс Фъргюсън. Факторът Страх, който държеше здраво съперниците, разколебаваше краката им, замъгляваше погледа, караше ги да бъркат и даваше предимство на тима с дявол на емблемата.
Никой не се страхува от този Юнайтед, а доста отбори имат много да му връщат. 20 години са били тъпкани от него със сериозни резултати и сега идва момент за разплата.
За този и миналия сезон Юнайтед успя да загуби от споменатия Лестър, Уест Бромич, Нюкасъл, Съндърланд и Суонси (2 пъти).
Ето статистиките на Фъргюсън срещу тези отбори за времето, когато той водеше Юнайтед:
Лестър - 19 мача, 2 загуби.
Суонси - 4 мача, 0 загуби.
Съндърланд - 29 мача, 3 загуби.
Нюкасъл - 48 мача, 6 загуби.
Уест Бромич - 16 мача, 1 загуба.
С други думи Юнайтед падна 6 пъти за една година от отбори, които го бяха побеждавали общо 12 пъти за 28 години!
Юнайтед започва да губи аурата си на недосегаемост срещу отборите извън елитния пръстен на Висшата лига. Тези, които допреди 2 години ограждаха с червено кръгче в календара датата, на която срещаха "дяволите" - тук точки не чакаме, ако откраднем нещо е бонус.
Разбира се, този Юнайтед не бива да бъде отписван за място в топ 4, че дори и за титла. Не и в това състояние, но сезонът е дълъг.
Потенциално в състава има звезди, които могат да печелят мачове. Нападението изглежда най-страховито от сезон 2008-2009 г., когато тимът стигна до титлата и финал в Шампионската лига с Роналдо, Рууни, Бербатов и Тевес. Сега има Ди Мария, Рууни, Ван Перси и Фалкао.
Но тогава Юнайтед имаше отбор. Сега има звезди. Имаше лидери, сега единственият такъв, и то още недоказан в тази роля, е Рууни.
Липсват хора като Видич, Фърдинанд, Евра. Липсва и Фъргюсън, който да стане със стиснати от гняв юмруци край тъчлинията, да просъска ругатня или напътствие, да се наклони застрашително към свой играч или четвъртия съдия, да покаже с присъствието си, че това е Юнайтед. Никой не може да се бъзика.
Ето това липсва. И най-красивият гол на Ван Перси или Тигъра, най-изящнтата асистенция на Ди Мария, не може да го замени.
Докато няма страх от Юнайтед, доминацията остава мечта и носталгичен спомен.
170 милиона за звезди е добро начало, но сега някои от тях трябва да се превърнат в лидери. А сборът от добри играчи - в отбор.
А Ван Гаал трябва някак да повтори Фъргюсън и аурата на недосегаемост да се плъзне отново над "Олд Трафорд".
