Ливърпул достигна до финала на Световното клубно първенство с доста трудности при победата с 2:1 над Монтерей вчера.
Мексиканският съперник оказа сериозна съпротива и фаворитите в турнира трябваше да се постараят доста сериозно, за да достигнат до победен гол едва в добавеното време. Наложи се и Юрген Клоп да вкарва в игра асовете Садио Мане, Роберто Фирмино и Трент Александър-Арнолд, които бяха получили почивка - а последните двама в крайна сметка изработиха победния гол.
Полуфиналът изцеди доста от енергията на Ливърпул, а съботният финал срещу Фламенго най-вероятно ще е още по-труден. Но който е очаквал лесен гастрол на "червените" в Катар, явно просто не е запознат с историята на Ливърпул в този турнир.
Не е случайно, че клубът никога не е печелил Световното клубно първенство, при положение, че се е пробвал в три от възможните пет случая. Какво попречи на отбора в миналото и идва ли краят на неволите именно тази година?
Корените на Световното клубно първенство датират от 1958 г., когато за пръв път възниква предложението най-добрите клубове от Европа и Южна Америка да премерят сили, за да определят най-силния клубен тим на планетата.
Целта е двата луди по футбола континента да обединят страстта си към играта, но първо трябва да бъде определен най-добрият тим в Южна Америка и тъкмо затова възниква Копа Либертадорес.
Идеята е нейният носител да се срещне с носителя на КЕШ в новоучредената през 1960 г. Междуконтинентална купа.
Ранните години обаче създават скандална слава на новия турнир, свързана с насилие между фенове, агресия между футболистите на терена и все повече недоволство срещу самата концепция на надпреварата.
Червените картони и опасните контузии са редовни явления, затова в Ливърпул не изгарят от желание да хвърлят максимални усилия именно за тази купа.
А още в началото на 70-те някои клубове започват да се отказват от участието си. След като печели КЕШ през 1971-а, Аякс отхвърля възможността да се изправи срещу уругвайския Насионал. Година по-късно холандците отново са на върха в Европа и се съгласяват да срещнат Индепендиенте, но скоро съжаляват за това решение - тъй като звездата Йохан Кройф получава смъртни заплахи преди мача, а по време на играта е контузен лошо.
Така стигаме до първото възможно участие на Ливърпул през 1977 срещу Бока Хуниорс. "Мърсисайдци" обаче просто отказват турнира, след като печелят първата си европейска купа с победа над Борусия Мьонхенгладбах.
В крайна сметка Гладбах замества Ливърпул в Междуконтиненталната купа и я губи след 2:2 в първия мач и 0:3 във втория.
Година по-късно Ливърпул пак завоюва КЕШ и пак трябва да се изправи срещу Бока. Но двубоят още веднъж не се осъществява.
Този път и аржентинците отказват да играят и затова английският клуб отлага дебюта си в турнира за три години след това.
През 1981 г. съперник се оказва Фламенго, който и сега - 38 години по-късно - ще спори с Ливърпул за званието световен клубен шампион.
Тогава домакин на двубоя е Токио, а регламентът на турнира вече е променен и съперниците са задължени с договор да участват. Надпреварата е ребрандирана и вече се нарича купа "Тойота", а победителят се определя само в един мач.
Легендата на Ливърпул Марк Лоурънсън разказва, че тогава със съотборниците му не приемали този мач много сериозно и били повалени от самолетен синдром след полета, не могли да спят добре в Япония, затова и се стигнало до тежката загуба.
Фламенго, предвождан от великия Зико, печели с 3:0. Лоурънсън пък все още съжалява, че не е могъл да спечели този трофей.
"Червените" се завръщат в Токио през 1984 г. за нов опит, този път срещу Индепендиенте. В Европа обаче тази купа все още не значи много, а фокусът на Ливърпул е върху спечелването на още една титла на Англия. Пред 62 000 зрители Индепендиенте успява да надделее с 1:0, докато на британците отново им се отразява дългото пътуване. Тогава футболистите все още не се радват на днешния лукс и отборът пътува в икономична класа, трябва и да сменя полетите в Аляска.
Налага се Ливърпул да почака дълго, преди да се пробва още веднъж за трофея.
През 2005 г. обаче незабравимият финал на Шампионската лига в Истанбул качи Ливърпул за пети път на европейския връх.
След като някак беше победен един от най-силните отбори на Милан в историята, който на всичкото отгоре водеше с 3:0 на полувремето, изглеждаше, че е дошло времето Ливърпул да стане и световен клубен шампион.
Тогава за пръв път надпреварата включваше тимове от всички конфедерации на ФИФА, не само от Европа и Южна Америка. Съставът на Рафа Бенитес преодоля лесно костариканците от Депортиво Саприса с 3:0 на полуфинала, но отново южноамерикански тим щеше да спре "мърсисайдци".
Сао Пауло с Рожерио Сени на вратата се оказа непреодолима преграда, като именно Сени показа сензационна форма и парира всичко, което Ливърпул създаде. Минейро (който по-късно се провали в Челси) вкара единствения гол в мача, а играчите на Бенитес направиха твърде много пропуски, няколко пъти и гредите ги спряха, а две попадения им бяха отменени заради засади.
Феновете трудно преглътнаха кадрите със съсипания Стивън Джерард след провала, а спечелването на трофея отново трябваше да се отложи.
Но чакането може да е към края си. Тази събота от 19:30 Ливърпул излиза срещу Фламенго, за да сложи край на проклятието и да добави и този трофей към витрината си. Решението да се пътува до Катар с най-силния състав крие своите рискове, но трябва да донесе и съответните предимства, както и да поправи грешките от миналото.
А настоящият състав има шанса да стане първият в историята на Ливърпул, който официално ще стъпи на световния връх и без колебания ще може да се нарече първенец сред всички клубове на планетата.
