Като мексиканския герой-бандит Панчо Виля, със сомбреро и сребро в ръцете, Григор Димитров се усмихна чаровно и попита къде му е коня. Гледката бе от награждането му като шампион в Акапулко.
Английско чувство за хумор, лек американски акцент, мексиканска шапка - едно чудесно българско момче. Поправка - един млад мъж, който вече е победител.
Спортният ни герой е вече звезда, а на българина това му трябва. Да се гордее с някой, който успява там, където повечето хора в страната ни са били само чрез google maps. Това му дай на сънародника ни, за да е усмихнат.
3 март е, и еуфорично-патриотичното у всеки един от нас се събужда. То така и си се събужда само на такива дати, но това е друга тема.
Григор е променен в тениса, като личност и като статут. От понеделник е номер 16 в света, което е чудесно.
Но определено, това е само началото. Съвпадение, но турнирът в Акапулко бе кръстен "Нова ера" от организаторите, защото бе първият на твърда настилка, а не на червено.
Новата ера в кариерата на Димитров е факт. Той е силен физически, все по-крепък психически и непримирим. Съчетано с огромния талант, който не е тайна от години, това става коктейл, който може да донесе наздравица дори за №1 в ранглистата.
И то съвсем не в далечното бъдеще.
Каква е тайната на промяната?
Преди година Григор би Джокович в един мач и това бе посочено като сигнал за възмъжаването на момчето с чаровната усмивка и големия талант. Но последваха серия спадове, разочароващи отпадания в първи кръг...
Появата на треньора Роджър Рашийд вероятно отвори нова врата към последното ниво от изграждането на тенисиста.
Този бронзов австралиец е маниак на тема физическо съвършенство на играчите си. При него Лейтън Хюит играеше петсетови мачове като фурия, Жо Вилфред Цонга се превърна в чудовище на корта, а Григор сега показва запаси от сили, които са решителни в тайбрека на един трети сет, дошъл след 3 мача за 3 дни, да кажем.
Рашийд е бивш състезател по австралийски футбол, а всеки, който е гледал този спорт, знае - там няма място за романтизъм. Омекнеш ли, ще те смачкат.
Човекът е корав, вероятно и като характер, а очевидно си разбира работата и като треньор.
Намира и път към своите състезатели, това говорят за него и Цонга, и Монфис, и Хюит. Просто е пич, с когото се разбираш лесно.
Най-сериозните им успехи са при него. Твърди се, че постига резултати бързо и за кратък период, след което идва спад. Да се надяваме, това да не е случаят с Гришо, а да се задържи нивото, че и да се надгражда.
Психически Димитров изглежда променен, с лекота понася славата и ежедневните ангажименти.
Преди сякаш му тежеше и това, и напрежението да е на точка или гейм от голямата победа. Сега не се пречупва и в тези ситуации.
Разочарованието от пропуснатото сервиране за мача срещу Мъри бързо бе преодоляно, Григор не рухна, а се вдигна и направи невъзможни отигравания.
Това май ще се окаже вторият важен Роджър в кариерата на нашето момче.
Първият е ясен - идолът му и модел на подражание Роджър Федерер. Вече е и клиент на неговата агенция, така че 2014-а започва в екип с двамата Роджър-овци.
Засега тя е успех. Сутрините бяха безсънни за нас, но си заслужаваше. Новия спортен герой на нацията върви по пътя, който специалисти му начертаха още през 2008-а.
