В последните няколко седмици Жозе Моуриньо стана доста популярен. Неговият Интер стигна до финала на Шампионската лига, а на португалеца може би му предстои трансфер в най-големия футболен клуб в света. Към това добавяме и факта, че няма друг в съвременния футбол, повтарям - никой друг, не може да защитава така тезите си и да манипулира медиите така, че да ги ползва за свой рупор винаги, когато пожелае. Понякога това му се връща тъпкано на Моуриньо, но в повечето случаи той има полза от тази сложна връзка с медиите.
Мнозина смятат Моуриньо за най-великия треньор в света, дори за най-великия в историята на футбола. Други са на мнение, че той успява да използва факта, че се озовава на точното място в точното време, а и умее да се продава по-добре от своите колеги. Къде е истината? Преценете сами.
Даваме думата на обвинението - аргументите против Жозе
Нека първо да отбележим постиженията на Моуриньо. Той има две шампионски титли и купа на Португалия с Порто. Страхотно. Факт е обаче, че когато си треньор на Порто, то имаш доста добър шанс да станеш шампион. Порто спечели 14 от последните 20 титли в Португалия. Може би всеки треньор ще успее да печели с тях. Жесуалдо Ферейра е последният треньор, с когото Порто спечели титлата. Същият, Ферейра, когото Моуриньо оприличи на маймуна, но пък вече има три титли на Португалия в кариерата си, при това поредни. Между другото, беше доказано, че от Порто са се опитвали да подкупват съдии през сезона 2003-2004 - точно когато Моуриньо спечели втората си титла на Португалия - и по-късно отборът беше наказан с отнемане на 6 точки.
Жозе има и Купа на УЕФА и титла в Шампионската лига, пак с Порто. Но, я да се вгледаме в тези постижения. Порто записа изключително лесна кампания в турнира за Купата на УЕФА, като срещна само два отбора от петте най-силни първенства в Европа - Ланс и Лацио, а на финала се озова срещу Селтик. На следващия сезон Порто определено се ползваше от късмета на новата в Шампионската лига, особено срещу Манчестър Юнайтед (Тим Хауърд с неориентираните отигравания и несъществуващата засада на Пол Скоулс), след което Моуриньо се изправи срещу Монако на финала.
Искате да поговорим за Челси? Няма друг клуб в историята, който да е изхарчил толкова пари, колкото профука Челси между 2003, точно преди пристигането на Моуриньо и 2006. А успехите му могат да се оспорват. При Клаудио Раниери - треньорът, с когото Жозе обича да се подиграва - Челси завърши на второ място предишния сезон и стигна до полуфинал в Шампионската лига (по ирония на съдбата с Челси Жозе така и не успя да постигне нищо повече в този турнир).
Да, Жозе спечели две титли, Купата на ФА, както и на два пъти Купата на Лигата. Всичко това, с един от най-скъпите състави в историята на футбола. Какво да кажем за факта, че той така и не успя да пробие в Шампионската лига? И ако Моуриньо ви каже - както го направи миналия уикенд - че конкуренцията във Висшата лига по негово време е била много по-оспорвана, не се хващайте на това.
През 2005-2006 Манчестър Юнайтед разчиташе на фигури като Микаел Силвестре и Киърън Ричардсън. А през сезон 2004-2005 Ливърпул събра толкова точки, колкото и Болтън. А Арсенал не успя да стигне до четвъртфиналите на Шампионската лига в два от трите сезона, в които Моуриньо беше начело на Челси.
Да поговорим и за Интер? Не превърна ли той тима в доминираща сила, както в Италия, така и в Европа? Да, точно така. Интер спечели три поредни титли на Италия, това е безспорно. Но, трябва да се отбележи фактът, че в годината ПРЕДИ пристигането на Моуриньо, тимът спечели повече точки, отколкото успя да събере в първите два сезона СЛЕД като португалецът пое ръководството му. Какво ви говори това? Моуриньо беше привлечен, за да донесе успехи на клуба в Европа?
Добре, да видим какво постигна в Шампионската лига с Интер? 20 мача, 9 победи, 5 равенства и 6 загуби. В тази статистика влизат и някои смешни срещи, като равенството 3:3 със скромния клуб Анортозис и загубите у дома от Манчестър Юнайтед и Панатинайкос. Но най-лошото нещо не е, че при него Интер играе скучен и защитен футбол, а че Моуриньо го описва и обяснява като него брилянтно. Схемата му на игра в края на престоя му в Челси съдържаше основно дълги пасове към Дрогба и насищане на защитата с повече играчи. В първия сезон на Жозе в Интер схемата му изглеждаше по следния начин: много защитници и пращане топката към Златан Ибрахимович, след което се чака той да направи нещо пред вратата на съперника.
Едва тази година вече започнаха да се прокрадват някакви по-рационални идеи. Но явно, Жозе работи на принципа на опита и грешката. Защото, в тактически план Моуриньо се чувства в свои води само когато уверено прилага плътна защита и търси начин за контраатака. Извадете го от този ритъм и той е загубен. Жозе наложи четири различни формации в състава на Интер и като изключим последната селекция, предишните три създаваха ужасен футбол.
Да, тимът играеше ефективно, но това се дължеше най-вече на кризата, в която бяха изпаднали другите т.нар големи клубове в Италия - най-вече Милан и Ювентус. Фактът, че Рома, отбор, чийто най-добър играч пропусна една четвърт от сезона, тимът, който в последните три години не предложи нищо особено, стигна до това да е на 45 минути от титлата в Италия, казва всичко, което трябва да знаете за шампионата на Апенините.
Ако Моуриньо се изправи срещу треньор, който разбира от тактика и отбор, чийто играчи могат точно да изпълняват това, което треньорът им иска от тях (дори и да не са особено талантливи), то португалецът ще има сериозни проблеми. Доказателство за това е гостуването на Интер на Катания (загуба с 1:3), мачът със Сиена у дома (два гола в последните две минути осигуриха победата на Интер) и гостуването на Бари (пак два гола в края на мача, единият от съмнителна дузпа).
Със сигурност, Жозе ще ви се оплаче, че съдиите му имат зъб, че никой в Италия не го харесва. След което ще използва солидни доказателства - собственикът на градския съперник на Интер - Милан е Силвио Берлускони, който е министър-председател и притежава една купчина телевизии. И всичко това работи срещу Жозе. Но ако Берлускони наистина помага на Милан да печели, явно не се справя добре - неговият клуб има само една титла в последните десет години. Освен това, в Италия има още над 10 телевизии, които Берлускони не притежава, като същото важи за спортните вестници и най-големите ежедневници в страната. И въпреки постоянното оплакване на Моуриньо, този сезон съдийските грешки почти винаги бяха в полза на Интер.
Жозе много обича да гради имидж на трансферен гуру - все пак в стартовия му състав присъстват шестима футболисти, доведени от него в Милано. Но и тук истината не е точно така, както изглежда на пръв поглед. Лусио си беше избор на клуба (оказа се, че Моуриньо е искал Рикардо Карвальо, но не успял да се пребори за него), Мота беше добавка към сделката за Диего Милито, Горан Пандев е бивш играч на Интер, който клубът се опитва да си върне от доста време, а Самуел Ето'o беше част от трансфера на Златан Ибрахимович. Това, което Моуриньо не казва е, че той изхарчи сериозна сума пари за Манчини и Рикардо Куарешма, чиито сезон сезон в Интер се оказа пълен провал.
Също както стана с Матея Кежман, Клаудио Писаро и Халид Буларус в Челси. Но Жозе няма да повдигне тази тема, тъй като предпочита да ви обясни, че злият собственик на клуба Роман Абрамович, който винаги му се е бъркал в работата го е принудил да вземе Андрий Шевченко. Бедният Моуриньо. Вместо да се постарае да помогне на Шевченко да се впише в тима на Челси, той го превърна в жертвено агне.
Изводът? Моуриньо е добър треньор, но не е велик. Той беше начело на клуба, който харчеше най-много в португалския футбол и спечели, беше начело на клуба в Англия, който харчеше най-много и пак спечели. Но в кариерата си има четири участия на полуфиналите на Шампионската лига. Само толкова. Нищо повече. Сега има шанс да се поправи.
