Петер Шмайхел обича да разказва истории. Може да ви разкаже как почти през цялата му кариера се налагало да му правят екипи по поръчка, а фланелките му стояли като рокли на по-дребните му съотборници. Разбираме го. И ние си имахме Лилчо Арсов, но датчанинът беше още по-внушителен. 191 см и 102-103 килограма за футболист са си сериозни габарити.
Въпреки размерите си, датчанинът бе пъргав и с добър рефлекс. Казва, че дължи успехите си на вратата на факта, че като малък е играл хандбал. Именно от хандбала бе и една от запазените му марки - скокът звезда, който правеше при изстрелите с глава от близко разстояние. "При ударите от малкото наказателно поле шансовете за реакция са нищожни, но като подскочиш с разкрачени крака и разперени ръце, покриваш по-голяма площ", разказва Петер.
Може да разкаже и за необичайния си футболен път. След 5-6 години в долните нива на датския футбол, става професионалист чак когато е на 24.
След три страхотни сезона в Брьондби е привлечен от сър Алекс в Манчестър Юнайтед през 1991-ва и остава в тима 8 години.
След това играе в Спортинг Лисабон, Астън Вила и Манчестър Сити, но в състава на "червените дяволи" записва името си като един от най-добрите вратари в историята.
В началото на хилядолетието от Международната федерация по футболна история и статистика го наредиха в топ 10 на вратарския пост за всички времена, а след това спечели анкетата на Reuters за най-добър вратар на 20-и век в конкуренцията на Лев Яшин и Гордън Бенкс.
Обича да говори и по тази тема и да се защитава, когато някой отбележи, че е бил доста надценен играч.
Има обаче и няколко теми, които датчанинът отбягва. Никога не пожела да разкаже по-пикантна история за един от най-добрите си приятели - Ерик Кантона, с когото деляха една стая през годините в Юнайтед, както и за сър Алекс.
Но най-неприятно му е, когато го попитат за един случай с Ники Бът в съблекалнята.
На 55-ия рожден ден на Шмайхел припомняме забавната история, разказани от бившия английски национал.
"Толкова много хора разказват тази случка чули-недочули. Но ето какво се случи всъщност. Бях съвсем младо ново попълнение в първия състав на Юнайтед и току-що бяхме приключили тренировка на базата в Карингтън. По средата на съблекалнята имаше огромен съд, от който си наливахме чай. Сипах си една чаша и седнах на леглото за масажи.
След малко от банята излезе чисто голият Петер Шмайхел и се озова в близост до мен. Беше обърнат с гръб, а аз исках да се пошегувам и доближих горещата лъжичка до задника му, за да видя дали ще усети.
Но той изведнъж се обърна рязко и за момент лъжицата се допря до мъжкото му достойнство. Не исках да направя това, но го изгорих на възможно най-болезненото място.
Никога не сте чували такъв вик, какъвто нададе Шмайхел. Цялата съблекалня избухна в смях, а той ме подгони гол около един от тренировъчните терени. За щастие, не ме хвана, но имам чувството, че ме преследва и до днес", казва Бът.
А в съблекалнята звездите на сър Алекс се майтапели: "Хората си мислят, че само носът му е червен..."
Happy birthday to @PSchmeichel1 - an #MUFC great! 🎊 pic.twitter.com/6ECOZ2DouX
— Manchester United (@ManUtd) 18 November 2018
