Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Световната лига или световното първенство?

Цел №1 на волейболните национали е световното първенство в Италия. Тимът иска нов медал след този от преди четири години в Япония, бронзът от Световната купа и от европейското първенство през миналата година Снимка: БГНЕС
Цел №1 на волейболните национали е световното първенство в Италия. Тимът иска нов медал след този от преди четири години в Япония, бронзът от Световната купа и от европейското първенство през миналата година

Феновете на волейбола у нас нямаха време за почивка. Дни след края на изявите на родни и чужди клубове започна сезона на националните тимове. Както всяка година в последните няколко и това лято ще бъде горешо. Въпреки тежката програма на останалите гарнитури фокусът на вниманието ще бъде върху мъжете.

За втора поредна година най-добрите волейболисти на България ще работят под ръководството на италианския специалист Силвано Пранди. Изпитанията за тима са две: комерсиалната Световна лига и престижното Световно първенство.

В първата надпревара българите ще трябва да се реваншират за деветото място от миналата година. Това бе най-лошото представяне на селекцията ни откакто изобщо участва в турнира. Най-доброто пък са две четвърти места. Във втората през септември българите ще трябва да докажат, че бронзовите медали от шампионата на планетата в Япония през 2006 г. не са случайни и че тимът ни може да бъде и по-напред от това трето място, за което сякаш сме абонирани напоследък.

Отборът има потенциал и качества да достигне до първите места. Голямата задача на сезона е световното първенство в Италия", заяви Силвано Пранди преди седмици. Играчите му също отдават приоритет на мачовете през септември.

Дали обаче българите не са на крачка от поредната си грешка като разделят двете състезания по приоритет?Мисия невъзможна ли е отличие и от двата турнира?

В последните няколко години програмата на тима винаги предлага подобни  дилеми. През 2006 г. състезанията отново бяха две - Световна лига и Световно първенство. Тогава въпросът кое да бъде предпочетено не бе толкова остър, тъй като шампионата на планетата бе през ноември. Съставът ни стана четвърти в Лигата, като на финалите започна вихрено с победи над фаворитите тогава Бразилия и Италия. Месеци след това отборът спечели бронз на световното първенство.

Дилемата се появи на следващата година. През май, юни и юли тимът ни се пусна в Световната лига, класира се на финалите и завърши пети като отново би Бразилия. През септември волейболистите обаче се провалиха на европейското първенство в Русия, където останаха девети.

През това лято обаче темата Световна лига или Европейско първенство не бе коментирана. Играчи, треньори и ръководители обаче никога не коментираха публично дали едното състезание е приоритетно пред другото. „Световната лига бе едно състезание, предстоящото европейско първенство е друго. За това за него ще разчитам и на нови състезатели", лаконичен бе преди три години наставникът Мартин Стоев. И може би именно това е правилният подход.  Особено когато двете са разделени от близо два месеца.

Самият Стоев обаче не спази този принцип само година по-късно. Именно тогава за първи път в родния лагер разграничиха участията и прокараха идеята едното да бъде приоритетно. През 2008 г. Стоев и щабът му пожертваха Световната лига, пуснаха основни състезатели в дълго почивка с идеята те да бъдат готови за по-важното участие: на олимпийските игри в Пекин.

Подобен подход обаче не се оказа особено ефективен, макар че той остана в сянка на избухналия скандал с капитана Пламен Константинов. На щаба и ръководството не се наложи да коментират защо САЩ, които се хвърлиха с пълни сили и в двете надпревари, успяха, а българите не. Американците, чиито звезди тогава играеха във второто по сила първенство в Европа - руското, спечелиха и Световната лига, и Олимпийските игри.

Ситуацията не се промени и при Силвано Пранди. Лигата бе отписана, този път с мотива,  че отбор и треньор се нуждаят от време да свикнат един с друг. Спечеленият медал от европейското отложи дискусиите трябва или не трябва да се правят подобни разграничения.

Сега в оправданията има нов мотив - тежката група в Световната лига. Съперници на нашите са световният шампион Бразилия, Холандия и Корея. Според регламента за финалния кръг ще се класират победителите в четирите предварителните групи, домакините от Аржентина и още един състав, който вероятно ще бъде най-добрият втори от първата фаза. Основен конкурент на българите в група А, естествено, ще бъде Бразилия.

Селесао има осем победи в надпреварата, освен това е двукратен олимпийски шампион, двукратен световен шампион, два пъти е носител на Световната купа, три път на Гранд Чемпиънс Къп. В последните години тимът на няколко пъти е побеждаван от България. Холандия и Корея със сигурност не са за подценяване, но не са и от калибъра на България. Не и когато в състава си имаш двукратен европейски шампион, двукратен шампион на Италия, едни от най-перспективните млади играчи и един от най-добрите треньори.

Срещу лалетата родните волейболисти ще се изправят за трети път в рамките на една година. Холандците бяха съперник на състава ни в световните квалификации във Варна през август миналата година, както и на европейското първенство в Турция през септември. И двата мача приключиха с победи на българите.

Последните двубои между България и Корея се играха през 2006 г. , отново в груповата фаза на Световната лига. В четирите мача тогава нашите записаха четири победи с едва два загубени гейма. Така мисията -класиране на финалите дори в тази група не изглежда невъзможна. 

По програма последният мач от Световната лига ще се играе на 25 юли. Първият мач от Световното първенство пък е насрочен за 25 септември. Два месеца би трябвало да са достатъчни за почивка, възстановяване и подготовка.

Специфичната формула на световното първенство в този спорт позволява всеки от отборите да планира разпределението на силите си внимателно. В първата фаза нашите срещата Китай, Чехия и Франция, а за да продължат напред трябва да са измежду първите три. Според мястото в тази фаза ще се определят и съперниците. За феновете може и да изглежда спорно, но точната сметка кога и срещу кой съперник какъв резултат да вземеш е част от успеха в подобна дълга надпревара.

Така на практика тимът ни може и трябва да се бори за успех не в едното или другото състезание, а и в двете. Ако успее, отборът ще докаже, че е надскочил себе си и се е справил с най-голямата си слабост от последните години - непостоянството и пораженческото мислене. Именно те караха съперниците до сега да подхождат леко пренебрежително към състава ни. И те различават истинските победители и шампиони от останалите.

 

Най-четените