Великолепната петорка на Европа

Без купа в Европа

На пето място в списъка на реализаторите в евротурнирите е Рууд ван Нистелрой. Нападателят започва серията си още в състава на ПСВ Айндховен през сезон 1998/99 когато вкарва шест гола в седем срещи. През следващите две години при изявите си в Европа обаче Нистелрой понижава ефективността си и бележи само три гола. Той обаче пропуска заради контузия почти целия сезон 2000/01. По тази причина и трансферът му в Манчестър Юнайтед се отлага с една година. Звездният му час настъпва именно в тима на „червените дяволи". На сметката му са 38 гола в 47 срещи, при това само в Шампионската лига. Още през сезон 2004/05 той изпреварва предишният рекордьор на Юнайтед по отбелязани голове в евротурнирите Денис Лоу, който има 28 попадения.
След като напуска Манчестър, Нистелрой се отправя към Мадрид и испанския гранд Реал, който отчаяно се стреми да си върне короната на клуб №1 в Европа. Но и с Рууд, и без него това все още не им се отдава. Доказателство колко непостоянен е Реал в Шампионската лига по времето на престоя на Нистелрой в състава е броят на отбелязаните от него голове в турнира -само 13. Последният полусезон от престоя си на „Сантяго Бернабеу" обаче той е повече на пейката и изиграва само един мач в Шампионската лига. През януари тази година холандецът премина в Хамбургер, където вкара още два гола в Лига Европа. Така сумата на попаденията му набъбна на 62 гола, толкова колкото има и Герд Мюлер.
Въпреки сериозната си, особено за този пост, възраст - 34 години, Нистелрой все още има шанс да задмине германеца. Това вероятно няма да стане в този сезон, освен ако ръководството на Хавбургер не реши да се раздели с нападателя през януари. Парадоксален обаче е фактът, че въпреки престижното си пето място при реализаторите Рууд ван Нистелрой никога не е печелил трофей в евротурнирите. Той дори не е играл финал, най-голямото му постижение са двата полуфинала - в Шампионската лига през 2002 и Лига Европа през 2010 г. Всички останали преди него в подреждането на голмайсторите вече имат спечелена Шампионска лига. Вероятно, ако бе имал подобен шанс Нистелрой можеше и да е по-напред.

Отказалият се реализатор

Единственият в престижната петорка, чиято игрова кариера вече е в историята, но въпреки това постижението му е все така актуално е Герд Мюлер. Той е на четвърто място. Всичките му попадения са с екипа на Байерн (Мюнхен). Именно с баварците той разбира какво е усещането да отбележиш за първи път в евротурнирите и пак при тях - и какво е чувството от последния вкаран гол в такива двубои. За цялата си кариера в континенталните надпревари нападателят бележи 59 попадения. Той има още три, които са официално признати - в мачовете за Суперкупата на Европа. Седем гола Мюлер е отбелязал в непризнатия от европейската централа турнир за купата на панаирните градове. В турнира за Купата на европейските шампиони Бомбардировачът, както е известен германецът има 35 попадения, 20 са те в Купата на носителите на национални купи и 4 в Купата на панаирните градове. Ако прибавим и седемте непризнати официално от УЕФА попадения, то тогава Мюлер сериозно изпреварва Нистелрой. Мюлер обаче има най-високият показател за ефективност - 62 гола в 69 срещи. Величието му се подчертава и от факта, че 30 години след отказването му постижението му е подобрено само от трима футболисти.


Несбъднати очаквания

Първият, който успя да изпревари Мюлер е Андрий Шевченко. Украинецът стартира с попаденията в Динамо (Киев). В 25 мача с екипа на родния си клуб в Европа той вкарва 17 гола. В Милан има 39 попадения за 70 срещи в континенталните турнири. Именно на стадион „Сан Сиро" той успя да изпревари редица свои колеги по пост от миналото и настоящето. И може би ако бе останал още в тима би могъл да претендира и за първото място в тази класация. Защото след като напусна Италия кариерата на Шевченко тръгна надолу. В състава на Челси за три сезона той има само 4 попадения в евротурнирите. След завръщането си в Италия отбеляза още един гол, а сега с Динамо - нови три. Шевченко обаче още има шанс да осъществи онези несбъднати очаквания и да подобри постижението си при реализаторите.

Недооцененият реализатор

Един от онези, които изпреварват Шевченко е неговият бивш съотборник Филипо Индзаги. Пипо открива сметката си през сезон 1995/96 още като играч на Парма. В пет мача за състава на „дуковете" той бележи две попадения. След това отива в Аталанта и пропуска един сезон в евротурнирите. С преминаването си в Ювентус италианецът започва да пише история - 27 гола в 34 срещи от евротурнирите. През 2001 г. в Юве пристига Марчело Липи, а Филипо Индзаги се премества в Милан където преживява втора младост. В 64 срещи от евротурнирите той вкарва 39 попадения. До сряда той бе №1 в класацията и все още има шанс да си върне тази позиция. И най-вероятно Индзаги ще го направи, по собствения си неповторим начин. Именно в това е и уникалността на италианския нападател. Не са много онези, които харесват изявите на Филипо Индзаги макар че би трябвало да е любимец, както на феновете на Милан, така и на тези на Ювентус, а и на феновете на футбола изобщо. Въпреки това в тази категория попадат по-скоро Дел Пиеро, Анри, Бергкамп, Раул, Шевченко, Торес, Вия, Руни, Ето'о. Но това донякъде е логично. Индзаги никога не се е отличавал с някаква изумителна техника, скорост, удар. Никога не е играл особено зрелищно. Но реализаторския му нюх и жаждата за попадения го изведе до върха в подобна класация. И той съвсем не е казал последната си дума.

Най-добрият

От няколко дни реализатор №1 е Раул. На сметката му са вече 69 гола. Още преди старта на двубоя той бе наясно, че за да изпревари Филипо Индзаги се нуждае от два гола и той без колебание го направи. Тези два гола обаче са много ценни за Раул не само, защото го утвърждават като най-добрия голмайстор в евротурнирите. Те са отговорът на съдбата, която в последните две години бе малко несправедлива към испанеца. Той рядко намираше място в състава на любимия си Реал, остана извън списъка на Испания, не можа да усети сладостта от спечелената световна титла, а накрая Давид Вия е много близо до това да му измъкне короната на реализатор №1 на Испания. Поне за известно време след тази сряда обаче никой няма да отнеме правото на Раул да се счита за най-добрия. Поне по един много обективен показател - количеството отбелязани голове.

Новините

Най-четените