През последната година всички започнаха да отписват с лека ръка Роджър Федерер. Мнозина го извадиха от Голямата четворка - Джокович, Мъри, Надал и той самият, пенсионирайки го по-рано, отколкото трябва.
След период, в който се намираше на непривични за него позиции в световната ранглиста, а играта му беше отчайващо неефективна на моменти, това беше донякъде разбираемо.
Настоящият номер три в света обаче се завърна на най-високото ниво, като изиграният финал на Уимбълдън преди няколко седмици е доказателство за това.
Въпреки добрите му игри и доказателството, че макар и 32-годишиен, Роджър още владее до съвършенство някои от най-добрите си удари, когато швейцарецът излезе на корта, факт е, че вече не се усеща същото вълнение и страхопочитание - както от противника, така и от публиката.
Това може би се дължи на факта, че Роджър не е печелил турнир от Големия шлем в последните две години, а тежестта на "вечния фаворит" стои върху плещите на Рафаел Надал, Анди Мъри и Новак Джокович.
Един месец преди последния за годината турнир от Големия шлем - US Open, Федерер се намира в едно специфично положение. Едва ли може да се сметне като провал, ако швейцарецът не спечели шестата си титла от надпреварата. Всъщност той е поставен под най-малко напрежение от всички играчи в Топ 10.
Ако една част от тях са изправени пред предизвикателството да докажат, че имат място в големия тенис и чувстват като основно свое задължение да спечелят титлата, то напрежението върху другите се състои в това, че те нямат нужния опит да го направят.
Роджър е в привилигерована позиция.
След кошмарната 2013-та година, в която той напусна Уимбълдън във втория кръг, спря похода си на US Open в четвъртия, а титлата му от Хале бе единствената на сингъл - най-лошото му постижение от 2001-ва година, то сякаш това беше алармата, от която Фед имаше нужда.
Промените, от които се нуждаеше
Анди Мъри въведе "модата" да играе под ръководството на треньори, самите те спечелили титли от Големия шлем. Айвън Лендъл изведе шотландеца до две от най-ценните отличия.
След разочароващата 2013, същото направи и Федерер. Той назначи Щефан Ердберг. В негово лице, Роджър избра носител на шест титли от шлема, който да вдъхне тактическото разнообразие и психологическа пренастройка, от които той се нуждаеше. Работата им със сигурност даде резултат.
Най-съществената разлика в тактическата постройка на играта на Маестрото е в атакуващия подход, който той подчертано започна да прилага. Честите излизания на мрежата, гарнирани с бързо преориентиране в стила, както и сервис-воле комбинацията са на пръв поглед малка промяна в компонентие, но всъщност това оказа голямо влияние.
В момента Роджър проявява същото отношение към играта, каквото проявяват неговите привърженици към него - без очаквания. 18-та титла от Големия шлем за Федерер едва ли ще дойде сега, но какво от това?
След като си спечелил всички най-значими турнири, а преди да си се отказал те разглеждат като един от най-великите за всики времена, можеш да си позволиш да не очакваш повече нищо. Просто защото си постигнал всичко.
Промяната в очакванията
Показателно за промяната в очакванията спрямо Федерер е загубата му от Ернст Гулбис в четвъртия кръг на Ролан Гарос тази година. За сравнение - през 2010-та, когато швейцарецът отпадна от Роби Сьодерлинг от четвъртфиналите на същия турнир, това беше първият случай, в който той не стига до полуфиналите на турнир от Шлема от над шест години. Тогава започна всичко.
Падане от небесата
След цитираното поражение от Сьодерлинг, за Роджър последваха нови "падения". В същата година той не успя да се класира за полуфиналите на Уимбълдън, след като загуби от Жо-Вилфред Цонга, като пропусна аванс от два сета. На US Open същата година, Джокович отстрани швейцарецът, задълбочавайки неговата криза.
Ако сравним пет-сетовата загуба от сърбина на Уимбълдън преди няколко седмици с поражението на Аустрелиън Оупън от 2009 от Рафа Надал пак в пет сета, то най-добре можем да дефинираме състоянието, в което се намира Фед-Екс.
Преди пет години, след поражението от испанеца, Федерер избухва в сълзи в речта си след мача. Тази година, въпреки напиращите отновно сълзи, той прие поражението по много по-стабилен начин. Защо ли ? Защото той вече не е смачкан от собствените си, а и не само, очаквания.
Преди поражение на турнир от Големия шлем (и под поражение се разбира неспечелването на титлата) се смяташе за сериозен повод за притеснение. Фенове и медии отписваха гения, предричайки му край на кариерата и тотален крах. А той страдаше от това.
Сегашният Федерер
Това е и разлиаката със сегашния Роджър. Той вече е опитвал тревата, която не е зелена. Далеч е от дните, в които година с една единствена титла от Шлема бе определяна като неуспешна ( пример - 2008-ма, когато спечели US Open след загуби на финалите на Ролан Гарос и Уимбълдън).
Завръщането
2014-та година Федерер започна като номер 6 в ранглистата, най-ниското му постижение от 2003-та. Постепенно той се върна на пътя на победата, спечелвайки няколко индивидуални титли, а финалът на Уимбълдън напомни за Федерер от миналото.
Трансформацията? Роджър просто стана жертва на собствения си успех. Повлече огромни очаквания, които го затрупаха.
Но той осъзна, че на 32-години, с толкова титли и рекорди в актива си, той може просто да играе. Без да се интересува от нищо друго. Доказал се на света и на историята, за него вече няма значение дали го слагат в сметките за някои турнир.
Именно това го поставя в толкова добра позиция за US Open.
