Големите предатели във враждата Атлетико-Реал

Снимка: getty

Те изневериха на единия мадридски гранд с другия

Снимка: Goal

Уго Санчес е може би най-известният пример за предателство по оста Атлетико-Реал. Мексиканската легенда преминава в Атлетико от Пумас през 1981-а и прекарва четири сезона на "Висенте Калдерон", но историческия си статут завоюва именно с екипа на Реал, където вкара над 200 гола между 85-а и 92-а.

Снимка: alchetron.com

Пако Йоренте последва примера на Санчес през 1987-а. Той идва от школата на Атлетико, за да запише седем сезона в Реал, където стига и до националния отбор на Испания.

Снимка: getty

Бернд Шустер пък е сред най-известните имена преминали от "Бернабеу" на "Калдерон". Това се случва през 1990-а, а най-любопитното е, че две години по-рано той пристига в Мадрид не от къде да е, а от тима на Барселона.

Снимка: getty

Хуан Еснайдер последва примера му няколко години по-късно. През 1996-а бившият аржентински национал напуска Реал, където започва кариерата си, за да я продължи при "дюшекчиите". Там обаче се задържа само една година, преди да потърси спасителен пристан в каталунския Еспаньол.

Раул бе на 17 години при дебюта си за Реал през 1994-а, а впоследствие се превърна в икона на "кралския клуб". Малцина обаче знаят, че кариерата на Раул започва именно на "Висенте Калдерон", а той решава да премине в Реал, когато "дюшекчиите" закриват школата си.

Снимка: getty

Сантяго Солари - бивш съотборник на Раул в Реал, който също предаде Атлетико. Солари премина на "Висенте Калдерон" от аржентинския Ривър Плейт, но впоследствие игра пет години на "Сантяго Бернабеу", преди да премине в Интер през 2005-а.

Снимка: getty

Хосе Антонио Рейес пък е обратен пример - той не смени двата клуба директно, тъй като бе в Реал Мадрид под наем от Арсенал, но след края на сезона артилеристите го продадоха на другия гранд от Мадрид.

Луис Арагонес е сред най-големите легенди в историята на Атлетико, а под негово ръководство започна и възхода на "Ла Фурия Роха". Той изкарва няколко неуспешни сезона в Реал, като дори не записва мач за първия отбор, но след това получава своя реванш с екипа на "дюшекчиите", където изкарва последните десет години от своята кариера, а впоследствиe прави име и като треньор на отбора.

Снимка: getty

Фелипе Луиш, Хуанфран и Саул Нигес са сред по-скорошните примери за дезертьори от "Бернабеу" към "Калдерон". И тримата първоначално са част от юношеските формации на Реал, но избират да продължат кариерата си в Атлетико, където им бе осигурено повече поле за изява.

Снимка: getty

Алваро Мората пък стартова като юноша на Атлетико. Впоследствие премина в Хетафе, а от там вече го забеляза отборът на Реал, който издигна играта му на ново ниво.

Снимка: getty

Тео Ернандес е най-пресният пример за футболно дезертьорство в Мадрид. Той обаче със сигурност няма да бъде приет добре при гостуванията на Атлетико, заради начина по който си тръгва от отбора.

Всеки, който е наблюдавал мач между Реал и Атлетико Мадрид е наясно колко силна е враждата между тези два клуба и техните агитки.

Това прави трансфер на играч от единия в другия отбор почти невъзможен - ключовата дума е почти.

В последно време имаше негласен "пакт срещу агресията", който например не позволи да се стигне до трансфер на Агуеро в Реал през 2011-а.

Той обаче бе нарушен с трансфера на Тео Ернандес, който прекара последния сезон под наем в Алавес. Реал плати освобождаващата клауза на 19-годишния талант в размер на 24 млн. евро, а според слуховете в местните медии "белите" са добавили и нещо допълнително към сумата, за да не влошават допълнително отношенията си с градския съперник.

Тео предизвика бурно негодувание у "атлети" обаче не е първият, който предава цветовете на единия отбор, за да заиграе в другия и вероятно няма да е последният.

Един от повратните моменти, когато футболисти от Атлетико избраха да продължат кариерата си в Реал, е затварянето на школата на "Висенте Калдерон" в началото на 90-те.

Вижте в галерията играчите, които предадоха Атлетико за Реал... или обратното.