През януари тази година изълнителният директор на Борусия Дортмунд Ханс Йоаким Вацке заяви, че "Байерн иска да съсипе Борусия".
Това изказване бе направено, след като Роберт Левандовски стана поредният играч на жълто-черните, който премина на "Алианц Арена". Именно полякът бе авторът на първото попадение за победата на Байерн с 2:1 над Борусия в дербито на Бундеслигата този уикенд, с което даде усещането, че Вацке е имал право.
Борусия Дортмунд е странен отбор. Притежава добри играчи, иновативен треньор, вярна публика и в определени моменти тотална невъзможност да встъпи в правата си на един от грандовете на немския футбол
В момента жълто-черните се намират здраво закотвени на дъното на класирането в Бундеслигата. В Шампионската лига, обаче, нещата стоят малко по-различно. Играчите на Юрген Клоп водят с пет точки пред втория Арсенал в предварителната група, с което си подсигуриха участие в Лигата на богатите и напролет.
Но на какво се дължи тази разлика между продукцията на домашната сцена и в Европа?
Революцията на Клоп
Финал в Шампионската лига, две титли в Бундерслигата и една Купа на Германия: Всичко това се дължи на Юрген Клоп и промяната, която той внесе в отбора при идването си през 2008-ма година, когато отборът се намираше на косъм от фалит.
Борусия Дортмунд не е отбор, на който успехът му е чужд. През 1997-ма тимът печели Шампионската лига, а от 1995 до 2002-ра отборът завоюва и три шампионски тили. Въпреки това, когато Клоп идва от Майнц, жълто-черните са пред тотален разпад.
Наскоро Вацке разкри, че по времето, когато Юрген Клоп поема тима, клубът е бил "на милиметри от закриване". От 2004-та до 2008-ма, клубът записва шесто, седмо, девето и тринадесето място. Спонсорите се оттеглят, европейски футбол няма, феновете се отдръпват и управата започва да не смогва със задълженията.
Всичко обаче се обръща през сезон 2010/11, когато в третия си сезон, Юрген Клоп печели титлата в Германия с най-младия състав, правил това в историята. През следващия сезон отборът дублира титлата си, като също така печели и Купата на Германия, постигайки исторически дубъл за клуба.
Възхода продължава и през сезон 2012-2013, когато в полуфинала Борусия отстранява Реал Мадрид с общ резултат от 4:1 и се класира за финала на Шампионската лига на "Уембли". Там ерата на успеха бива рязко прекратена с поражението от Байерн, с което и започва и спускането надолу, след стигането на върха.
От шампиони до будали
След отчетливата доминация на Байерн в Бундеслигата, подчертана от авансовия триумф седем кръга преди края и преднина от 19 точки пред втория Дортмунд, тимът на Борусия продължи да затвърждава статуквото на "далечният втори". В момента ситуацията е със същите количествени показатели, но различно измерение - жълто-черните са на дъното на класирането, като след 10 мача имат 17 точки по-малко от лидера Байерн.
Не така стоят нещата за дортмундци в европейските клубни турнири.
Борусия е лидер в своята група, като след четири изиграни кръга има пълен актив от точки и само едно инкасирано попадения. Играчите на Юрген Клоп играят със самочувствие и фантазия, като лицето им в Европа няма нищо общо с това в местното първенство.
Къде се обърка всичко или "мюнхенския комплекс"
Загубеният финал на Шампионската лига през 2013-та година от Байерн се оказа в основата на няколко явления, които предначертаха последващото развитие на отбора в различните му аспекти.
Достигането до спор за най-ценното клубно отличие само две години, след като най-младият тим в историята на немския футбол спечели титлата бе доказателство, че методиката и посоката, в която се работи, са правилни. Играчите на Клоп получиха призванието, което заслужаваха, след добрия сезон, който направиха.
Този финал им вдъхна увереност, чиито плодове наблюдаване и до днес. Тимът има самочувствие, при това основателно.
Загубата обаче дойде и в контекста на една друга новина, която беляза началото на категоричния разрив между двата отбора - малко преди срещата стана ясно, че звездата на тима Марио Гьотце ще премине в Байерн.
Преди срещата разликата между вече ясния шампион Байерн и втория Борусия бе 26 точки, като победата на баварците беляза категорично началото на доминацията на мюнхенския тим.
Трансферът на Роберт Левандовски през януари следващата година бе допълнителен удар за Борусия. Атомното им оръжие в нападение, който отбеляза 101 гола в 185 срещи с жълточерната фланелка, остави такава дупка в офанзивния вал на Дортмунд, която Чиро Имобиле, Шинджи Кагава и Адриан Рамос упорито не успяват да запълнят.
Но да се видин само Байерн за частичния срив на Борусия не е сериозно.
Безспорен е фактът, че Борусия преживява труден момент, от който за да излезе, ще трябва да преодолее преди всичко психическия компонент, който пречи. Сякаш тимът трябваше да осъзнае по трудния начин, че разликата от върха до дъното е едва една стъпка.
Доказателство за характера на пречката е и доброто представяне на Дортмунд в Шампионската лига. Отборът ще играе и напролет в лигата на богатите, където ако показва същата ефективност, няма да има за какво да се притеснява.
Притесненията ще са насочени към нуждата от преодоляване както на комплексите от "външни" дразнители, така и към осъзнаване, че манталитетът е нещо, което трябва да се поддържа с не по-малко усърдие от физическата форма.
