Спусъкът на Оскар Писториус

Какво означава да стреляш “случайно”? Ако насочиш пистолет към вратата на малко затворено помещение, вярвайки по твоите думи, че има човек зад вратата му, и изстреляш четири куршума, можеш ли да кажеш: “Не съм стрелял по никого. Не съм имал намерението да стрелям по някого... Не съм целил да убия когото и да е”?

Така гласят показанията на Оскар Писториус, срещу който се води нашумялото дело за убийството на приятелката му Рива Стийнкамп. В забележителните последни няколко дни на кръстосани разпити, олимпийският и параолимпийски спритньор Писториус според пресата е хвърлил вината за своето положение върху полицията, приятелите си, баща си, бившата си приятелка, собствените си адвокати и самата Стийнкамп, която е била зад вратата, през която е стрелял. Защитата му е, че той е смятал, че тя е крадец. Обръщайки се към съдията, той заяви: “Иска ми се тя да ми беше казала, че е там.”

Пистолетите обаче се държат странно в ръцете на Писториус. Така, както той разказва историята, те имат странна, свръхестествена автономия. “Нямах време да мисля,” повтаря той отново и отново - само е имал времето да натисне спусъка, и то да го натисне четири пъти—сякаш липсата на мислене, свързана с този акт, с употребата на огнестрелно оръжие, е някакво оправдание.

А понякога спусъкът изглежда дори се натиска сам

Писториус е изправен пред съда за убийството на Стийнкамп, както и за два други инцидента, при които се твърди, че е стрелял. Единият е бил в ресторант, когато той е поискал да види пистолета на приятел и го е взел под масата. И докато пистолетът е бил в ръцете му, не в нечии други, е бил изстрелян куршум. На свидетелската скамейка Писториус заяви, че приятелят му е постъпил “глупаво”, като му е дал зареден пистолет—и че така или иначе той, Оскар Писториус, не е стрелял. “Физически не съм прави лизстрел. Пистолетът гръмна, докато беше у мен, но пръстът ми не беше върху спусъка,” казва той.

“Тоест пистолетът е стрелял сам?” запита прокурорът Гери Нел.

“Знам, че пръстът ми не беше на спусъка,” отговори Писториус.

Реалността обаче е, че въпросният пистолет - с марка Glock, има предпазен механизъм, който пречи на стрелбата, освен ако човекът, който го държи, е поставил напълно пръста си върху своеобразен спусък върху спусъка и е натиснал. Да гръмне пистолетът по друг начин би било “чудо,” както твърди прокурорът. И този аспект е един от няколкото през трите дни на негови показания до момента, в които няма как да не се запитаме защо Писториус отказва да поеме поне в някаква степен отговорност, заявявайки например, че е натиснал спусъка, смятайки, че пистолетът е празен, за да придобие усещане как той работи. Вместо това той изглежда толкова фиксиран върху оправдаването си, че не може дори да се усети кога звучи нелогично или жестоко. След стрелбата в ресторанта той е помолил приятеля си да излъже какво се е случило и да поеме вината.

Освен чудото на стрелбата без спусък, има и фантомен куршум

Двама души - приятелят на Писториус Дарън Фреско и бившата му приятелка Саманта Тейлър, свидетелстват, че са били в колата на Писториус, когато полицията го е спряла за каране с превишена скорост. Полицаят е видял пистолета му на седалката, взел го е и е предупредил Писториус, преди да му го даде. И Фреско, и Тейлър казват под клетва, че след като са продължили с колата, в изблик на гняв от това, че е бил спрян от полицията, Писториус е изстрелял куршум през горния капак на колата. Писториус на свидетелската скамейка нарече и двамата лъжци, заявявайки, че те са “изфабрикували” въпросната стрелба. Но същевременно той заяви, че е бил обиден от поведението на полицая—въпреки че именно това е предвидено да прави полицията в подобни ситуации. Както казва журналистът от BBC Ендрю Хардинг, “критиките на Писториус към липсата на ‘учтивост’ и ‘професионализъм’ на полицая говорят много за отношението му към властите в Южна Африка—страна, където някои самонадеяни бели мъже все още не винаги демонстрират необходимото уважение към деликатния расов въпрос в страната и историята на апартейда там.” (Хардинг определи кръстосания разпит, който продължава и в момента, “като почти катастрофален за Писториус—и тази катастрофа изглежда изцяло се дължи на него самия.”

Писториус казва, че Саманта Тейлър, която е била на 19 години, когато двамата са се запознали, лъжесвидетелства и по друг въпрос: тя свидетелства за времето, когато той е “крещял гневно” по нея. “Никога не съм крещял на г-ца Тейлър,” казва Писториус. Той същевременно твърди, че Стийнкамп не го е разбирала. В поредица от дълги съобщения тя е показала, че той е “избухвал”, “не е издържал” и “се е заяждал с мен” - и е направил сцена, когато е искал да си тръгне от парти по-рано от нея, след като неоправдано я е обвинил във флиртуване с друг. Той твърди, че никога не се е заяждал с нея, “никога не съм си изпускал нервите, нито съм викал по нея”; той само се е опитвал да “коригира поведението й”—обяснявайки, че дъвкането на дъвка “изглежда зле пред камерите” и че тя е говорила с глас, който “ме раздразни”. Той не е имал представа, че тя е искала да остане на партито—и наистина му е изглеждало сякаш тя флиртува. И тя е трябвало да бъде по-сдържана и разумна.

Според Писториус, Стийнкамп е “преувеличила случилото се”

Историята на Писториус е, че преди да заспи, той е казал на Стийнкамп, която е сготвила вечеря по-рано и е била в леглото с него и е цъкала по телефона си, да донесе ветрила от балкона. Около 3 часа през нощта той се събудил и видял, че тя не е донесла ветрилата - пореден неин гаф - и станал, за да ги внесе. (Снимки на сцената показват ветрилата и други обекти на места, на които не биха могли да се окажат, ако разказът му беше истина; той твърди, че полицията ги е местила.) После той чул да се отваря прозорец в банята - и си помислил, че някой е нахлул вътре; взел пистолета си изпод леглото, без да забележи, по негови думи, че Стийнкамп вече не е в него - “Никога не сте проверили дали тя не се бои от случващото се. Първата ви мисъл е била да се въоръжите,” коментира прокурорът - и се е насочил към банята, минавайки край вратата на спалнята, през която той би могъл да я насочи към по-безопасна част от къщата; и е насочил пистолета си към малкото помещение на банята. Той казва, че е извикал на Стийнкамп да извика полицията; той обаче не обяснява защо, ако го е сторил, не е имало отговор, или не е изчакал такъв. (Според законите на Южна Африка той би могъл да бъде обвинен в умишлено убийство за стрелбата по неизвестен човек, намиращ се зад вратата.)