Той е футболен магьосник, който комбинира поразителен талант с възхитително дълголетие на терена. Сър Стенли Матюс играе до 50-годишна възраст, грижейки се тялото си в ера, в която науката все още е много далеч от спорта.
Той дебютира за Стоук през март 1932 г. и изиграва последния си мач за отбора 33 години по-късно на 6-ти февруари. Междувременно се превръща в герой за Блекпул и печели ФА къп с отбора през 1953 г. в един финал, който винаги ще се свързва с името му.
На два пъти печели Втора дивизия (титлите са на разстояние 30 години една от друга), получава рицарско звание, докато още играе, и записва 54 мача с националната фланелка на Англия.
Сър Стенли напуска този свят на 85 през 2000 г., а миналата неделя щеше да празнува вековния си юбилей. "Sportsmail" посвети материал на легендата със спомени на негови близки хора.
Джими Армфийлд, съотборник в Блекпул
"Хората говорят за него като за най-великия в Англия. Със сигурност е такъв за Блекпул. Стенли беше един от тези, които пленяваха публиката и бе известен в целия свят. Бащите водеха синовете си, за да го зърнат. Той беше национално богатство.
Никога не го видях да се задъхва. А това е забележително, защото говоря за времена, в които вече беше минал 30-те. Когато се върна в Стоук, отначало не вярваха, че още притежава онези качества, с които го помнеха, но той спечели промоция с отбора. Около него имаше ореол.
Никога не му дадоха картон, никога не го видяхме да спори с реферите или да симулира. Той беше първият, който се грижеше персонално за формата си. В 8:00 ч. сутринта вече беше на плажа, дишаше дълбоко и правеше упражнения и кросове.
Научих от него повече от всеки треньор. Емоцията на финала за ФА къп през 1953 г. беше толкова голяма, защото Блекпул беше загубил битките за трофея през 1948-а и 1951-а.
Губехме 1:3 от Болтън, но Стенли беше неудържим. Времената бяха следвоенни, а нацията обичаше Матюс и искаше да го гледа. Той получи рицарско звание още като играч. Кой друг го е правил? Има ли някой, който да е аплодиран така от противниковите публики, както беше Стенли?"
Клиф Джоунс, бивш играч на Тотнъм
"Стенли загряваше с обувки с тежести, а след тови си слагаше бутонките. Те бяха от телешка кожа и му ги правеше една малка фирма в Нортхемптън. Бяха много леки и тънки, и издържаха най-много три мача. Можете да си представите какъв беше ефектът, след като свалеше тежките обувки.
Той бягаше като светкавица. Беше много напредничав в мисленето си. Преди мач пиеше коктейл от яйце, мляко и глюкозен прах. Веднъж ме попита какво взимам преди мач, а аз му казах, че ям пържола или пиле до три часа преди първия съдийски сигнал. Каза ми да пробвам неговото "ястие" и почувствах страхотен прилив на енергия.
В понеделниците не се хранеше, а само пиеше вода, за да пречисти организма си. Игра до 50. Гигс се отказа на 40 - представете си още десет години. Помня думите на капитана на Блекпул Хари Джонстън, който каза: "Имаме крило, което не вкарва, никога не би ударил топката с глава и не би влязъл в единоборство в защита, но е най-великият флангови играч."
Джийн Гъф, дъщеря на Сър Стенли
"Като малко момиченце го помня като любящ баща, който правеше всичко по силите си да държи семейството си настрана от светлините на прожекторите. През 40-те той беше първата спортна суперзвезда.
За да не го познаят носеше очила и шапка, но това не му вършеше работа. Петъците ходехме на кино и сядахме на последните редове, едва като загасят осветлението. Помня невероятната му дисциплина. Гледах го как си прави сок от моркови всеки ден.
На всеки, който идваше вкъщи, му се предлагаше от това здравословно питие. Проблемът беше, че от твърде много моркови ти пожълтява кожата. Беше обсебен от идеята да се храни здравословно, а аз предадох това на собствените си деца."
Питър Коатес, директор на Стоук и приятел
Той беше легенда на Стоук и първият футболист, който се превърна в невероятна звезда от световна величина. Искаха да го видят в целия свят, защото тогава нямаше телевизия. Когато пътувах по света и споменавах Стоук, ми се отвръщаше: "А, да, Стенли Матюс".
На неговото погребение се събраха толкова хора, че вероятно само на кралските особи и на Уинстън Чърчил е имало повече. Сър Боби Чарлтън ми е раказвал, че когато Стоук играел в Нюкасъл, ходели с брат си Джеки до флагчето на корнера, за да са по-близо до Стенли.
За първи път го видях веднага след края на войната, а след това го опознах добре. Идваше вкъщи за вечеря и ядеше колкото едно мишле. Веднъж ми каза: "Направих грешка. Отказах се на 50, а имаше още две години футбол в мен."
Той искаше да е като Питър Пан - никога да не порасне. Дори надхвърлил 80-те, сякаш подскачаше, докато ходи.
