ПРОРОКЪТ ОТ СЪСЕДНОТО СЕЛО
Нещата не изглеждаха никак добре за Швеция в края на 2009 г., когато "жълто-сините" записаха катастрофална квалификационна кампания за Световното първенство в Южна Африка, а дългогодишният треньор Ларс Лагербак подаде оставка.
След дълги преговори с ръководството на Розенборг за неособено известния извън Скандинавия Ерик Хамрен, в крайна сметка 52-годишният (по това време) специалист пое "тре кронур", както наричаме в България националния отбор по футбол на северната държава по аналогия с хокейния им тим, чийто прякор идва от герба на страната.
С незапомняща се кариера като играч и без кой знае колко значителни успехи като треньор (три купи на Швеция с отборите на АИК и на Йоргрите в края на миналия век), Хамрен най-после стана "пророк" извън "собственото си село", печелейки титлите на Дания през 2008 с Олборг и на Норвегия през 2009 и 2010.
За цяла една година наставникът съвместяваше длъжността си в националния отбор, доизпълнявайки договора си с Розенборг, като неговото напускане в края на 2010 се отрази зле на норвежкия гранд, съдейки по третото място в класирането на приключилото наскоро първенство на северната страна.
Това че Хамрен е находка, се видя и в работата му с Швеция, след като той успя да върне нещата в релси и да класира страната си директно за Евро 2012 като най-добър втори отбор в квалификационните групи.
ВСИЧКО В АТАКА
Разбира се, и съперниците в лицето на Унгария, Финландия, Молдова и Сан Марино бяха изключително благоприятни за тази цел, като от тази компания "тре кронур" си позволиха загуба на точки само веднъж - при 1:2 с маджарите в Будапеща. И дори гръмките победи с много голове в останалите мачове да са очаквано омаловажавани заради класата на съперниците, то успехът с 3:2 в последния мач с безспорния лидер Холандия говори красноречиво за класата на тима, който намери сили да бие "лалетата" и да се отърве от баражите, дори и лишен от наказания си лидер и голмайстор Златан Ибрахимович!
Атакувакщият футбол е в същността на разбирането на Хамрин за играта, като в титулярния му състав присъстват всичко на всичко петима офанзивни футболисти. Пред защитната четворка е опорният халф Ким Калстрьом, а най-близко намиращия се до него Андерс Свенсон само с много въображение може да бъде наречен дефанзивен полузащитник.
В схемата 4-2-3-1 Ибрахимович е на върха на атаката, а зад него обикновено действат Ола Тойвонен (в центъра), Себастиан Ларсон (вдясно) и Йохан Елмандер (вляво). Цялата тази тежка артилерия нанася сериозни поражения на противника, като, въпреки че не завършиха като победител в групата си, шведите се оказаха третият най-резултатен отбор в квалификационната кампания за Евро 2012 след Холандия и Германия.
Когато офанзивният квинтет (плюс Калстрьом, който има три гола в квалификациите!), не е достатъчен, се включват и защитниците, като с по две попадения се отчетоха 192-сантиметровият Андреас Гранквист и младото откритие Мартин Олсон. Цели три пъти бе точен пък летящият бек Кристиан Вилхемсон, който поради това, че изкарва парите си в далечен Катар в отбора на Ал-Ахли, дълго време бе пренебрегван от националния селекционер, но щом го повикаха отново тази есен, показа ясно, че и на 32 години въобще не е за отписване.
СТАРИ КУЧЕТА И МАЛЪК ИЗБОР
Последните резултати от контролите - загуби като гости с 0:2 от Дания и с 0:1 от Англия, показаха, че не всичко е изцяло розово при "жълто-сините", но и дойдоха като навременно приземяване.
Факт е, че Швеция разполага с много зрял състав, чиято висока средна възраст може да се окаже както предимство с оглед на опита, така и проблем. В квалификациите Хамрен не пусна в игра голям брой футболисти - звучи невероятно, но 19(!), в сравнение със свои колеги, които използваха по 35-40 човека!
Това е показателно за ограничения кадрови ресурс, с който разполага треньорът сред настоящото поколение на Швеция, но играчи като Мелберг, Исаксон, Свенсон и Елмандер заслужават да дочакат своя звезден миг, водени от капитана Ибрахимович, който вече е истинска суперзвезда на европейския футбол и достоен наследник на Нордал, Далин и Хенрик Ларсон.
ВСИЧКИ НА ГУРБЕТ
В разширения състав са много малко представителите на местната лига Алсвенскан, в чието слабо ниво към днешна ниво се крие и голяма част от проблема с липсата на богат избор. Единствено третият вратар Пер Хансон е представител на шампиона Хелзингборг, останалите местни са ветеранът Андерс Свенсон от Елфсборг и дълбоката резерва Тобиас Хисен от Гьотеборг.
Интересно е, че също трима са и играчите, подвизаващи се в съседните Дания и Норвегия (двама в Копенхаген и един в Розенборг) - страни, които исторически погледнато винаги са имали по-слабо първенство от Швеция, но не и днес, съдейки по изявите в евротурнирите.
Силно разпространена дестинация за шведските национали е холандската Ередивизи, където по двама играят в ПСВ (Исаксон и Тойвонен) и Алкмаар (Вернблоом и Елм), Александер Гернд е в Утрехт, а Емир Байрами - в Твенте.
Въпросният халф Байрами, който е от албански произход, заедно със защитника Бехранг Сафари (иранец по родители), босненеца Златан Ибрахимович, и наполовина кениецът Мартин Олсон допринасят за колоритния неизцяло арийски облик на "тре кронур".
БЛАГОПРИЯТЕН ЖРЕБИЙ
Миналата седмица отборът на Ерик Хамрин изтегли доста приемливи съперници в лицето на домакина Украйна, Англия и Франция, така че през лятото ще е истинският тест за възможностите на този мощен физически, нелишен от талант, доста възрастен, много резултатен и не напълно русокос състав.
Едва ли Златан ще продължи и на национално ниво серията си от осем поредни титли със своите клубове, но след Дания през 1992 и особено Гърция през 2004 година вече не бихме си позволили да отписваме абсолютно никого на европейско първенство. Със сигурност Хамрен и неговите момчета не биха имали нищо против да бъдат отново и най-добрият втори!
