Волейболният ни национален отбор се разколеба леко в петък вечер, но бе убедителен в неделя и взе първи две победи в Световната лига. Гостувахме на Франция, но не се притеснихме. А имаше защо, като погледнахме състава на нашите преди старта...
Светослав Гоцев - 22-годишен, Тодор Скримов - на 23, Георги Братоев - разпределител на 25, Николай Пенчев - на 21, както и "опитният лидер" Цветан Соколов, който през декември ще навърши 24...
Но отборът е отбор, защото не зависи от звезди и индивидуалности. Тим.
Никой вече не говори за Матей...
Не че Казийски не продължава да е най-добрият волейболист в Европа. Не че не спечели поредните си награди с Тренто, купи, медали и признания. Но националният не е по-малко симпатичен, отдаден и ефективен, след като големият ас се отказа.
Камило Плачи го доказа - отборният спорт е философията да нацелиш точните хора в колектива. Да ги накараш да мислят и действат заедно, да изцедиш най-доброто от тях и те да се превърнат в оръжие. Когато имаш на терена едно голямо оръжие в лицето на Матей (примерно), съперникът знае откъде иде опасността. Съотборниците са мотивирани и нахъсани по различен начин, знаейки, че когато стане трудно ще оставят нещата на Матей. Те влизат в мача с друга нагласа. А и егото и аурата на суперзвездата подтиска някои духове, които сега излязоха от бутилката.
Казано накратко - по-добре шестима надъхани и настроени на 100 процента за битка, отколкото един феномен и петима, които чакат от него чудо.
Същото важи и за футбола. Националите ни бавно и уверено пъплят към бараж, който с оглед на батака в родния футбол и липсата на ярки изпълнители от последните години, ще е чудо. Димитър Бербатов се отказа отдавна, с което сякаш погреба надеждите за нещо значимо. Та той е единствената ни звезда! После и Стилиян се принуди да напусне отбора заради заболяването си...
Каква стана тя? Ще имаме ли отбор без асовете си?
Но ето че Любо Пенев също напипа формулата. Доверие за отписани и млади бойци, дисциплина, набиване в главите, че само с отборна работа се постигат успехи и... резултатите са изумителни. Не, не - не е прекалено. Вижте победата ни в Холандия миналата година. Вижте головете, които вкарва отборът на Любо. Там понякога нападателят Попов се е върнал, за да подаде първия пас още от нашата половина. В единоборства влиза всеки, на отбраната помага всеки. Това е отбор.
Без звездата си Бербатов, който е в топ 10 на голмайсторите на Висшата лига. но с гладни и изгаряни от желание да се докажат играчи.
Тонев - на 23 години, Попов - лидер и капитан на 25, Михайлов - 24, Иванов - 24, Бодуров - 26... Това е новият национален. Край тях има и възрастни бойци като Миневи, както и хора, попреминали възрастта за голямо избухване. Но те заедно са амалгама, от която Пенев забърка отбор.
Без Казийски и Бербатов - накъде?
Питахме се преди години. Ето накъде: по единственият път, който е възможен, за да успяваш в екип. По пътя, който е нужно да опознаем и поемем и извън спорта. Без амбиция да изпъкваш с его и осанка. С мисъл, че славата ще стигне за всички, ако дадеш и последен дъх за отбора.
Ал Пачино го каза във филма "Всяка една неделя": "Или ще умрем като индивидуалности, или ще триумфираме като отбор" (свободен превод).
Това е истината. Любо и Камило я знаят.
