10 любими английски стадиона, които изчезнаха

Sportcafe 12.11.2015, 13:47

"Фийдъмс", Дарлингтън О, това беше престъпление! През 2003 г. Дарлингтън напусна малката и великолепна арена. На нея всеки имаше своята идентичност. Тесничките входове за по един, трибунките като фургони, все едно си още в 19-и век.. За да влезеш на футболния стадион се минаваше през крикет игрището, невероятна романтика и усещане за клубна принадлежност. Днес я няма, "Фийдъмс" бе разрушен след 120 години живот през 2003-а.

Каква романтика!? Такива стадиони вече няма, а навремето те даваха усещане за съпричастност към клуба, но и за персоналност, индивидуалност - не си част от мега трибуни и мега модерни стадиони-молове...

"Еърсъм парк", Мидълзбро Роди се през 1903-а. Открит и приветлив като за града, наричан "най-грозният в Англия". Широката му чаша събираше слънце и публика близо 100 години, като през 1995-а революцията в клуба доведе и до нов, модерен стадион.

Отвън не бе точно приветлив, но вътрешността му бе приятна. Ниските трибуни събираха изненадващо много хора - над 50 000! Неведнъж арената бе домакин и на полуфинали за Купата на ФА, за които се избираха неутрални терени.

През 90-те години "Ривърсайд" извиси футуристичния си и модерен вид над града... в който такива архитектурни чудеса са рядкост. Мидълзбро се премести в новия си дом.

"Рокър Парк", Съндърланд Шумът на "Рокър" бе нарицателно за атмосферата на този стадион. Да замениш ревящото име на хеви-метъл стадиона с "Стадиона на светлината", както днес се нарича домът на Съндърланд... Но краят на старото място бе предопределен от доклада на Лорд Тейлър през 1989-а след трагедията на "Хилзбъро".

Точно 100 години живя легендарната арена, която караше гостите да настръхват - от 1897-а до 1997-а. Капацитетът му бе малко над 22 000, които обаче вдигаха шум за 200 000.

Арената бе някак притеснително за гостите схлупена и мрачна, но всъщност теренът и бе един от най-добрите в Северните части на Англия, въпреки климата и трудната поддръжка. Просто бе гадно да гостуваш на "Рокър", защото феновете на домакините бяха шумни и неприветливи към госта.

На мястото на "Рокър" се издигна "Стейдиъм ъф лайт", една от най-модерните арени в Англия. И днес Съндърланд е в състояние да разпродаде близо 40-те хиляди места, но атмосферата не е същата.

"Бърндън парк", Болтън Стадионът - архитип на стария английски футболен дом, стана основа на предаването "да ходиш на мач", популярно през 50-те години на миналия век. Наклонените застрашително към терена трибуни, близостта до терена, хилядите глави една до дрпуга, заоблените ъгли на структурата му... Стадионът бе класика.

За съжаление през 1997-а "Бърндън парк" бе разрушен и се превърна в паркинг към супермаркетите наблизо.

Феновете на Болтън си купуваха части от старата арена, включително черно-бели тоалетни чинии!

Негово място се появи "Рийбок стейдиъм", днес вече с ново име - "Макрон". Арената е модерна, но не носи романтичния дух на стария стадион.

"Спрингфийлд парк", Уигън Уигън Каунти, Уигън Юнайтед, Уигън Таун и Уигън Бороу - така смени имената си местният клуб през годините след 1897-а, когато заигра на този стадион. През 90-те това бе най-неромантичният стадион в четирите дивизии със своите 7201 места и неособено приветлив вид. Някъде там обаче Уигън стана Атлетик и се премести на модерния "JJB", който обаче има проблем да пълни.

"Лийдс роуд", Хъдърсфийлд Построен през 1908 г., като само централната му трибуна бе със седалки. Останалите бяха с тераси, правостоящи. Заради странния вид на една от трибуните, със схлупен покрив, тя бе наречена Обора. През 1994-а Хъдърсфийлд сложи кръст на култовата арена и се премести на новия си стадион "Макалпайн".

"Бейзбол граунд", Дарби Каунти Брайън Клъф често говореше, че топката трябва да се подава по земята, а не из облаците. Това не бе лесно на калното игрище на "Бейзбол граунд". До преместването си там през 1895-а, Дарби играел на игрище за крикет или на полигон за конни надбягвания. Един от най-притеснително схлупените и създаващи усещане за близост с тълпата английски стадиони, видял две титли в ерата на Клъф. През 1997-а Дарби се премести на модерния "Прайд парк", а още 6 сезона старата арена приемаше мачовете на резервния тим, преди да я разрушат.

"Буутъри парк", Хъл Сити. Построен много късно - чак след Втората световна война, през 1946-а. Имаше лукса да е снабден със собствена гара - "Буутъри парк стейшън", която бе току зад трибуните. Притежаваше и отделни 6 гнезда с осветление, които не бяха върху покрива на трибуните. Новина за стадионите, строени далеч по-рано.

Арената си отиде през 2002-ра, когато Хъл се премести на модерния "KC Стейдиъм", а старата футболна класика бе съборена и на нейно място се появиха супермаркети.

"Плъф лейн", Уимбълдън Обичан безкрайно от феновете на Уимбълдън, мразен от гостуващите запалянковци. Той нямаше нито форма, нито достъпност, нито удобства. Идеален дом на Лудата банда, която тероризираше (буквално!) грандовете на английския футбол през 80-те и 90-те. Трибуните имаха покриви, колкото за задните редове. А в Южен Лондон често вали... Теренът... труден за описване. Атмосферата - сюреалистична. През 2001-ва го затвориха, а Уимбълдън се премести на "Селхърст парк" дори още по-рано, за да се опитат ремонтни работи на "Плъф лейн". Напразно. Днес го няма, но новият АФК Уимбълдън, който се катери нагоре из дивизиите, иска да си построи стадион точно там и да върне назад часовника на историята.

"Фелоус парк", Уолсол В историята на Уолсол има само едно велико събитие - победата над Арсенал през 1932 г. в Купата на ФА. В този ден на трибуните имаше 25 000. Рекордна посещаемост. Дълги години в долните дивизии си бе страшничко, когато наближеше гостуване на Уолсол. Открит през 1896-а, стадионът си поживя - разрушиха го чак през 1990-а.

Стадион "Емиратс" се къпе в славата на най-луксозен в родината на футбола.

В неговата чаша не просто гледате качествен футбол, но може да пиете бира за някакви си 5 лири, да се нахраните, да изгледате репортажи и от останалите мачове за вечерта.

Ако имате някой лев в повече, и да посетите мегалуксозния фенски магазин на Арсенал, където да похарчите пари.

Свръхмодерен стадион от поколението на XXI век.

Навремето англичаните си харесваха старите романтични бараки-стадиони, които им даваха усещане за нормалност и достъпност до играта.Не им даваха обаче удобства...

Трибуните бяха схлупени, теренът - съвсем до тях, гостуващите публики понякога влизаха през едно входче или по насипи...

Но беше истинското време на романтика и важен бе само футболът.

Не рекламите, сувенирите или селфитата покрай мачовете.Много от романтичните стари стадиони на Англия вече не съществуват.

За десет от тях се затъжи списание "FourFourTwo", което направи списък с 10 арени, които липсват със своята романтичност.