Рууд ван Нистелрой беше голмайстор в холандското първенство, в английската Висша лига, в Примера Дивисион и в Шампионската лига, при това три пъти. Спечелил е пет шампионски титли в три различни страни и е отбелязал 35 гола в националния отбор.
Малага от друга страна има...е, те имат рекорден брой промоции в първа дивизия. Всъщност това е заобиколен начин да се каже, че са изпадали ужасно много пъти - 12. Това, което се сдобиха внезапно обаче са парите. Достатъчно пари. Само преди година клубът бе въведен в администрация, но преди старта на сезона катарския шейх Абдулах Бин Насер Ал-Тани го купи за 36 милиона евро.
Преди старта на този сезон пък ръководството обяви, че бюджетът на Малага е в размер на 150 милиона евро - най-големият в историята му и третият най-голям в Ла Лига след тези на Барселона и Реал (Мадрид).
На сцената в Испания сякаш се е появила нова сила, обещавайки интересни събития и на юг и отправяйки предизвикателство към центъра (Реал) и севера (Барселона).
През това лято Малага подписа с девет играчи и похарчи близо 60 милиона евро. Пристигнаха Диего Буонаноте, Начо Монреал, Жереми Тулалан, Йорис Матайсен, Серхио Санчес, Хоакин Санчес и Франсиско Роман, познат като Иско. Последният привлечен бе испанският национал Санти Касорла. 19-те милиона евро, които Малага плати на Виляреал ще покрият част от бюджета на тима в следващия сезон. В първенство, в което играчите, които не получават пари са мнозинство Малага плаща и то плаща добре.
Когато попиташ за това Ван Нистелрой не следва отговор с „хмм" или „ммм", няма отклоняване на отговора или някакво фалшиво оправдание. Отговорът е едновременно убедителен и символичен. Малага може да се разглежда като испанския отговор на Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, но всъщност не е такъв. А той не е в тима заради парите. Или поне не изцяло. „Нещото, което ме убеди бе проектът", признава Ван Нистелрой. „Има тенденция, която кара клубовете, които искат да са на върха да харчат луди пари, но тук е различно. Да, бяха дадени доста пари, но Малага се гради по един сериозен начин. Този проект се осъществява с внимание и визия".
Това са внимание и визия, в който 35-годишният нападател е съучастник, защото пристигането му е съществено.
Истина е, че Малага уволни предишния треньор по-малко от шест месеца след началото на първия му сезон, но Жезуалдо Ферейра не бе убедителен и заминаването му се превърна в повратна точка. След него бяха привлечени Антонио Фернандес като спортен директор и Мануел Пелегрини като треньор. Те пристигнаха през зимата и привлякоха петима нови играчи, сред които и Жулио Баптища, чийто голове помогнаха на тима да се спаси от неприятностите. Осъществяването на проекта вървеше бавно, но в тима имаше достатъчно спокойствие.
Фернадес бе човекът открил Дани Алвеш и Жулио Баптища за Севиля. Пелегрини пък изведе Виляреал до полуфинал в Шампионската лига и до второ място в Ла Лига. Когато неговото отроче Малага бе по-близо до изпадането, отколкото до оцеляването през последния сезон, вместо уволнение Пелегрини получи удължаване на договора си. Между клуб и треньор имаше разбирателство, нещо което липсваше на наставника когато бе в Реал. Бяха инвестирани сериозни средства и в младежката академия, а въпреки многото похарчени пари и големия брой играчи, които бяха привлечени във всеки трансфер имаше логика.
„Не виждам да сме платили някаква нереална цена", обясни генералния директор Фернандо Йеро. Погледнете списъка с попълнения отново - те правят един наистина впечатляващ тим, но в него няма някой като Робиньо, няма и знаков трансфер със специално значение.
Но за разлика от това има план, по който тима ще се развива в следващите няколко години. Този план доведе Рууд ван Нистелрой, а той доведе останалите. Неговото привличане - първото през това лято беше жизненоважно. „Трябваше да убедя него, защото знаех, че той ще убеди останалите да дойдат", обяснява Фернандес. „Не само защото е добър играч, но и заради сериозността, с която работи и заради професионалния му подход".
Да го убеди обаче не е било лесна задача, дори след помощта, която шефът на Малага е получил от Мартин Демикелис и Жулио Баптища, които холандецът смята за пионерите в проекта. „Първите ни контакти бяха през февруари-март, когато те бяха още на дъното. Не знаех много за Малага", обяснява Ван Нистелрой. „Направих няколко телефони обаждания и не получих нито едно отрицателно мнение. До април, май обаче все още не бях убеден, но разговарях с Пелегрини и Антонио Фернандес. Познавам Пелегрини от Реал и знам как работи. Като човек и професионалист наистина го ценя така че нямах съмнения за него. Що се отнася до Антонио видях какво направи със Севиля - изведе ги от втора дивизия до Купата на УЕФА и до битка с Реал (Мадрид). Тези хора бяха там и имаха опит.
Започнах да събирам информация за структурата на клуба и бъдещите планове. По същото време моят агент, който познава Антонио ми каза: Слушай, това наистина ще бъде нещо, нещо голямо". И аз казах: Добре, да го направим". Когато разговарях с Малага те ми казаха и кои са трансферните цели, играчите, които искаха да вземат. Обясниха ми, че аз съм първият и че наистина съм важен за тях. Имаше отбор, който искаха да изградят и успяха, поне с привличането им", разказва холандецът.
Дали обаче не е останал изненадан от нещо? „Не, защото им вярвах, защото виждах колко са сериозни по отношение на визията, която трябваше да има зад парите. Обясниха ми плановете си и аз бях убеден. Има ясна структура - балансиран отбор, който да отговаря на системата и начина, по който мениджъра иска да играем. Вижте играчите - те имат специфични позиции и качества, не са само имена. Бяха избрани добри хора, сериозни професионалисти, които искат да постигнат определени цели, които искат да работят. Тук няма примадони"
Ван Нистелрой е убеден, че изграждането на отбора предвижда и бъдеща прогресия и това се потвърждава от ръководството. Краткосрочните и дългосрочни планове се развиват едновременно. „Ако погледнете има подредба: опитни играчи с дву- и тригодишни контракти, играчи с дълги договори като Санти (Касорла) и такива с кратки ангажименти като мен", обяснява холандският нападател. „След това ще дойде следващият цикъл, следващото ниво. Проектът ще продължи да привлича играчите. Когато говоря с колегите от националния отбор те винаги ме питат за това".
„Хората искат да дойдат тук. Това е футболът, но и живота. Живеете в Малага, Марбея, със семейството си, целогодишно има слънце, изграждат се нови тренировъчни игрища, условията са добри, а плановете за стадиона са невероятни. Малага вече има инфраструктурата на голям отбор и от това бях много изненадан. По отношение на професионализма и организацията няма никаква разлика с предишните места, на които съм играл. Тук има всичко, за да бъдат привличани топ играчи. Кое може да не ти хареса?"
Може би това е голямото предизвикателство, което изглежда почти невъзможна мисия. Еуфорията като че ли не е в синхрон с реалността, в която най-добрите играчи в Испания искат или да се присъединят към някой от двата гранда, или да напуснат страната. Санти Касорла се опита да наруши тази тенденция, но дали наистина Малага може да се конкурира с Реал и Барселона? Може ли наистина да се стремят към спечелването на нещо за първи път в историята си? Или е твърде много да се иска подобно нещо?
„В този момент - да, твърде много е", категоричен е Ван Нистелрой.
А за в бъдеще? Може би Малага да спечели първенството? Реално ли е? „Не знам дали ще бъда тук, но да, може и ще стане", убедено завършва холандецът.
