По света има градски, регионални, национални, че и други дербита. Има и такива, които не се вписват в категорията „дерби" до деня на самия мач.
През останалите 363 дни на годината „Старата госпожа" Ювентус и „Дяволът" Милан по-скоро имат любовна афера, отколкото ожесточено съперничество. Двата клуба работят заедно по маркетингови проекти, ежегодно си организират приятелски турнири, непрекъснато разменят играчи и са обединени най-вече от общата си омраза към Интер.
Преди да разберете естеството на двубоя Юве - Милан, трябва да си дадете сметка за нея. Въпреки че трите отбора вече цял век си оспорват трофеи в Италия и навън, тази вражда с „нерадзурите", сближила „бианконерите" и „росонерите", се разрази с особена сила в последните години.
Когато Интер записа пето поредно „скудето" през 2010 г., той наруши хегемонията на градския си съперник от Милано - титлите на „черно-сините" станаха 18, колкото имат и "червено-черните". (Ювентус е далеч напред с 27)
Ходът на историята се обърна със скандала „Калчополи" през 2006 г., когато заради задкулисни игри със съдиите на „Старата госпожа" бяха отнети титлите през последните два сезона и отборът служебно изпадна в Серия „Б", а Милан бе преместен на трето място в пренареденото класиране и започна новото първенство с минус 8 точки.
Същевременно Интер, не само че не получи наказание въпреки доказателствата и срещу него, а бе обявен административно за шампион със задна дата и наложи категорично превъзходство в калчото след осакатяването на конкуренцията.
Но въпреки приятелството, възникнало преди всичко покрай общия враг, в двата дни през годината, когато се играе мачът, тази дружба се прибира в килера и футболистите дават всичко от себе си, за да надиграят противника, а агитките се надвикват по трибуните.
Първият сблъсък между Ювентус и Милан датира от 1901, когато торинци са клуб на четиригодишна възраст, а техните съперници - на две (Остават седем лета до основаването на Интер). В тази историческа среща „росонерите" побеждават с 3:2 и се класират за финала на първенството според тогавашните правила, където побеждават Дженоа - шампионът в първите три сезона на надпреварата.
По-късно, през 30-те години „бианконерите" пък стават първият клуб, триумфирал със „скудетото" в пет поредни години, докато Милан изпада в криза.
След Втората световна война двата гранда се редуват на върха в италианския футбол.
Досега те са се срещали само веднъж на ниво евротурнири - на финала на Шампионската лига през 2003 г., който завърши без гол, като при изпълнението на дузпи бразилският вратар Дида спаси три удара на ювентинците, а Андрий Шевченко отбеляза решителното попадение, донесло за шести път най-престижния клубен трофей на Милан. (След 2005 „червено-черните" вече имат седем европейски купи).
Двата супергранда са се засичали три пъти и на финали за Купата на Италия. През 1942 г. Юве разбива съперника с 4:1, а през 1973 г. Милан празнува след дузпи. Епичен е сблъсъкът през 1990 г. въпреки че в двата мача пада един-единствен гол - дело на Роберто Галия от „бяло-черните".
Бляскав е и списъкът на играчите, подвизавали се и за двата отбора в дербито - някои като Едгар Давидс, Златан Ибрахимович и Джанлука Дзамброта минават през трети клубове, преди да се озоват от другата страна, а други като Роберто Баджо и Филипо Индзаги пък са трансферирани директно от Ювентус в Милан.
Пътя в обратната посока измина Андреа Пирло, който е последното голямо име в този лист и се очаква да играе решаваща роля за изхода на мача. В неговата доскорошна роля за „росонерите" пък ще се подвизава Алберто Акуилани, който също това лято смени Торино с Милано, отново под наем от Ливърпул.
Въпреки взаимното уважение, любезността ще отстъпи място на други отношения в неделя вечерта, когато агитките запалят факли и запеят и тогава няма да има съмнение в думите на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани: „Фактите са красноречиви. Това е истинското дерби на Италия. Юве има най-много „скудети", а ние сме печелили най-много европейски трофеи"...
Нека шоуто да започне!
