Вълшебникът Лионел Меси най-често е сравняван със своя предшественик Диего Марадона. Точно днес обаче най-уместни са сравненията с друга гениална „десетка" - плеймейкърът на Франция и Ювентус от 80-те години Мишел Платини.
Снощи Лео взе своята трета „Златна топка" и така се изравни със славния си предшественик, който в момента е президент на УЕФА. По три пъти са печелили този най-престижен индивидуален приз във футбола и великите холандци Йохан Кройф и Марко ван Бастен, но само аржентинецът и Платини са получавали топката три пъти подред.
Само след година сравнението може вече да не е актуално, ако „десетката" на Барселона оправдае очакванията, изказани вчера от Кройф, че ще продължи да е номер едно и ще вземе шест-седем такива награди до края на кариерата си.
По принцип винаги паралелите между футболисти, играли в различни епохи, са малко хлъзгави и рисковани поради липсата на обективни критерии, еднакви условия, в които са играли, и промените в стила и динамиката на играта.
Но въпреки това трябва да отбележим, че Платини и Меси имат твърде много общо в начина, по който започват във футбола. И двамата са наследници на италиански емигранти - единият във Франция, другият в Аржентина. И двамата имат здравословни проблеми, които поставят под въпрос бъдещето им като футболисти.
Като юноша Мишел отива на проби в любимия си отбор от детството - Метц, но там не успява да премине медицинските тестове, припадайки от задъхване на уреда спирометър (апарат за измерване на дихателния капацитет на дробовете). Присъдата е ясна - момчето е твърде слабо физически, за да бъде футболист. Така, вместо в Метц, Платини започва пътя си към върховете на световния футбол от Нанси.
По-известна е историята на Меси, който на 11 години получава диагноза недостиг на хормон на растежа и в аржентинския гранд Ривър Плейт се отказват от намерението си да привлекат таланта в своята школа, за да не плащат 900 долара на месец за лечението му. Вместо тях, това правят от Барселона и резултатите от този далновиден ход са ни добре познати.
В наши дни, 26 години след третата „Златна топка" на Мишел Платини, гледайки головете и играта на френския маестро, не може да не видим много общи характеристики с тази на най-добрия футболист в света в момента - експлозивност, незабележими за противника финтове, удари от всякакъв ъгъл с двата крака.
На много от сега растящите с Меси почитатели на футбола може да прозвучи еретично, но няма да е далеч от истината, ако кажем, че Платини бе по-комплексен футболист от него, превъзхождайки го в играта с глава (въпреки че и той не е висок - 178 см), далечните шутове (бележеше редовно от дистанция) и дългите пасове (за него казваха, че може да уцели ухото на игла от другия край на игрището). А за преките свободни удари няма какво да говорим - „крал" Мишел е може би най-добрият им изпълнител за всички времена.
„Футболният Наполеон", както още го наричаха, печели най-напред сравнението с своя друг най-бележит сънародник - Зинедин Зидан, по своята резултатност. За разлика от Зизу, който, въпреки че бележеше решителни и красиви голове, никога не е бил водещ голмайстор на отборите си, то Платини отнемаше тази функция от нападателите. Французинът стана „капоканониере" в Серия „А" с екипа на Ювентус три сезона от 1983 до 1985 (същите години, в които взе и „Златната топка"), а също така е и най-резултатният футболист в историята на европейските първенства, отбелязвайки цели 9 попадения на шампионата през 1984.
По това време футболът имаше един крал и той се казваше Мишел - така, както днес това е Лионел. Да, той бе засенчен от дон Диего в Мексико през 1986, когато за второ поредно световно първенство Франция отпадна от Германия на полуфинал, а този път аржентинците триумфираха с титлата. Именно това е и единственият липсващ голям трофей във визитката на Платини. А двамата с Марадона така и не успяха да се засекат на ниво национални отбори.
През следващия сезон в „калчото" гениалният аржентинец триумфира с Наполи, детронирайки Юве на Мишел с две победи в преките двубои и предимство от три точки в крайното класиране.
Тогава маестро Платини сензационно реши да слезе от сцената - едва на 32, докато все още е на върха, за да го помнят винаги като футболист от топ класа.
Тази преждевременна раздяла разплака Италия, Франция и феновете на футбола по цял свят. Разплака и едно седемгодишно тогава момче, останало завинаги привърженик на Ювентус - авторът на настоящата статия...
