Някогашното европейско футболно величие Олимпик Марсилия е новият крал на Франция! ОМ спечели предсрочно своята девета шампионска титла след 18-годишна пауза. Два кръга преди края на Лига 1 възпитаниците на Дидие Дешан надделяха с 3:1 над Рен пред 55 377 зрители на своя "Стад Велодром" и събраха 75 точки, с цели 8 пред следващите ги Лил и Оксер. Това е и своеобразен дубъл, след като по-рано през сезона Олимпик сломи Бордо с 3:1 във финала за Купата на Лигата.
Марсилци стигнаха до отличието благодарение на фантастичен финален спринт от февруари насам. След 22-ия кръг Олимпик бе на отчайващите 12 точки зад тогавашния лидер и вече бивш шампион Бордо, заемайки 4-ото място в таблицата, докато в този момент е с 14 пред същия съперник.
За последно ОМ усети вкуса на поражението в шампионата на 30 януари при гостуването си на Монпелие (0:1). Оттам насетне първенецът на Европа от 1993 г. записа 15 последователни двубоя без загуба, като спечели 12.
През този сезон марсилци изиграха и най-паметния мач в историята на Лига 1. На 8 ноември 2009 г. тимът гостува в Лион. Над 38 000 зрители на "Стад де Жерлан" и милиони пред телевизионния екран стават свидетели на спиращата дъха драма, завършила с фантастичния резултат 5:5. На два пъти домакините повеждаха, след което ОМ стигнаха до 4:2 в своя полза 11 минути преди края. Това обаче съвсем не бе всичко и между 81-ата и 90-ата минута Олимпик (Лион) нанизаха три попадения, за да се стигне в крайна сметка до изравнителен автогол в даденото от съдията продължение.
Като контрапункт на шампионите е именно бившият първенец Бордо. Жирондинците стартираха сезона по фантастичен начин и след изиграването на 2/3 от първенството всички смятаха, че ще дублират титлата, изхождайки и от факта, че тимът се движеше изненадващо добре и в Шампионската лига (спечели безапелационно групата, където бяха още Байерн и Ювентус и достигна до 1/4-финалите срещу сънародниците си от Олимпик (Лион). Бордо слезе от върха в Лига 1 след ХХХІ кръг, а сега се намира на незавидната шеста позиция, което значи, че към този момент е дори аут от участие в Лига Европа.
Успехът на Олимпик над Рен бе последван от пищни тържества - първо на "Стад Велодром", а впоследствие по улиците на Марсилия. Феновете на ОМ напълниха местните площади с факли в ръце, а някои от тях дори се хвърлиха в студените води на прочутото Старо пристанище. Въпреки купона през цялата нощ, официалните празненства ще се състоят на 16 май, когато е последният мач на Олимпик срещу тима на Гренобъл.
Цели 18 години минаха, откакто Олимпик Марсилия вдигна за последно титлата на Франция. И 17 от най-големия успех в своята история - спечелването на Шампионската лига след победа с 1:0 над Милан. Това можеше да се случи две години по-рано, но тимът изгуби финала срещу Цървена звезда в Бари след изпълнение на дузпи.
Настоящият наставник на ОМ Дидие Дешан бе част от големия отбор тогава. Той защитаваше цветовете на Олимпик наред със суперзвезди като Жан-Пиер Папен (носител на Златната топка през 1991 г.), Крис Уодъл, Абеди Пеле, Базил Боли, Марсел Десаи, Руди Фьолер и Ерик Кантона. Така Дешан влиза в историята на клуба като шампион и като футболист, и като треньор. По това време Марсилия упражни тотална хегемония по терените на Франция, печелейки четири поредни титли (1989, 1990, 1991, 1992).
Успехите са част от т.нар. "ера Тапи". Бернар Тапи става президент на Олимпик на 12 април 1986-а година. С неговото име са свързани най-големите успехи на клуба, но и същевременно най-скандалните. През 1994 г. тимът е изхвърлен във втора френска дивизия поради финансови неуредици и скандал за уговорени мачове. Там ОМ престоява 2 сезона преди да се върне обратно в елита.
Заради скандала клубът губи титлата си от сезон 1992/93, както и правото да участва в мачовете за Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа, като е заместен от финалиста Милан. Самият Тапи е осъден за корупция на 2 години затвор, като освен това имаше обвинение и за данъчни измами.
След завръщането си в Лига 1 през 1996 г. Олимпик бързо се възстановява и отново е фактор на местната и международна сцена. През 1999 г. клубът честваше своята 100-годишнина, но остана втори след Бордо. Марсилия е още два пъти вицешампион (2007 и 2009), а освен това губи няколко финални сблъсъка - в турнира за Купата на УЕФА (1999 г. с 0:3 от Парма и 2004 г. с 0:2 от Валенсия), както и финалите за Купата на Франция (2006 г. с 1:2 от Пари Сен Жермен и 2007 г. с 2:2 и 4:5 сл. д. от Сошо), за да се стигне до златната 2010, в която постига дубъл във Франция.
