Норман Доукинс съзира едно 6-годишно хлапе на асфалтирано игрище в Южен Лондон и веднага се впечатлява.
"Винаги имаше цял куп деца след него, той тичаше и те го следваха", разказва Доукинс, който работи в увеселителен парк съвсем близо до къщата, в която е израснал Джейдън Санчо.
Явно още тогава на Джейдън му е личало, че се откроява от останалите - и че би могъл да стане футболист на много високо ниво.
На 18 той беше сред най-забележителните млади таланти в световния футбол. А на 21 вече е нова придобивка на Манчестър Юнайтед и се завръща в английския футбол като звезда, с която са свързани надеждите за възстановяване на поизчезналото величие на "червените дяволи".
Като малък Джейдън е фен на Челси и Франк Лампард е сред идолите му, но съдбата го праща първо в Уотфорд, после в Манчестър Сити, за да го отведе години по-късно до другия манчестърски гранд.
"Винаги съм искал да стана професионален футболист, да карам хората да ме гледат и да си казват "Уау", както когато аз гледах Роналдиньо и си мислех, че искам един ден да бъда като него", признава крилото.
Санчо осъзнава, че има още много път да извърви в своята кариера, но за тази крехка възраст постиженията му са завидни - особено що се отнася до умението му да предизвиква "Уау" реакции.
Предизвиквал ги е от съвсем малък, когато на онези квартални терени е впечатлявал другите деца с финтове и те са се чудели какво въобще им се случва.
"Правеше го постоянно, откакто беше много малък. Правеше го и срещу по-големи деца", разказва Норман, който в онези години е и футболен треньор.
"Блъскаха го и падаше, но ставаше и продължаваше да тича. Играеше и срещу големи мъже, толкова беше добър. Всички искаха да са от неговия отбор".
Скоро Санчо печели вниманието на Уотфорд и там научава много покрай работата с професионални треньори, а вероятно и защото му се налага да живее без семейството си, на около 50 км от мястото, където е израснал.
Още на 8 Джейдън подписва първия си ученически договор със "стършелите" и в академията си печели репутация на необикновен талант.
Един от треньорите му Дейв Годли е толкова притеснен, че детето може да бъде откраднато от големите лондонски клубове като Арсенал и Челси, че лично посреща Джейдън и семейството му на гарата и ги откарва до тренировъчната база.
"Първото ми впечатление беше, че е по-напред технически от другите деца, но няма опит да играе организиран футбол, не е играл в отбор, а само на улицата", разказва Годли.
В уличния футбол е и голямата сила на Санчо.
"Не мисля, че става въпрос за природен талант", убеден е Годли. "Ако вземем някой като Диего Марадона, хората казват "Роден е за футболист", но има документални филми за него, в които се вижда, че просто не е спирал да играе футбол, постоянно е бил с топката. При Джейдън е същото".
"Откъм физика и психика сигурно е роден с качества, които му помагат, но на първо място, той постоянно е играел един на един срещу други момчета на тренировките или на улицата, постоянно се е опитвал да ги финтира и е намерил начини, които работят. После ги е приложил и когато са го учили на тактика", допълва наставникът.
Футболното си образование играчът получава не само в Уотфорд, но и в детските турнири през уикендите, на които го води Норман Доукинс.
"Бих се класифицирал като уличен футболист, очевидно на улицата започна всичко при мен", обяснява самият Санчо.
"С приятелите се упражнявахме доста с топката. Когато се връщах в Лондон, играехме петима на петима, такива ни бяха тренировките".
Макар че никой не поставя под въпрос неговите технически качества, при Санчо от самото начало се откроява и характерът.
Две неща се съчетават, за да го отличат: невероятна увереност в собствените възможности и пълната липса на какъвто и да е страх.
"Манталитетът му е такъв, че просто иска да е най-добрият", казва Годли. "Иска да е най-техничният, да вкарва най-много голове, но силата на характера не означава само смелост и твърдост - при Санчо означава и че не го е страх от грешки".
И тази своя черта Джейдън обяснява с детството си на уличните терени.
"Вероятно е защото като бях малък, играех с по-големи момчета и всеки следващ път, когато играех с тях, се чувствах все по-уверен. Смятах, че ако се трудя повече от всеки друг, ще се откроявам повече".
Докато още е в Уотфорд, за него започва да се говори толкова много, че понякога Годли и неговите колеги "скриват" Санчо в по-големи възрастови групи или го пускат на непривичен пост, за да не изпъква твърде много, когато играе срещу най-богатите клубове.
Няма как обаче такъв талант да се крие вечно и момчето е едва на 14, когато е привлечено в Манчестър Сити срещу 66 хил. паунда.
Днес в Сити има горчивина заради начина, по който младокът беше изпуснат няколко години по-късно, но времето му при "гражданите" несъмнено е ключово за неговия прогрес.
И там техниката и безупречното отношение се оценяват от треньорите и превръщат таланта в любимец още през първите му няколко месеца. А после в Сити се появява Джосеп Гуардиола.
Каталунецът бързо привиква младока в тренировките на първия отбор - което се случва и с доста други момчета от школата на Сити, но малко от тях впечатляват Пеп толкова, колкото Санчо.
Именно на тези тренировки Джейдън се сближава с Рахийм Стърлинг, като междувременно го превръща в поредната жертва на финтовете си.
"Не мисля, че го прави нарочно, но просто е човек, който обича да изразява себе си", признава Стърлинг, когато говори за начина, по който е бил тормозен от триковете на съотборника си.
"В крайна сметка изглежда унижаващо към противниците, но той не го прави, за да се перчи или нещо такова. Просто е част от играта му и е истинска наслада да се наблюдава".
Стърлинг и Санчо стават толкова близки, че по-късно Джейдън посочва Рахийм като основно свое влияние заедно с Марко Ройс от Борусия Дортмунд.
"Те са оказали най-голямо влияние върху живота ми", смята Санчо.
"Ройс ми помогна да израсна като играч, може да каже кога играя своята игра и кога не. Извън терена също много сме се забавлявали, много си говорим и почиваме заедно".
"А Стърлинг също идва от Лондон като мен, от уличния футбол, и стигна толкова далеч на толкова ранна възраст. Чувствам, че между нас има доста прилики, които ни свързват".
Двамата все още щяха да са съотборници в Сити, ако не беше една доста оплетена сага, която може би съвсем ненужно излезе извън контрол и доведе до това Санчо да си тръгне от "Етихад".
Той отказа да подпише предлагания му договор, защото не смяташе, че Сити ще му предостави достатъчно игрово време.
Планът да бъде интегриран по сходен начин с Фил Фодън не го убеди, а заради конфликта Гуардиола не го взе на предсезонното турне в Щатите през лятото на 2017 г.
Санчо пък взе да бойкотира тренировките и Сити реши, че няма друг избор, освен да го продаде.
Борусия Дортмунд пък проучваше пазара за недооценени английски таланти, на които да даде шанс - и така играчът отиде в нова страна, за да вземе №7 и да се превърне в световна звезда.
Той стана национал на Англия и след 4 години в Дортмунд дойде времето да се завърне на Острова. Това се случи след претърпяно тежко разочарование на Европейското първенство това лято - Санчо не само не беше използван много от Гарет Саутгейт, но и се превърна в един от грешниците, които се провалиха при дузпите на финала срещу Италия.
Сега обаче е време за един цялостно нов етап - и Санчо ще трябва да докаже, че е готов да играе в топ отбор пред изключително взискателна публика.
Всяко негово действие ще бъде наблюдавано под лупа, а 73-те милиона паунда, платени за него, ще му бъдат напомняни непрестанно.
Но ако съдим по проявените до момента качества, това не е нещо, с което Джейдън Санчо не би могъл да се справи.
