Няма играч на Манчестър Юнайтед, който да не мечтае да се разпише в дебюта си за "червените дяволи". Но това е привилегия, която съдбата отпуска на малцина. А за тези, които успеят, имат възможността веднага да бъдат осветени от прожекторите.
И докато някои от тях се превърнат в суперзвезди - като Уейн Рууни, който след хеттрика в дебюта си срещу Фенербахче в Шампионската лига се превърна в голмайстор №1 в историята на Юнайтед, други потъват в забвение.
За Федерико Македа "изгряването" и "залязването" се случиха еднакво бързо - по-бързо, отколкото някой можеше дори да си представи. Възхваляван като следващия голям нападател на "Олд Трафорд", нещата за италианеца не се наредиха точно така. Но какво, всъщност, се случи с него?
Привлечен от Лацио дни преди 16-ия си рожден ден, Македа бързо се превърна в голова машина в юношеските формации на "червените дяволи". Още в дебютния си сезон се превърна в топ реализатор за тима до 18 г., отбелязвайки с 12 гола в 21 мача.
Още на следващата кампания, точно след като навърши 17, подписа и първия си професионален договор с Юнайтед. Македа продължи да играе за тима до 18 г., като записа и няколко мача за резервите, където представянето му му донесе и шанс да дебютира в първия отбор.
На 5 април 2009 година, малко след като бе изтекъл първият час игра Юнайтед губеше с 1:2 от Астън Вила. Кристиано Роналдо успя да изравни и така всичко бе готово за момента, който завинаги ще остане във фолклора на клуба.
В третата минута на добавеното време Македа получи пас от Райън Гигс малко след границата на наказателното поле, с едно движение я овладя, обърна се и стреля неспасяемо по диагонала, за да донесе победата за тима на сър Алекс Фъргюсън.
Впрочем, именно такива моменти направиха и от Фъргюсън истинска легенда на "Олд Трафорд". За Македа това бе възможно най-великия начин да ознаменува дебюта си за "червените дяволи", но след това не направи почти нищо запомнящо се за Юнайтед.
При дебюта си във Висшата лига италианецът също направи фурор, разписвайки се срещу Съндърланд само 46 секунди след като се появи като резерва от пейката. Съвсем скоро головете секнаха, а нападателят изпадна от първия състав.
През следващата година Македа подписа нов четиригодишен договор, но бе тормозен от контузии. През януари 2011-а бе пратен под наем в Сампдория, като това даде началото на спиралата от непрестанни периоди на преотстъпване.
След като изпадна от Серия "А", Македа се завърна в Англия и получи още няколко шанса в Юнайтед, преди отново да бъде пратен под наем през януари, този път в КПР. Там отново бе застигнат от контузиите и бе върнат в Юнайтед още през март.
Наемите започнаха да "валят" един след друг, кой от кой по-неуспешни: Щутгарт, Донкастър, Бирмингам.
След края на четиригодишния контракт през 2014-а Македа премина в Кардиф като свободен агент, където попадна под ръководството на Оле Гунар Солскяер. Двамата бяха работили заедно и преди - когато норвежецът работеше с резервите на Юнайтед.
Както и за "червените дяволи", италианският нападател отново "избухна" в дебюта си, отбелязвайки два гола срещу Порт Вейл за Купата на лигата. Най-накрая, след толкова много наеми и сменени отбори, нещата изглеждаха обещаващи, но всичко започна да се повтаря.
През март 2016-а бе пратен под наем в Нотингам Форест, а в края на сезона Кардиф и Македа се разделиха по взаимно съгласие и той превърна във футболист без отбор. До декември, когато подписа за година и половина с втородивизионния италиански Новара.
Изпълни договора си и до лятото на 2018-а бе изиграл 50 мача за Новара, отбелязвайки 11 гола, след което последва нов свободен трансфер - в гръцкия Панатинайкос. Там Македа, най-накрая, намери място, на което да се установи, като и до днес продължава да носи зелено-белия екип.
През миналата година удължи договора си с гръцкия гранд до 2023-та, а до момента има 36 гола в 98 мача за тима.
Онзи гол срещу Вила вече е само далечен спомен отпреди цели 12 години. Македа вече е на 29 и се надява скоро да започне да печели и трофеи с Панатинайкос. За последно италианецът вдигна купа (Купата на лигата) през сезон 2009/10, откогато датира и последната титла на Панатинайкос. За последните три години Македа не успява да донесе трофей на гръцкия тим, но и двете страни продължават да мечтаят скоро да сложат край на сушата.
