През това лято отбелязваме края на ерата, в която Артуро Видал сновеше по европейските терени.
Едва ли отново ще видим чилийския ветеран в европейския клубен футбол, а той определено ще ни липсва. 15 години Видал прекара на Стария континент и не спря да вдига купи, да влиза в безкомпромисни сблъсъци на терена и да се замесва в някои скандали извън игрището.
По-рано този месец халфът напусна Интер и премина в бразилския Фламенго с договор за година и половина.
OFFICIAL: @kingarturo23 ➡️ @Flamengo ⚫🔴 pic.twitter.com/GI74oOdOOT
— 433 (@433) July 11, 2022
Трофеите го следват почти навсякъде, където е бил, така че нищо чудно да осигури такива и в Рио де Жанейро. След като напусна Байер Леверкузен през 2011 г., той грабна 18 големи трофея за 11 години и това казва достатъчно.
Сънародникът му и легенда на Чили Иван Саморано отдавна не крие, че е луд по него: "Той просто прави всичко както трябва: вкарва, подава, атакува, защитава, зарежда другите около себе си".
Разностранните му качества позволяват на Видал да се представя добре на почти всички позиции по терена. Всъщност не е играл само като вратар.
Но в един определен отбор и в един конкретен период чилиецът сякаш беше напълно себе си и показа най-доброто, на което е способен.
Веднъж Артуро разказва за началото на кариерата си и отбелязва: "Нямах абсолютно нищо, освен волята за победа".
Днес той има много повече, но си остана футболист, който не блести твърде ярко в някакъв точно определен аспект от играта. Блясъкът му идва именно от разнообразието в неговите качества.
Видал започва като централен защитник, за да се превърне постепенно в идеалния box-to-box халф, който снове от едното до другото наказателно поле. Все пак главните предпоставки за достигането до върха остават не техническите му заложби, а силата на характера му и готовността му да се бори докрай във всяка една роля, която му е поставена.
Когато играчът е още тийнейджър, бъдещият селекционер на Чили Клаудио Борги пророкува, че той ще стане най-добрият либеро на планетата.
Само че позицията либеро на практика изчезва и Видал бива натоварван с други функции. В Леверкузен Михаел Скибе го преквалифицира в дефанзивен халф, а когато нападателите са контузени, чилиецът заиграва и в атака.
Години по-късно Бундеслигата го включи във вечния отбор на Байер заедно с легенди като Тони Кроос и Михаел Балак.
Тогава полузащитникът вече се изявяваше в немския хегемон Байерн Мюнхен и беше идеален за агресивния, пресиращ стил на баварците.
После беше използван по друг начин в Барселона - като жокер, който прониква между линиите и всява смут у противника.
Видал стана шампион и с Барса, а после и с Интер, за да запише уникалното постижение от 9 шампионски титли в рамките на 10 сезона в три различни топ първенства.
Междувременно спечели два пъти поред Копа Америка с Чили, а това бяха първи и единствени купи в историята на неговия национален отбор.
Но на фона на всичко това, най-доброто от Видал видяхме единствено през четирите години в Ювентус.
"Да, Италия и Юве го промениха. Пирло с неговите съвети научи Видал как да играе", отбелязва Клаудио Борги.
"Бианконерите" използваха подход, усвоен от тях много преди Видал. Клубът се е сблъсквал с южноамерикански футболисти и невинаги очаква от тях перфектна дисциплина, за да показват най-доброто от себе си.
В младостта си уругвайският защитник Паоло Монтеро не спира да купонясва всяка вечер, а в по-късните сезони се укротява и пази все по-малкото си енергия, за да се готви за мачовете. Това обаче не го прави щастлив и той очевидно залязва.
Един ден тогавашният президент на Ювентус Лучано Моджи му отправя заръка: "Паоло, спри да си почиваш на дивана и се върни към старите си навици!"
Клубът приема, че партитата и алкохолът правят Монтеро футболиста, който е. Няколко години по-късно същото важи за Артуро Видал.
"Всички знаеха, че Артуро пие повече, отколкото трябва", спомня си съотборникът му в Юве Джорджо Киелини.
"Но всеки си има слабости. Важното е как тези слабости се отразяват на отбора. Още помня американското турне. Вечерта преди тренировката ни пуснаха из града и следващата сутрин Артуро изобщо не се появи да тренира. Трябваше насила да го вдигна от леглото. На тренировката ни чакаше нова екипировка - изцяло в черно на 40-градусова жега".
"Конте побърза да изхвърли Видал от заниманието като предупреждение за останалите. Но 10 минути по-късно, все още пиян, Артуро дотича и беше като полудял, изпревари останалите с 20 метра. Какво да кажеш на това?"
А всъщност Артуро Видал беше пристигнал в Ювентус, за да бъде резерва. Оказа се толкова добър, че Конте наложи схемата 3-5-2 заради него.
До днес Юве остава единственият клуб, който не постави Видал в някакви определени рамки, не го ограничи до една роля, а му даде свобода и той разгърна потенциала си.
Началото обаче не беше грандиозно. През лятото на 2011 г. Конте тъкмо беше поел Ювентус, а новопристигналият 24-годишен Видал трябваше да е алтернатива на опорния халф Фелипе Мело.
Треньорът заложи на 4-2-4 и не виждаше чилиеца в титулярния състав. Артуро заменяше Маркизио в последните 20-30 минути от мачовете и охраняваше централната част на терена около вече уморения Андреа Пирло.
Тази концепция продължи само две седмици. Конте е адаптивен треньор и притежава достатъчно смелост, за да предприеме промени и без резултатите да го изискват. Юве вече водеше в класирането със 7 т. от три кръга и належаща нужда от промяна не се забелязваше.
Но треньорът беше сериозно впечатлен от Видал. Новото попълнение тормозеше непрестанно плеймейкърите на противника, отнемаше топки, поставяше началото на атаки. Затова се превърна в титуляр, в началото в схема 4-3-3.
Два месеца "Старата госпожа" не загуби нито един мач. Халфовата линия с Видал, Маркизио и Пирло беше толкова по-умела от всички други, че безпроблемно "скриваше топката" на съперниците. А в Италия започнаха да ги определят като втората най-добра полузащита в света след фамозното трио на Барселона Шави - Иниеста - Бускетс.
Конте обаче отново не беше напълно доволен. Усещаше, че 4-3-3 отнема от пространството на Пирло и от подвижността на Видал.
През ноември срещу Наполи, наставникът за първи път изпробва 3-5-2 - комплексна система с халф-бекове и с много свобода за халфовете.
Срещата завърши 3:3, а Конте не се отказа и периодично се връщаше към схемата по-нататък. Експериментите приключиха през април, когато Ювентус окончателно превключи на 3-5-2 и в най-тежкия период (мачове с Лацио, Рома, Наполи) завърши с 6 победи и голова разлика 16:1.
Четири от головете бяха дело на Видал. 3-5-2 беше точният избор.
"Видал е невероятен играч, но в началото ми беше трудно да го интегрирам", спомня си Конте.
"Планирах формации 4-2-4 и 4-4-2, но като видях колко мощно играе Видал в предни и задни позиции, превключих на 4-3-3. После я превърнах в 3-5-2. Направих промяната, когато осъзнах колко важен е Артуро".
Оттогава това се превърна в любимата система на Конте и му донесе успехи и другаде, включително в Интер, където спечели Серия "А" през 2021 г. И то отново с Видал в състава.
Но да се върнем на това, което представляваше чилиецът в Ювентус. Два пъти поред халфът попадна в отбора на сезона в Серия "А", вкарваше по петнайсетина гола на кампания и същевременно успяваше да стане №1 в калчото по отнети топки.
През 2013 г. Goal.com го посочи за най-добрия полузащитник в света, пред Бейл, Швайнщайгер, Иниеста и Мата.
Тифозите го наричаха Крал Артуро - за да подчертаят, че за тях той беше повече от редови войник. "Понякога ми изглежда, че трима Видали тичат насам-натам по терена едновременно. Той покрива четирима съперници по едно и също време", хвалеше го съотборникът му Клаудио Маркизио.
"Има много халфове, но аз съм уникален, защото играя в атака и в защита и съм във всяка зона от терена", гордо отбеляза Артуро.
Сравняваха го дори с нидерландската легенда Едгар Давидс, но самият Давидс беше на друго мнение: "Аз вече играх в Юве. Артуро не е като мен, той е по-добър".
Видал не криеше каква е тайната му. Беше простичка, но трудна за постигане за повечето хора: "Живея за днешния ден - и следователно, във всеки мач играя все едно ми е последен".
В четирите си сезона в Торино, халфът неизменно ставаше шампион, но склонността му да живее за момента го провали извън терена.
През 2015 г. Видал катастрофира след употреба на алкохол и потроши лъскавото си "Ферари". Инцидентът се случи в разгара на Копа Америка, която Видал и Чили впоследствие спечелиха. И макар че играчът не пострада сериозно, последици за него не липсваха.
Изпълнителният директор Бепе Марота прецени, че присъствието на Видал ще се отрази твърде лошо на имиджа на Юве и продаде футболиста на Байерн Мюнхен.
За Артуро последваха още много успехи, но той повече никога не беше същият като в Ювентус.
Защото вече беше просто войник, а не крал.
