Като всеки голям клуб и Арсенал беше благословен с велики капитани през годините.
В момента Пиер-Емерик Обамеянг носи лентата на "топчиите" и се надява да бъде запомнен като такава легенда, каквито бяха някои от предшествениците му.
В ерата на Висшата лига Арсенал имаше 12 основни капитани, а в следващите редове ги подреждаме в класация спрямо заслугите им - от тези с най-малка до Магарето Адамс!
12. Гранит Джака
Обявяването му за капитан не беше приветствано радушно от феновете, но швейцарският национал спечели гласуването в съблекалнята и взе лентата през септември 2019 г. Само месец по-късно той влезе в остър конфликт с привържениците след равенството 2:2 срещу Кристъл Палас и бе разжалван, а капитан стана Пиер-Емерик Обамеянг. Джака определено е най-неуспешният капитан на Арсенал в ерата на Премиършип.
11. Вилям Галас
Повечето фенове на Арсенал бяха разочаровани, когато Галас получи лентата през 2007 г., а защитникът не направи много, за да им докаже, че грешат. Всъщност най-трайният спомен от периода му като капитан беше, когато седна на тревата и хвърли лентата след равенството 2:2 с Бирмингам през 2008 г.
След като по-късно същата година той публично разкритикува съотборниците си, Арсен Венгер го лиши от капитанството.
10. Лоран Кошчелни
След осем успешни години на "Емиратс", Кошчелни бе сложен за първи капитан на Арсенал през 2018 г. от Унай Емери.
Скоро след това обаче бе застигнат от проклятие и записа само 17 участия във Висшата лига през сезон 2018/19, преди да отхвърли предложението за нов договор, и до поеме към Бордо. Колкото и да обичаха Кошчелни запалянковците в най-добрите му години, той не може да бъде поставен по-високо в класацията.
9. Робин ван Перси
Ван Перси взе лентата, след като Сеск Фабрегас замина за Барселона и той изведе "артилеристите" до третото място във Висшата лига с 30 гола в 38 мача през кампанията 2011/12.
В края на сезона обаче той обяви, че отказва да подпише нов договор и подписа с Манчестър Юнайтед, което го превърна в персона нон грата в Северен Лондон.
8. Томас Вермален
Вермален беше талантлив централен защитник и роден лидер, но се бореше с контузии през значителна част от времето си като капитан на Арсенал.
Дори когато беше здрав, белгиецът не успяваше да се пребори с Лоран Кошчелни и Пер Мертезакер и капитанът на отбора се оказа на пейката. Очакваше се да се присъедини към Манчестър Юнайтед, преди да подпише с Барселона през 2014 г., където продължи да пропуска мачове заради контузиите си.
7. Пер Мертезакер
Въпреки че се знаеше, че ще пропусне голяма част от следващия сезон заради контузията в коляното, Мертезакер беше определен за капитан на Арсенал след оттеглянето на Микел Артета през 2016 г. "Венгер знаеше колко време ще съм аут, но ми каза, че все още ме вижда като голяма фигура за клуба и че аз съм първият му избор. Не можех да повярвам. Беше огромно признание за мен", каза Мертезакер пред Daily Telegraph.
Той направи само един старт през целия сезон, но той дойде на финала за ФА къп прозе пролетта на 2017 г., когато Арсенал победи Челси в дербито. Дори само това му представяне е достатъчно, за да го поставим по-напред от някои от останалите имена в тази класация.
6. Микел Артета
Когато Артета получи лентата през 2014 г., кариерата му вече залязваше и не беше титуляр за Арсенал. Но той оказа голямо влияние върху останалите в съблекалнята за спечелването на два трофея от турнира ФА къп. Испанецът определено беше роден лидер.
5. Сеск Фабрегас
Само на 21 години Фабрегас стана вторият най-млад капитан на Арсенал, когато беше обявен за наследник на Галас през 2008 г. Предсказуемо скоро той бе аут от терените за четири месеца след контузия на коляното. Но емблематичният полузащитник вече беше най-важният футболист на Арсенал и въпреки че не успя да вдигне нито един трофей с лентата, нямаше по-достоен от него за лидер на отбора. След години на спекулации, Фабрегас в крайна сметка се върна в Барселона през 2011 г. И нека не споменаваме за Челси.
4. Пиер-Емерик Обамеянг
Добре, може и да сме малко пристрастни заради това, че звездата преподписа, но без съмнение той се приближава до легендите в топ 3 на "артилеристките" капитани.
Нападателят от Габон вкара 60 гола през двата си пълни сезона на "Емиратс" и изведе отбора до ФА къп през тази година, отбелязвайки и двата гола на полуфинала и на финала.
Докато някои играчи не могат да се справят с тежестта на лентата, а други я използват за трамплин за трансфер, Оба показа своята лоялност.
3. Тиери Анри
Анри вече беше абсолютна легенда на Арсенал, когато взе лентата след напускането на Патрик Виейра през 2005 г. През следващия сезон той стана водещ голмайстор на клуба за всички времена, вкарвайки 100 гола в първенството. Французинът беше капитан във финала на Шампионската лига през 2006 г. срещу Барселона, но пропусна много от следващия сезон заради контузия
2. Патрик Виейра
Виейра трябваше да поеме невероятно голяма отговорност, когато стана капитан на Арсенал на мястото на незабравимия Тони Адамс през 2002-ра, но французинът се справи блестящо.
Той издържа три сезона като капитан, преди да напусне, което е доста повече от повечето негови колеги в класацията, но най-същественото е, че той бе капитан на отбора по време на невероятната кампания, след която лондончани си спечелиха прозвището Непобедимите. Освен това вкара победната дузпа на финала за ФА къп през 2005 г. срещу Манчестър Юнайтед.
Това се оказа последният му двубой за клуба преди преминаването му в Ювентус.
1. Тони Адамс
Никой така и не разбра през годините откъде се появи прякорът Магарето. Според едни - очевидно. Всеки кадър при ъглов удар или статично положение за Арсенал и Англия го хващаше с ръка на кръста, прегърбен и приведен напред. Сякаш носи самар на гърба. Според едни - структура на човек с хронични проблеми и липса на регулярен тренировъчен режим (много далеч от истината). Според други - като магаре поел товара да носи на гърба си тежестта на цял един клуб. Ние, като футболни романтици, приемаме втората версия. Но не това е най-важното в случая.
Адамс получи лентата едва на 21 през 1988 г. и остана капитан на Арсенал до пенсионирането си през 2002-ра.
Защитникът прекара невероятно успешен период в клуба, като бе съществена част до двете титли в Първа дивизия, двата трофея във Висшата лига, трите триумфа за ФА къп, двете Купи на Лигата и КНК. Адамс въплъщаваше у себе си всичко, което трябва да има един капитан.
