Отпадането от Шампионската лига тази седмица е още едно доказателство, че Байерн Мюнхен върви надолу и потъването става все по-осезаемо.
Самуел Чуквуезе смълча "Алианц Арена" с гола, който сензационно изпрати на полуфиналите Виляреал за сметка на баварския гранд и предизвика вълна от негативни емоции в Мюнхен.
Когато отбор като Байерн отпадне от седмия в Ла Лига, това няма как да не породи неудобни въпроси към ръководството, треньорите и играчите, а напоследък те все по-рядко изглеждат в крак с европейския футболен елит.
Баварците са на път да вземат десета поредна титла в Бундеслигата, но тя няма как да е достатъчна след ранното отпадане за Купата на Германия и разочарованието в Шампионската лига - призна го и старши треньорът Юлиан Нагелсман.
Един от най-могъщите грандове на Европа стъпи на европейския връх само преди две години, но оттогава постепенно се отдалечава от най-добрите. И процесът изглежда необратим.
Всъщност редица обстоятелства подсказват, че може би кризата на "Алианц Арена" едва сега започва и тепърва ще се задълбочава.
На първо място, клубът е застрашен да загуби няколко от водещите си звезди.
Свикнали сме баварците да съхраняват своите най-силни играчи за много години, но тревожни знаци се появиха, когато те изпуснаха Дейвид Алаба миналото лято и Тиаго Алкантара година преди това.
Сега съмнение е обгърнало бъдещето на Серж Гнабри, Мануел Нойер и Томас Мюлер, чиито договори са до юни 2023 г.
Гнабри вече обмисля дали да не смени обстановката, докато двамата ветерани са в напреднала възраст.
Най-голямата дилема е тази около головата машина Роберт Левандовски и там спекулациите не спират. Той също е обвързан с клуба до 2023 г. и все още не е подписал нов договор, а все по-сериозни слухове го пращат в Барселона.
Генералният директор на Байерн Оливер Кан отрече категорично, че Левандовски ще бъде оставен да си тръгне, но ако са верни информациите в медиите, има сериозни разминавания между желанията на поляка и това, което клубът е склонен да му предложи.
Макар че вече е на 33 години, Лева остава все толкова решаващ за Байерн и е вкарал поне по 40 гола във всеки от последните 7 сезона. Той неизменно печели титлата на Германия, откакто е в клуба, и вдигна всички останали възможни трофеи.
Постигане на сделка с него е особено важно и за имиджа на Байерн като топ клуб, който цени най-ярките си звезди.
Проблемите със състава всъщност са доста комплексни и не касаят само водещите фигури.
Байерн разчита на ветерани, които изнасят основната тежест, а същевременно на отбора му липсват дълбочина и свежест.
В последните години бяха пръснати солидни трансферни суми за играчи, които не оправдават очакванията да бъдат на топ ниво и да добият звезден статут на "Алианц Арена".
80-те милиона евро за Люка Ернандес все още изглеждат твърде много, както и солидните 42.5 млн. за склонния към грешки Дайо Упамекано.
Друг от французите, Корентен Толисо, е допринесъл скромно за вече петте си години в Мюнхен.
Това са малка част от примерите, заради които мнозина фенове обвиняват не Нагелсман, а спортния директор Хасан Салихамиджич за отстъплението на Байерн.
Очевидната липса на опции пред треньора по време на реванша срещу Виляреал предизвика яростна атака срещу Салихамиджич и даже грозни обиди срещу сина на директора Ник, който играе за дублиращия тим на баварците.
19-годишният младеж се оплака от псувни, обиди и смъртни заплахи, получени в социалните мрежи.
"Лудост е колко бързо вие, "феновете", променяте мнението си. Лудост е как винаги, когато нещата вървят добре, никога това не е благодарение на баща ми, но всеки път щом нещо се обърка, започвате да го обвинявате и да тероризирате семейството ни с коментари и съобщения", написа в профила си Ник Салихамиджич.
Някои от привържениците все още обвиняват спортния директор и за конфликта му с Ханзи Флик, който доведе до напускането на спечелилия требъл треньор.
Юлиан Нагелсман пристигна да го замени с реномето на млада звезда в треньорството.
Само че винаги е трудно да наследиш фигура с такива успехи. Бейби Моуриньо имаше определена визия как да развие отбора, но дебютният му сезон се оказва по-тежък от очакваното и се появяват съмнения както за тактическите му решения, така и за отношенията му с някои от играчите.
Злополучна се оказа неговата смяна при отпадането от Виляреал, когато замени Ернандес с Алфонсо Дейвис и само минута по-късно оголените в защита домакини допуснаха фаталния изравнителен гол.
Не липсват и слухове за недоволство към Нагелсман в съблекалнята, но няма съмнение, че той се радва на доверието на ръководството и ще получи още време да развие идеите си.
Проблемът е, че наставникът трябва да бъде подкрепен на трансферния пазар, а в Мюнхен финансовата ситуация не предоставя огромни възможности.
Байерн излезе от пандемията в упадък, като според The Athletic, годишната печалба се е свила от завидните 52.5 млн. евро преди COVID-19 до едва 1.9 млн. през 2020/21.
При състав от славни, но застаряващи ветерани и резерви със съмнителен принос, освежаването е наложително, но и трудно постижимо.
Абсурдно е в момента Байерн Мюнхен да се конкурира с други топ клубове, притежавани от Катар, Абу Даби или американски милиардери.
Традициите остават на страната на баварците, които достигат поне до полуфинал в Шампионската лига в 8 от последните 13 сезона, а не са отпадали в груповата фаза още от 1994/95.
Байерн все още може да е атрактивна дестинация за нови футболисти с обещанието за трофеи на местна почва и дълги рейдове в Европа - но откъм заплати и трансферни суми ще се отдалечава от най-богатите, като същевременно може да понесе удари и по статута си на гранд.
Затова след този разочароващ сезон клубът ще навлезе в особено деликатен период.
А начинът, по който ще излезе от него, може да предопредели съдбата на мюнхенци за години напред.
