До 2000 г. Милан имаше съвсем стандартен медицински център, но един неуспешен трансфер промени всичко.
Сезон 1999/00 беше приказен за Фернандо Редондо, по когото се прехласваше целият свят. Даже и сър Алекс не криеше възторга си. "Какво има това момче в обувките си? Магнити ли?", удивляваше се Фърги. Президентът Флорентино Перес се съпротивляваше до последно, но накрая пусна талисмана на Реал Мадрид при "росонерите" срещу изумителните за преди две десетилетия 14 милиона евро.
Фернандо бе боготворен от феновете на "кралете", но донесе единствено главоболия на тифозите и ръководството на Милан.
Още на втората си тренировка при "росонерите" аржентинецът скъса бедрен мускул на бягаща пътека. Случката беше неприятна, но не и катастрофа. Голямата беда се случи две седмици по-късно, когато заради малка неравност на терена Редондо нарани колянната си става. Фернандо подцени ситуацията и съобщи за проблема си едва в края на заниманието. Пълното му възстановяване отне две години, в които претърпя три операции.
Аржентинецът едновременно страдаше и се чувстваше неудобно. Толкова неудобно, че дори предложи на клубните босове да не му плащат заплатата през 2001-ва.
Редондо дебютира за Милан на 3 декември 2002 г., две години и половина след трансфера си на "Сан Сиро". От мощния и грациозен полузащитник обаче бе останала само бледа сянка. Изигра 16 безлични мача и прекрати кариерата си.
За всички в лагера на "росонерите" разочарованието беше жестоко. И не става въпрос само за парите, въпреки че аржентинецът струваше почти 30 милиона евро, като се вземе предвид и заплатата му за четири години край катедралата "Дуомо". Загубата бе очевадна, но също така случаят бе аларма. Категоричен знак, че нещо в медицинския щаб на "росонерите" се нуждае от тотална промяна.
"Направихме пълни медицински прегледи на Редондо. 12 лекари го прегледахме от главата до петите - спомня си един от докторите на клуба. - Той беше в перфектно здравословно състояние. А след това се качи на пътеката за бягане и скъса мускул. Не мога да повярвам. Никога не съм виждал нещо подобно."
През 2002 г. Силвио Берлускони освобождава част от медиците на Милан и започва да сформира нов екип.
Новата лаборатория на Милан е проект на белгийския лекар Жан-Пиер Меерсман, който променя из основи спортната медицина на световно ниво.
Роден и получил медицинско образование в Белгия, той се увлича по кинезиологията (наука, която изучава движението на мускулите) и хиропрактиката (медицински метод, чиито последователи смятат, че повечето контузии възникват поради пренапрежение на мускулите и ставите).
Влечението му към тях обаче не се приема добре в родината му, тъй като кинезиологията и хиропрактиката са дялове от алтернативната медицина. За разлика от стандартната, при нея няма гаранции, че ще повлияе добре на пациента, а камо ли да го излекува напълно. Следователно в много страни алтернативната медицина не е одобрена на законодателно ниво и нормалните лекари са подозрителни към нея.
Поради забраната на хиропрактиката в Белгия, Жан-Пиер работи нелегално, а през 1978 г. се премества в САЩ. Там отваря частна клиника и дори е основен лекар на американския отбор на Олимпиадата през 1984 г.
В края на 80-те Меерсман се завръща на Стария континент, но не в родината си, а в Италия, и се установява край Комо, където упражнява частна практика. Именно там привлича вниманието на Силвио Берлускони, който обича да прекарва уикендите в лъскавата си резиденцията край водите на местното езеро.
Ексцентричният белгиец с необичайна представа за медицината и вечна цигара в устата си очарова Силвио. От 1988-а политикът започва редовно да ходи при него на прегледи, а 10 по-късно назначава Жан-Пиер за консултант на свободна практика в Милан. През 2002 г. Берлускони решава, че Меерсман е идеалният човек за шеф на новия медицински щаб на "рооснерите" и му поверява отговорния пост.
Меерсман приема веднага, привлечен най-вече от факта, че му се предоставя пълна свобода. А за белгиеца това е уникална възможност да прилага идеите си и да провежда изследвания. Да се повери медицинското звено на човек, който проповядва алтернативна медицина, е изключително иновативно и рисковано решение. Но Берлускони винаги е блестял с интуицията си. Не го подвежда и този път.
Освен от Жан-Пиер, лабораторията се ръководи от психолога Бруно Демикелис и физиотерапевта Даниеле Тогначини (ръководител на изследователския център).
Демикелис също има доста нестандартна биография. В младостта си той работи като стъклодухач в родната си Венеция, а след това се запалва по психологията и заминава да следва в САЩ.
Триединството е обединено от нестандартния подход към професията: те вярват, че традиционната медицина невинаги е ефективна, и търсят нови методи.
Основната идея на Берлускони е да се намали броят на контузиите в тима му и дори не подозира, че Меерсман и хората му са на път да създадат най-модерната спортна лаборатория в Европа.
"МиланЛаб" е построена на клубната база Миланело, а строителството й поглъща почти два милиона евро.
Леонид Слуцкий, който е един от първите чуждестранните треньори, посетили лабораторията през 2004-та, е възхитен: "Никой друг отбор в света няма такъв комплекс. Любопитно е, че тази лаборатория е разположена под земята и донякъде наподобява секретните обекти, които гледаме в киното."
Не е далеч от истината. Лабораторията не само наподобява секретен обект, а си е такъв. Чак през сезон 2007/08 Меерсман хвърля за първи път светлина върху някои от разработките на екипа му.
В интервю за The Guardian белгиецът формулира една от основните насоки на "МиланЛаб" - събиране на подробна информация за играчите: "Вероятно автомобилът може да се управлява и без табло, но с него е много по-удобно и лесно. Играчите са машини и информацията е ключът към използването им. Във футбола има добри шофьори и добри автомобили, но би било по-лесно всички да шофират с табло и допълнителна информация на разположение. Основната ми идея е много проста: много по-лесно е да се предотврати контузия, отколкото да се лекува."
Лабораторията разполага със специалисти по кинезиология, хиропрактика, невралгия, биохимия, психология, стоматология и дори математика.
Перлата на "МиланЛаб" е аналитичният отдел, който заедно с Microsoft създава програма, която изчислява вероятността за получаване на травма.
Първоначално анализаторите събират възможно най-подробна информация за тялото и спецификите на всеки играч: от биометрични данни до диета и битови навици. След това, използвайки специална формула (също изобретение на лабораторията), те предсказват коя ситуация по време на мач или тренировка е най-рискова за футболиста.
"Имахме около гигабайт информация за всеки играч. Въвеждахме данни - например скок на Малдини и разбирахме дали ще се контузи. Точността беше над 70%", твърди Меерсман.
Въз основа на прогнозата за всеки играч е разработвана индивидуална тренировъчна програма, в която се изключва всичко, което може да доведе до нараняване. На Кларънс Зеедорф, примерно, му е забранено да натоварва определени мускулни групи, които вече са били твърде амортизирани при него.
В един от първите пълноценни работни дни на лабораторията Меерсман си прави експеримент и вкарва данните на Редондо. Резултатът е предсказуем - изключително висок риск от тежки контузии.
Жан-Пиер спасява играчите от бъдещи травми, но му остава да разреши проблема със старите. И белгиецът отново намира иновативно решение.
Меерсман възприема тялото като едно цяло, в което всичко е взаимосвързано и работи в един ритъм. Според неговата концепция, източниците на болестта могат да се крият на най-неочаквани места. Така например той избавя няколко от звездите на Милан от хронични наранявания просто като им нарежда да си оправят зъбите.
Такъв е случаят с Алешандре Пато, чийто болничен картон за шест години в Милано беше толкова набъбнала, че дори "МиланЛаб" изпитваше затруднения да му помогне. Бразилецът идва в отбора през зимата на 2008 г. и окапва след само 30-40 минути интензивни тренировки. Задушава се, не може да диша. Лекарите се заемат с белите му дробове и носа, но не намират източника на проблема. Тогава със случая се заема Жан-Пиер, който преглежда зъбите му. Пато слага брекети и след няколко месеца диша нормално и след най-тежките занимания.
Друг любопитен пример е Кларънс Зедорф. Холандецът пристига в Милан на 26 години, като през повечето от тях е измъчван от хронична травма в слабините.
По време на трансфера му "МиланЛаб" все още се строи, но докато прави обиколка, за да се запознае с Миланело, Кларънс се среща с Меерсман. Белгиецът е наясно със състояниято му и му предлага да го прегледа. На Жан-Пиер са му нужни само няколко минути, за да установи това, което десетки специалисти преди него не успяват. "Свързах сензорите към слабините и краката му и започнах проверката. Отначало не разбирах какъв е проблемът, но след това докоснах мъдреците му и датчиците реагираха", спомня си медикът.
Пристига хирург, който вади проблемните зъби на Зеедорф и той забравя завинаги за болката в слабините си. "Това може и да се приема скептично в конвенционалната медицина, но аз нямам съмнения в ефективността на методите ми", заключава Меерсман.
"От гледна точка на традиционната медицина е трудно да се обясни как се получават нещата. Болката винаги е съзнателно явление. Винаги се усеща. Можем да я чувстваме дори и при липса на увреждане. Например при отрязан пръст. Него вече го няма и мястото е зараснало, но мозъкът ти все още ти "казва", че пръстът те боли. Подобен синдром на болка е свързан с неправилната обработка на информация в централната нервна система. Ако има други източници на болка в тялото, това вероятно може да влоши дискомфорта.
Защо в случая на Зеедорф е настъпило облекчение и дали наистина е свързано с денталното лечение е невъзможно да се каже, без да се изследват данните. Но трябва да се отбележи, че за алтернативната (ненаучната) медицина този случай е абсолютно логичен. В алтернативната медицина тялото е едно цяло: ако настъпи промяна в една система, тогава тя повлича след себе си други биомеханични претоварвания някъде другаде. Остеопатите и хиромантите дори се опитват да идентифицират няколко места, които болят едновременно", коментира известният руски невролог Екатерина Данилевич.
По време на съществуването си лабораторията се справя дори с безнадеждни пациенти. Мнозина смятат, че лекарите на Милан не са помогнали особено на Роналдо (бразилецът игра за "червено-черните" в периода 2006-2008 г.), но това изобщо не е така. Преди това той отчаяно се опитва да разбере защо трупа килограми толкова лесно. Посещава безброй изтъкнати специалисти, но никой не открива истинската причина. В "МиланЛаб" му е поставена диагноза хипотиреоидизъм (дългосрочен дефицит на щитовидната жлеза, която причинява проблеми с теглото) и бързо сваля около шест килограма.
"В лабораторията на Милан се правеха чудеса", ще ви каже и днес Феномена. Не бихте се усъмнили в думите му, нали.
