Малко след като се изправя на терена срещу 7-кратния носител на "Златната топка" Лео Меси, той си припомня най-ниската точка от своята кариера.
"Тогава си мислех, че никога повече няма да играя футбол. Не можех да повярвам и бях съсипан", признава Джамал Лоу, който преминава през период на тотална безнадеждност, за да бъде днес нападател от Висшата лига и национален състезател.
Какво се случва преди 7 години? Тогава Джамал е на 21, обикаля аматьорските дивизии на Англия и съвместява футбола с професията на учител по физическо.
В края на октомври 2015 г., след като е прекарал седмицата с клас от трийсетина деца в Южен Лондон, играчът се отправя на гостуване със своя отбор, седмодивизионния Хемел Хемпстед.
Когато изобщо не чува името си в състава, Лоу си помисля, че това е просто някаква грешка и започва да си облича екипа. Но един от треньорите го дърпа настрана и му обяснява - грешка няма и той е оставен извън групата за мача.
На излизане от съблекалнята сринатият младеж среща баща си, който също е пропътувал разстоянието, за да гледа сина си в двубоя срещу Госпорт Боро. С подвити опашки двамата се прибират вкъщи, а невярващият Джамал се чуди как може треньорът му въобще да го вземе за мача и после да впише в състава един играч по-малко от позволеното.
И преди това кариерата на нападателя никак не се развива блестящо и той изкарва шест различни периода под наем между 2012 и 2015 г.
Но 7 години след онова унижение в Госпорт, Джамал Лоу прави своя дебют във Висшата лига с екипа на Борнемут срещу Манчестър Сити и отделно получава шанса да се изправи срещу един от най-великите на всички времена.
"В някои периоди от живота ми изглеждаше, че това няма как да се случи. Изглеждаше, че изобщо няма да играя на професионално ниво, така че се чувствам благословен", казва играчът.
Лоу е продукт на школата на Барнет, но след като родният му клуб го преотстъпва къде ли не, в началото на 2015-а той взима решението да си събере багажа и да си тръгне.
Планът му е да си проправи собствен път във футбола, да подпише с някой тим от шеста-седма дивизия и там да впечатли, за да го вземат някъде в по-горните нива на пирамидата.
"Оказа се по-трудно, отколкото си мислех, нямаше толкова много възможности. Бях малко наивен. Плащаха ми, но не много и ни даваха парите на ръка в кафяв плик. Не беше достатъчно, за да си изкарвам прехраната и ми трябваше и друга работа".
Негов съотборник го насочва към училище в другия край на Лондон, където той започва да преподава.
From the Southern League to the international stage...
— AFC Bournemouth 🍒 (@afcbournemouth) September 28, 2022
Jamal Lowe 𝘅 Lionel Messi 🔥🔥 pic.twitter.com/q3VCqBWulb
Джамал Лоу се наслаждава на времето, прекарано с децата и намира голямо удовлетворение в учителската професия.
"Винаги имаше по няколко деца в класа, които не са много уверени по физическо и ги избират последни. Те не се замесват много в играта, но беше страхотно да успея да накарам тези деца да излязат от черупката си".
"Исках да извлека максимума и от най-срамежливото дете в класа. Наскоро получих съобщения от няколко мои бивши ученици, страхотно е", разказва футболистът.
През цялото време не угасват надеждите му, че може все пак да успее във футбола.
След като напуска Хемел Хемпстед, той не смята, че ще постигне мечтата да играе в професионалните лиги, но намира къде да поразява противниковите мрежи - в Хемптън & Ричмънд, още една дивизия по-надолу от преди.
Там най-сетне му дават да играе редовно и той се отплаща с 29 гола в 48 мача. Хемптън & Ричмънд печели промоция за по-горната лига благодарение на своя нов голмайстор и тогава Джамал Лоу поема най-големия си риск до момента: напуска работата си и се посвещава изцяло на тренировките.
"За мен ситуацията беше всичко или нищо", категоричен е той. Решава да живее като истински професионалист, купува си карта за фитнес и си съставя собствена тренировъчна програма. Започва да тренира всеки ден в парка, като си носи собствени топки и конуси, покрай които да дриблира.
"Беше си лудо решение, финансово бяха много трудни месеци. Все още трябваше да плащам за кола и телефон, купувах си скъпи протеинови шейкове и живеех при мама. За щастие се появи офертата от Портсмут".
"В онзи сезон тренирах всеки ден в парка, отделно с Хемптън тренирахме вторник и четвъртък вечерта преди съботните мачове. Усилията през тези месеци, в които напуснах работа, се отплатиха".
Нападателят успява да впечатли съгледвачите от Портсмут и през 2017 г. преминава в новия си тим. С усмивка до уши Лоу разказва за последвалите успехи с Помпи - два сезона и половина, в които отбелязва 30 гола и си печели трансфер в Уигън в Чемпиъншип.
През сезон 2019/20 Джамал взима участие във всички 46 шампионатни мача на Уигън и е харесан от следващия си отбор - Суонзи.
Пътуването му от седма дивизия до елита на Англия е почти завършено.
"Футболът е игра на различните мнения", вдига рамене Лоу.
"Хората често питат кой е най-великият на всички времена. Някои ще кажат, че е Роналдо, други ще кажат Меси. Същото е при треньорите, някои ще те оценят високо, други не. Въпросът е да запазиш своята увереност и да попаднеш на правилния треньор. И ако работиш достатъчно упорито, ще превъзмогнеш всичко".
В Суонзи Джамал Лоу отбелязва 14 гола във втора дивизия и "лебедите" стигат до плейофа за Висшата лига. Там обаче губят с 0:2 от Брентфорд.
За Лоу следва нов трансфер в последния ден от прозореца, когато конкурентният клуб от Чемпиъншип Борнемут дава 1.5 млн. паунда за него.
Тогавашният мениджър на "черешките" Скот Паркър изиграва водеща роля при трансфера и прави огромно впечатление на новото попълнение.
"Начинът, по който общуваше с играчите, беше на друго ниво. Мотивационните речи на Скот бяха сред най-добрите, които съм виждал. Караше те да чувстваш, че излизаш на терена да воюваш, беше нещо голямо за мен".
"Всички бяхме толкова надъхани да играем за него", категоричен е Лоу, който дава своя принос за второто място в Чемпиъншип през миналия сезон и директната промоция в Премиър лийг.
Не след дълго 28-годишният Джамал Лоу дебютира в английския елит, и то срещу шампиона Манчестър Сити.
Макар че Паркър го пуска едва в последните минути на срещата, играчът няма как да забрави този миг, предвид всичко, през което е минал в последните десетина години.
"Помня как гледах наоколо и виждах Де Бройне и Холанд на терена. Продължава да ми се струва нереално, понякога все още се чувствам като зрител... като малко момче, което наблюдава всички тези звезди. Но трябва да осъзная, че това е мястото, на което се намирам в момента и трябва да се състезавам срещу тези хора".
𝗚𝗼𝗼𝘀𝗲𝗯𝘂𝗺𝗽𝘀.
— AFC Bournemouth 🍒 (@afcbournemouth) May 11, 2022
Here's a bit more from half-time last week 🗣️ pic.twitter.com/NJLa7RqVQP
"Но винаги го има и детето в теб, надявам се наистина никога да не ме напусне. Надявам се да не се притъпи емоцията ми от това да играя срещу най-добрите футболисти на най-добрите стадиони в света".
През март 2021 г. Джамал, който е с ямайски корени, получава и първата си повиквателна за националния тим на Ямайка. Разписва се още в дебюта си при загубата с 1:4 от САЩ.
А едва в четвъртия си мач за Ямайка се среща с Лионел Меси и останалите звезди на Аржентина в контрола.
"Не можех да спра да се усмихвам, дори докато играех на терена... не съм се усмихвал, когато моят тим получи гол. Но когато Меси вкара срещу нас, нямаше как да не се усмихна на това, на което ставах свидетел".
Историята на Джамал Лоу определено е една футболна приказка, и то такава, чийто най-хубави моменти може би още предстоят.
Нападателят мечтае да вкара първия си гол във Висшата лига и си представя, че тогава емоцията ще го погълне напълно: "Може би ще си сваля фланелката и просто ще скоча в публиката!"
Но мечтите му се простират и по-високо. Ямайка не успя да се класира за Мондиала в Катар и Лоу вече мисли 4 години напред.
"Искам да играя на световно първенство с Ямайка", усмихва се той. "Следващото ще бъде в Щатите и искам да съм на този самолет. От учител по физическо до участник на световно първенство - само си представете..."
