През сезон 1993/94 във Висшата лига на Англия официално е свалено правилото, според което играчите в стартовия състав на отборите да трябва да носят номерата от 1 до 11. Това дава началото на революция, чиито резултат са хора като бившия централен защитник на Арсенал Уилям Галас, който играе с №10 на гърба.
Преди да стане част от "топчиите", бранителят прекара пет сезона в градския съперник Челси, но по-скандалното от това да смени синия екип с червен, беше фактът, че иска да има номер на офанзивен футболист.
Самият Галас обясни желанието си с това, че като юноша се е подвизавал на позицията централен нападател. Обратно на "Стамфорд Бирдж", десният бек Халид Буларуз облече екип с №9, а през годините видяхме нападателят Хилел Судани с №2 в Нотингам Форест и Самуел Ето'о с №5 в Евертън.
Италианската Серия "А" закъсня с това да стане модерна, но промените настъпват и там през сезон 1995/96.
Може би като един от пресните случаи си спомняте Мохамед Салах с №74 във Фиорентина, който реши да играе с него в памет на броя на загиналите при безредиците в египетския град Порт Саид. Фабио Куалярела реши да бъде с №27 в памет на свой приятел от детството, който през 2001 година беше убит.
А може би най-емблематичният случай е на Иван Саморано, който след като трябва да се примири с факта, че в Интер с №9 трябва да играе Роналдо, решава в знак на протест и иронична интерпретация на събитията да носи фланелка с номер 1+8. Подобно решение е копирано от Хуан Пабло Сорин във Виляреал, който на гърба си има номер 1+2.
Нападателят от Сиера Леоне Мохамед Калон играе с номерата 2 и 3 в Италия с екипите на Интер и Виченца, а Марко Фортин си направи шега и избра №14, защото се произнася на английски като фамилията му. Всички тези екстравагантни играчи обаче бледнеят пред вратаря Кристиано Лупатели, който през 2001 година облича екипа на Киево.
През предходния сезон става шампион с Рома на Фабио Капело, а капитанът на отбора Франческо Тоти го определя като една от най-големите откачалки, с които е споделял съблекалня.
Лупатели сменя "римските вълци", за да получава повече време на терена, а с новия си отбор остава на първо място в класирането за осем кръга на Серия "А", преди, противно на всички очаквания, тимът му да завърши първенството на петото място в крайното класиране.
В Киево вратарят оставя своята следа, правейки фамозни спасявания на "Сан Сиро" при победата над Интер на Роналдо и Виери с 3:1, а още по-невероятно е, че изиграва кампанията с №10 на гърба. Тук е моментът да се каже, че колкото и странности да има в италианския футбол, №10 е запазен само за виртуозите на футболния терен.
По неведоми пътища, роденият в Перуджа футболист разбива на пух и прах всички традиции и се присъединява към компанията на гениалните десетки в лигата: Бепе Синьори (Болоня), Роберто Баджо (Бреша), Кларънс Зеедорф (Интер), Алесандро дел Пиеро (Ювентус), Ернан Креспо (Лацио), Франческо Тоти (Рома) и Руй Коща (Милан).
Репортерите по това време се скъсват да търсят истината за това как на един вратар е позволено да носи №10 и какво кощунство е това. В продължение на години Лупатели обяснява, че е получил този номер като награда заради участие в благотворителен аукцион.
А десетилетия по-късно по-младите фенове си мислят, че снимките на вратар, който плонжира с десетка на гърба са или някакъв колаж, или снимка от благотворителен мач. Най-накрая Лупатели признава истината:
"Хванах се на бас с приятели, а те не вярваха, че съм толкова луд. Аз съм първи и единствен", гордее се той.
