Само 13 минути след дебюта си за Манчестър Юнайтед, Бруно Фернандеш показа, че той е човекът, който Оле Гунар Солскяер търсеше.....
Мениджърът вече беше виждал неговите феноменални голове и асистенции за Спортинг Лисабон, беше се убедил в ентусиазма му на тренировките, но ето че сега трябваше да провери и смелостта му в защита.
Бруно влезе за една спорна топка с Жоао Моутиньо от Уулвърхемптън и с твърдо, но чисто влизане просна сънародника си на земята.
Оле и щабът му са били възхитени от начина, по който Фернандеш се справи в този момент в дебюта си във Висшата лига.
Преди португалецът да заиграе на "Олд Трафорд", всякакъв оптимизъм в отбора сякаш се беше изпарил. Януарското попълнение обаче напълно промени настроението и манталитета в Юнайтед на терена и извън него.
От самото начало беше известно, че той притежава качествата, нужни на средната линия на тима, но още оттогава, когато на Моутиньо му трябваха две минути да се изправи след сблъсъка, за феновете стана ясно, че в Бруно Фернандеш има и нещо много повече.
Новото бижу на Манчестър Юнайтед беше избран за играч №1 във Висшата лига за февруари, а съотборникът му Диого Далот предвиди, че той ще стане легенда на клуба.
Естествено, последното засега звучи прибързано, макар и показателно за ентусиазма, предизвикан от самото присъствие на Бруно. Той не е загубил мач, откакто пристигна, а в съблекалнята привнесе интелект, твърдост, решителност, професионализъм и не на последно място, чиста радост от футбола.
С него "червените дяволи" вече не са в криза, тъкмо обратното. Юнайтед забрави вкуса на загубата и няма как да е съвпадение, че силният период съвпадна с появата на Фернандеш.
Халфът даде на средната линия на отбора непримиримост и живец, които толкова липсваха преди и заради чийто дефицит Юнайтед загуби доста мачове този сезон. Самият Рой Кийн, възможно най-суровият критик на всичко и всички, призна, че е впечатлен от показаното от новия халф.
Три гола и четири асистенции са отлично начало чисто статистически, но приносът на Фернандеш не може да бъде изразен в цифри. Още от първата му тренировка, съотборниците открили колко авантюристичен е той в играта си. Иска топката във всяка ситуация, независимо колко е малко пространството, и винаги гледа да подава напред.
И да се окаже неточен някой от пасовете му, няма значение.
Важен е стремежът да се играе бързо, решително, да се предприемат атаки, да се печели терен. Юнайтед веднага стана по-приятен за гледане, защото Бруно повлия и на съотборниците си.
Конкретно Скот Мактоминей спечели много от появата на португалеца.
Източници от щаба на отбора твърдят, че Мактоминей има подобна нагласа на терена като Фернандеш, не се притеснява от високите изисквания и Солскяер е очаквал неговият прогрес да е най-голям вследствие на пристигането на новото попълнение. Неочаквано сериозно е влиянието върху друг от халфовете, Фред, който преди беше просто едно луксозно разочарование за 50 млн. паунда. Сега кариерата на бразилеца на "Олд Трафорд" е възродена, докато той става все по-добър приятел с Фернандеш и извън терена.
Португалският език сближава двамата, макар че Фернандеш няма езикова бариера и с останалите, защото говори английски. С Фред се сближили в седмицата, прекарана в Марбея по време на зимната пауза във Висшата лига. Бруно обаче помагал и на тези играчи, които не говорят английски, и ги приобщавал към англоговорящите в съблекалнята.
По характер Бруно Фернандеш е симпатичен и прям. Лидерските му качества проличаха веднага и също бяха нещо, от което Юнайтед се нуждаеше силно. Когато на Фернандеш нещо не му харесва, той не го крие.
В манчестърското дерби халфът направи недвусмислен знак към Пеп Гуардиола да млъкне и оттогава жестът се коментира безспирно. Феновете обаче го бяха обикнали и преди това, вече имат специална песен за него и тяхното настроение също се промени с идването му в Манчестър.
Малко футболисти правят такова силно впечатление със самото си пристигане във Висшата лига, но не бива да се изненадваме от приноса на Бруно Фернандеш. Все пак същото правеше и в Спортинг.
Показателите му от 63 гола и 52 асистенции за 137 мача са красноречиви, но отново не показват цялата картина. Фернандеш вдъхновяваше отбора с поведението си. В съблекалнята думите му мотивираха всички, на терена работната етика, старанието и желанието за победа поставяха стандарт, към който останалите да се стремят.
Само Ливърпул е спечелил повече точки във Висшата лига от Юнайтед след пристигането на Фернандеш.
Затова прекъсването на футбола заради коронавируса нямаше как да дойде в по-лош момент за Солскяер и състава му.
Но дори това не може напълно да помрачи настроението в червената част на Манчестър - с Бруно Фернандеш феновете вече мечтаят за големи неща през следващия сезон.
