Футболен номад. Нереализиран талант. Царя на дрибъла. Това са само част от определенията за Ишак Белфодил. Алжирецът премина през куп отбори в италианската Серия "А" и Бундеслигата, но задържането му на едно място за повече от година се оказва много по-трудна задача от вкарването на голове.
Лион, Парма, Болоня, Интер, Хофенхайм, Херта... Списъкът е дълъг, а Белфодил спада към онази прослойка във Франция, заради която фамилия Люпен печели все повече гласове на президентския вот.
Както той самият казва: "Аз съм алжирец във Франция и французин в Алжир". Никъде не е такъв, какъвто сам би искал. Макар да се чувства еднакво французин и алжирец. Подобно на много други момчета, той пристига в Европа с надеждите на родителите си за по-добър живот. За разлика от повечето си сънародници обаче, Белфодил има много хубав живот в родината си.
Заедно с петимата си братя и сестри живее в голямо жилище на централната улица в столицата Алжир, ходи на море със семейството си и на други почивки. Нещо, което няма да му се случи в парижките предградия по-късно. Родителите му обаче виждат по-добра перспектива за живот във Франция и оставят всичко зад гърба си, за да започнат от нулата.
"Нашите забелязаха, че не изглеждаме особено впечатлени от идеята да емигрираме във Франция. Затова и ни казаха, че отиваме на екскурзия. Оказа се една много, много дълга екскурзия", смее се Белфодил.
Самият той признава, че в първите месеци изобщо не разбира, че семейството се намира във Франция. В предградието Трапе живеят основно африканци, араби и португалци. Сякаш се намира у дома.
"Изобщо не се усещаше като Франция. Аз слизах на улицата, играех футбол и си говорех на арабски с децата", признава Ишак.
От игрищата на това малко градче обаче излизат две от най-големите имена във френския и световния футбол в последните 20 години - Патрик Виейра и Никола Анелка. И Белфодил тръгва уверено по техните стъпки. Усеща, че това е неговият спорт още на 4. Тогава по улиците на Алжир под апартамента му хиляди фенове празнуват титлата на едноименния тим. Бомби, пиратки, ликуващи хора - малкият Ишак вижда, че това е сериозна работа.
Освен ковачница за таланти, Трапе е и ковачница за бандити. В подобна среда оцеляването е първи приоритет.
"Да бягам от полицията беше част от моето ежедневие - разказва Ишак. - Побоищата бяха редовни. Всъщност всеки ден ми се налагаше да се боксирам. Някакъв тип казва нещо глупаво - цап, веднага юмруците заиграват. Едва по-късно, когато отидох в центъра на Париж с моите приятелчета и видях невероятните сгради, търговските улици, кафенета и ресторанти, ми стана ясно: "Уха, тук разликата с моя квартал е голяма. В квартала бях се нагледал на всичко - търговия на дрога, насилие, война между бандите, стрес с полицията. И синият буркан означаваше само едно - трябва да се чупиш! Без значение дали си виновен или не. Беше някакъв вроден инстинкт - да бягаш от ченгетата. Просто заради чувството, че полицаите няма да ти повярват, даже и да не си сторил нищо."
На 13 Белфодил е в непосредствена близост до продължителните безредици в много градове във Франция, дошли след като двама умират в трафопост, преследвани от полицията. Това отприщва огромна вълна от недоволство. Следват над 10 дни размирици и насилие. Горят коли, предградията бушуват.
"Вечерта по новините казваха: "В департамент 93 са запалени толкова коли, в нашия 78 - толкова. Започна състезание. Искахме да сме най-буйните. Когато си тийнейджър, особено в гетата, подобни тъпи идеи ти идват всеки ден. Макар да не ги оправдавам сега - разсъждава Белфодил. - Никола Саркози, тогава вътрешен министър, ни нарече диви зверове. Извинете, но ние не сме животни. Ние сме французи и принадлежим към Франция."
Темата с расизма е широко застъпена в живота на Белфодил и на милиони като него в страната.
"Във Франция хора като мен са проблем, когато нещо тръгне зле - обяснява Ишак. - Най-добрият пример е световната титла през 1998 година. Тогава всички бяхме едно семейство. Но когато стана скандалът с Никола Анелка през 2010-а и спорът за премиите, изведнъж виновни бяха децата на емигрантите. Просто нямаме равен шанс. Виждам го по мои приятели от квартала. Ако си с отлична диплома, но името ти звучи арабско или си от квартал с лоша слава, забрави. Ще назначат някого, който е по-неквалифициран, но с него няма да има проблеми. За щастие във футбола е по-добре - там всичко е подчинено на резултата. Без значение какъв си. Ще ви дам пример. Като юноша на ПСЖ не бях превъзходен футболист. Но бях отличен на тема "проблеми в училище", вече ви споменах за боевете всеки ден. С подобна "характеристика" бяха няколко мои приятели. Но те бяха по-добри футболисти. Мен ме изключиха от училище, а тях - не."
Ишак признава, че нетърпението му е изиграло голяма роля да не реализира максимално огромния си талант. Тръгва си от Интер след едва 6 месеца, въпреки че му се предрича бляскаво бъдеще.
"Бях на 20, подписахме заедно с Мауро Икарди. Да играя само по 10-15 мин обаче не ми беше ок - връща се назад Ишак. - Мауро също не го пускаха. В състава бяха легенди като Диего Милито и Родриго Паласио. Логично беше аз, 20-годишният, да не стана веднага титуляр. Но за мен това не звучеше нормално, мислех хората за луди. Треньорът Валтер Мадзари се опитваше да ме успокои. Казваше ми, че съм голям талант, че имам всички качества. Но с това той искаше да каже: "Милито и Паласио са по-добри от теб, работи върху себе си и ще видим." Може би трябваше да ми го каже директно."
След напускането на Интер и фалита на Парма Белфодил замина за Персийския залив. Доста странен трансфер за играч с потенциал на 23 години.
"Имах предложения от Италия, но там вече се бях наложил. Исках да ме вземат във Висшата лига. Проблемът беше, че лятото си отиваше, а оферта нямаше. От емирствата ме потърсиха още в началото, но тогава го изключвах като опция. С напредването на лятото те подобриха офертата, а друга не идваше. Приех я, защото от мен зависеше съдбата на роднините ми. В Парма не бях взел и стотинка през последната година, в клуба нямаше никакви мангизи и ми трябваше сигурност. Дадоха ми договор за 3 години, аз им казах, че съм склонен да подпиша за 2 и вероятно ще си тръгна след една. Това изказване ми струваше много пари", завършва Ишак.
За него сезон 2022/23 ще стартира в Херта в Бундеслигата. Как ще завърши едва ли някой, дори и той самият, може да прогнозира.
