Доскоро той изживяваше своята мечта и тази на още безброй талантливи футболисти и фенове на Манчестър Юнайтед.
Местното момче Маркъс Рашфорд, хлапето от скромно манчестърско семейство, се присъединява към академията на английския гранд още на 7 години.
Пробива си пътя през възрастовите групи и достига до сензационен дебют за първия отбор с два гола в елиминационен мач от Лига Европа през 2016-а.
Нататък помним добре историята, разкрила се пред очите ни през последните 6 години.
Рашфорд отбеляза 93 гола в 297 мача за любимия си отбор, включително незабравими попадения в решаващи моменти срещу Пари Сен Жермен, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул и Челси.
На големия талант не му се падна да направи пробива си в най-добрата ера на Юнайтед и всъщност е сред малкото светли лъчи в тежките години след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън.
През цялото това време нападателят беше и живото доказателство, че прочутата академия на клуба все още произвежда таланти от световна величина.
В съвременната футболна реалност топ клубовете могат да привличат играчи практически от всяка точка на планетата и да сформират луксозни интернационални състави, но Рашфорд е примерът, че собствените кадри все още имат място в големия футбол.
По една или друга причина обаче, в последните месеци Маркъс е в застой, все повече изглежда като периферна фигура за Юнайтед и за пръв път бъдещето му на "Олд Трафорд" е под въпрос.
Играчът е все по-мрачен на терена и усмивката му е изчезнала, както и искрата му пред гола. Вече се чуват мнения, че Рашфорд изглеждаше по-добре като съвсем нешлифован 18-годишен диамант при Луис ван Гаал, отколкото в момента като 24-годишен нападател, от когото се очаква да е звезда, но е изпаднал в дупка.
В доста отношения, случващото се с Рашфорд е кристално отражение на случващото се в Манчестър Юнайтед като цяло.
Това е един клуб, който няма план и се лута насам-натам с надеждата, че рано или късно нещата ще се получат от само себе си.
През октомври Рашфорд се завърна от контузия в рамото и оттогава има само пет гола, а при мениджъра Ралф Рангник по-често е на скамейката, отколкото на терена.
Когато се появи в игра, той не показва нито увереност и отдаденост, нито качества да бъде решаваща фигура в двубоите. Разбира се, това далеч не е единствената звезда на "Олд Трафорд" в това положение - дълго могат да се изреждат футболистите на Юнайтед, които са в незадоволителна форма и не оправдават очакванията.
Но именно Маркъс е този, при когото е най-тъжно да се наблюдава регресът. При Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер, възпитаникът на академията беше сред първите имена в титулярния състав, най-често отляво на атаката.
Сега не само Джейдън Санчо е пред него в списъка на Рангник, но и 19-годишният Антъни Еланга е предпочитан на другия фланг. Конкуренцията в състав като Юнайтед е безмилостна и вятърът бързо може да те отвее, ако си позволиш и минимално отпускане.
Тази седмица лошите новини за Рашфорд станаха още повече.
Когато манчестърци отпаднаха от Шампионската лига след загуба от Атлетико Мадрид на "Олд Трафорд", Маркъс беше атакуван вербално от собствените си фенове на излизане от стадиона.
На този етап играчите вече са свикнали с недоволните въздишки от публиката, но този път имаше гневни подвиквания конкретно към него с телефони, насочени към лицето му, очакващи да уловят каквато и да е реакция.
Бързо плъзна новината, че той е размахал среден пръст към привържениците, неясни и преднамерено монтирани клипове бяха използвани като някакво доказателство и се наложи Рашфорд специално да отрича.
Футболистът пусна пространно обяснение и изясни, че не всички нападки към него са били свързани с футбола. Нищо чудно някой грубо да го е призовал да спре кампаниите си за социална справедливост и да се концентрира върху това да рита по-добре топката.
"Седмици наред съм нападан, заплашван и разпитван, снощи емоциите ми взеха връх. Все пак съм човешко същество. Да четеш и да слушаш такива неща за себе си всеки ден те изхабява", призна Маркъс.
Случката допълни впечатлението, че отношенията му с привържениците са в тежка криза. В миналото Рашфорд вероятно би пренебрегнал критиките и би отговорил на терена в следващия двубой. Сега обаче изявите му са краткотрайни и несполучливи, което вероятно го кара да се чувства още по-безсилен да преобърне ситуацията.
В четвъртък дойде и очакваната новина, че Маркъс Рашфорд е изпаднал от състава на Англия за предстоящите приятелски мачове срещу Швейцария и Кот д'Ивоар.
При толкова опции за Гарет Саутгейт по крилата не е чудно, че записващият все по-малко минути Рашфорд няма да бъде повикан. Селекционерът ще използва двата мача и за да експериментира, вместо да залага на тези, които познава най-добре.
Всъщност заради проблемите си с рамото, Маркъс не е играл за Англия от финала на Евро 2020 - когато влезе от скамейката с конкретната цел да изпълни дузпа и пропусна от бялата точка, а накрая Италия ликуваше насред "Уембли".
Още на това първенство се забелязваше все по-периферната роля на нападателя в състава на Саутгейт и ако формата му продължи да върви надолу, той несъмнено ще остане извън състава за Мондиал 2022 в Катар.
Това би бил тежък удар за него, но поне ще му даде възможност за по-дълга почивка, а юношата на Юнайтед изглежда има голяма нужда от такава.
Бъдещето му в клуба е по-сложен въпрос, тъй като неговият договор изтича през лятото на 2023 г., макар и да има опция за удължаване с още година.
Медиите вече спекулират кои са възможните дестинации за футболиста, ако наистина се случи доскоро немислимата раздяла с "червените дяволи".
Като кандидат се посочва ПСЖ, който ще търси заместник на почти сигурно напускащия Килиан Мбапе.
Но по-логично изглежда Рашфорд да остане и да опита да се наложи при бъдещия треньор на Юнайтед, който и да се окаже той.
Анализаторите на Острова вече водят дискусията кое ще е най-доброто за кариерата на Маркъс Рашфорд. Дали той има нужда да заиграе при елитен мениджър, който не би го оставил да изпадне в такава дупка?
И ще успее ли Юнайтед да си намери именно такъв мениджър, или Рашфорд ще трябва да го търси другаде?
Най-належащото за него и съотборниците му е да завършат силно сезона и да опитат да се преборят за топ 4, тъй като в противен случай ще изпуснат Шампионската лига през следващата кампания.
Да отписваме талант като Маркъс Рашфорд е несериозно и не бива да сме изненадани, ако той се зареди с енергия по време на паузата за националните отбори и вдъхнови тима си за силен завършек на сезона.
Впоследствие, ако попадне на правилния треньор, играчът може да се доближи до формата си от 2019/20, когато отбеляза 22 гола. Тогава и усмивката му ще се върне.
Но уви, засега този ярък талант, вече доказал се и като забележителна личност с голямо сърце, е изправен пред все по-сериозни изпитания за психиката.
Някак Рашфорд трябва да се изправи на крака и да продължи пътя си нагоре - в името на всички юноши от "червената" академия, за които той е идол.
И в името на всички местни таланти, които се питат дали Манчестър Юнайтед е правилното място за тях.
