"Благодаря ти, че освети пътя ми, мамо"
Дебютът на Жоао Кансело за Бенфика се случва на 25 януари 2014 г. в мач срещу Жил Висенте.
Да дебютираш за първия отбор на родния си клуб - това е голям момент за всеки футболист, но в случая на Кансело радостта е горчива. Само година по-рано един от големите таланти на португалския футбол е загубил майка си в инцидент на пътя съвсем близо до тренировъчната база на Бенфика.
И щом най-сетне стъпва на терена за представителния отбор на лисабонските "орли", той няма как да не посвети момента на своята майка.
Когато Филомена Кансело загива, Жоао е само на 18 и също е в колата заедно с малкия си брат Педро (едва на 9), а двете деца се отървават с леки травми.
Те точно са закарали баща си Жоао до летището и трагедията ги застига на магистралата по пътя обратно. В онзи период Жозе изкарва хляба си в Швейцария, за да осигури повече пари на семейството, а Филомена работи на цели три места.
Затова Жоао и Педро (който също по-късно ще стане футболист) прекарват най-много време с баба си и дядо си в близкия град Барейро.
Днес познаваме Кансело като един от най-впечатляващите крайни защитници в света, но преди девет години все още е съвсем неизвестен младок. Той тренира с първия отбор на Бенфика и мечтае за деня, когато ще може да осигурява семейството си, за да не се налага родителите му да работят и ден повече.
Смъртта на майка му го шокира и скръбта го задържа за цял месец вкъщи. Момчето губи желание да тренира и обмисля да изостави футбола, но един разговор с баща му променя всичко.
Кансело се завръща на игрището по-мотивиран от всякога с нова мисия: да постигне неща, с които майка му би се гордяла.
Едва 4 месеца по-късно талантът (тогава все още играещ изцяло отдясно на защитата) вкарва двата гола, донесли титлата на тима на Бенфика до 19 г.
Жоао Кансело записва само два мача за първия отбор преди да поеме към Валенсия, който тъкмо е назначил за треньор сънародника му Нуно Ешпирито Санто.
За три години играчът записва над 100 мача за испанците и израства много, допуска и някои грешки на характера преди да узрее.
През 2017-а той вкарва на Депортиво Ла Коруня и прави жест, с който сякаш призовава феновете да млъкнат, а после е освиркван до последния съдийски сигнал.
"Преминавам през тежък период в психологически план и затова реагирах така. Не беше по вина на феновете. Жестът ми не беше разбран и не беше към тях. Предпочитам да не обсъждам какво се случва в живота ми", обяснява тогава Кансело.
Бранителят винаги е играел с голямо настървение, но с времето лека-полека научава как да контролира емоциите си. Страстта все пак остава водеща в неговата игра и няма как да не се хареса на публиката - затова, въпреки някои неприятни моменти във Валенсия, Кансело се разплаква, когато е изпратен на крака и с аплодисменти при напускането си.
Започва периодът му в Серия "А", където първо е преотстъпен в Интер, а после е съотборник на Кристиано Роналдо в Ювентус.
Но едва под ръководството на Пеп Гуардиола наблюдаваме истинското му превръщане в топ футболист, с необходимото постоянство, тактическа зрялост и завидна техника и визия за играта, далеч надхвърлящи обичайните очаквания към един краен защитник.
Той е в Манчестър Сити от 2019 г., но му отне време да покрие критериите на Гуардиола и да се наложи твърдо в титулярния състав.
"Сигурен съм, че майка ми се гордее с моя път дотук. Тя е единственото нещо, което ми липсва. Днес имам всичко останало, имам прекрасна дъщеря, имам страхотно семейство и мама заслужаваше повече от всеки друг да види успехите ми. Но съм убеден, че е горда с мен", споделя футболистът.
"Нейният характер е максимално близък до моя. Само аз си знам какво правеше за мен, през какви трудности преминахме заедно и какви разговори водехме, когато все още нямахме пари".
"Казвах ѝ, че ще направя всичко, за да ѝ осигуря по-добро бъдеще и да не е нужно да работи повече. Беше весел човек и даже когато беше изморена, винаги намираше време за мен и за брат ми".
"Днес и аз се опитвам да осигуря всичко на семейството си, както и да давам на моята приятелка и на нашата дъщеря грижите, които получавах от мама".
Жоао няма как да забрави колко рязко губи радостта си от футбола, когато трагедията го връхлита.
"Спрях да се наслаждавам на играта, играех по принуда и затова обмислях да се откажа - просто вече не виждах смисъл".
"Любовта ми към футбола обаче постепенно започна да се връща, както и усмивката ми. Така е в живота, колкото и големи загуби да претърпиш, трябва някак да продължиш напред".
Кансело вече натрупа девет асистенции през този сезон, последната от които беше при втория гол във вратата на Ливърпул през уикенда, дело на Габриел Жезус.
Манчестър Сити продължава да преследва най-големите трофеи в Англия и Европа и се нуждае от цялата страст на Кансело до края на сезона, когато изпитанията идват едно след друго.
Следващата голяма стъпка е реваншът с Атлетико Мадрид в Шампионската лига в сряда. С мотивация като тази на Кансело, "гражданите" имат всички шансове да направят нещо велико в заключителните седмици от кампанията.
"Много бих искал да мога да поговоря с майка си, защото без нея винаги чувствам една липса. Дори като постигна нещо важно, неизменно се появява едно чувство, сякаш имам празнина в сърцето, защото мама не е тук физически", признава Жоао.
"Когато съм в Португалия, винаги отивам на гробищата да я видя. Това ми е като задължение, но и се чувствам добре там до нея. Пречиства душата ми, освобождава ме от всякаква лоша енергия - и в крайна сметка ми помага да живея по-щастливо".
