Все още има живец в тима на Манчестър Сити и това си пролича във вторник вечер, когато английският шампион загуби драматично с 2:3 от Реал Мадрид.
Няма съмнение обаче, че една ера приключва и този велик състав е към края на съществуването си.
В Сити са наясно с това и неслучайно похарчиха близо 200 млн. паунда за нови играчи през зимния трансферен прозорец.
Селекцията ще продължи и през лятото, когато най-вероятно някои фундаментални фигури в отбора ще се сбогуват с "Етихад" - фигури, които издигнаха английския футбол до нови висоти.
Проблемът е, че остават над три месеца до края на този сезон и още доста пъти ограниченията на състава ще бъдат разкрити от съперници с нужната класа и енергия.
Естествено, Сити в никакъв случай не е приключил като футболен клуб, а и има за какво да се бори в краткосрочен план.
"Гражданите" разполагат с качествата да се класират за следващото издание на Шампионската лига през първенството, особено при положение, че и петото място може да е достатъчно за тази цел.
Не е изключено и Реал да бъде отстранен в реванша на "Сантяго Бернабеу" през следващата седмица - все пак Сити разполага с Ерлинг Холанд, а футболът е непредвидим.
Но просто настоящата група играчи няма как да се върне на нивото, което им спечели четири поредни шампионски титли, шест от последните седем, позволи им да натрупат 100 точки в един сезон и да завоюват незабравим требъл.
Неприятната истина за Сити си пролича още преди загубата от Реал. Всъщност Пеп Гуардиола и отборът му страдат вече четири месеца и засега не се вижда изход от кризата им.
Във вторник изглеждаше, че играят според максималния си моментен потенциал, вложиха всички усилия, изпълниха игровия си план, но това отново не им стигна.
И проблемите, които ги повлякоха надолу през ноември, са все толкова очевидни - липса на подвижност и физика в халфовата линия плюс липса на стабилност в защита, където се налагат постоянни промени.
Защитниците им се надпреварват да се контузват и тъкмо когато един-двама се възстановят, други отпадат от сметките.
Рубен Диаш се завърна през уикенда, а Нейтън Аке беше директно хвърлен в боя с Реал след продължително отсъствие.
Джон Стоунс беше постепенно интегриран обратно в състава след контузията си, но отпадна физически през последния половин час във вторник, когато беше преместен от халфовата линия в защитата.
А възстановяването на това трио не сложи край на проблемите в задни позиции, тъй като Мануел Аканджи получи травма, която вероятно го вади до края на сезона.
Цялостната нестабилност си личи и по склонността на Сити да допуска по няколко гола за кратко време. Само през последния месец Реал, Арсенал, ПСЖ и Брентфорд успяха да накажат "гражданите" с по две попадения в рамките на няколко минути.
И то често заради груби грешки на английския шампион.
Късният обрат на Кралския клуб тази седмица стана възможен заради гаф на Едерсон при безхаберно изритване на топката. После вратарят не помогна особено да поправи грешките на Матео Ковачич и Рисо Люис за победния гол на Реал.
Гуардиола призна, че такива неща вече са се случили твърде много пъти през сезона, но с тях слабостите на отбора му не се изчерпват.
Сити има сериозни проблеми и с изсипани в пеналта топки при статични положения, макар че това не си пролича във вторник. Най-вероятно ще си проличи отново скоро.
Все пак манчестърци заслужават уважение, защото въпреки провалите и разочарованията, продължават да демонстрират борбеност.
Никой не може да ги обвини в липса на желание, но просто вече не са достатъчно добри.
Може да звучи като абсурдно твърдение за отбор с толкова много класа, сглобен за толкова много пари, но нещата се промениха.
Свикнахме Манчестър Сити да бъде повече от сбора на съставните си части, но сега, заради контузии и застаряване, повечето играчи се представят много под нивото си.
Те вече не изглеждат толкова подходящи за ролите, които изпълняват и това е най-пагубно в полузащитата, където изчезна предишната динамика.
А щом Сити не може да задържа достатъчно добре топката и не може да я печели обратно достатъчно бързо, това въобще отбор на Гуардиола ли е?
Ако един футболист символизира решителността за борба до последно, въпреки наближаващия край, това е Кевин Де Бройне.
Точно както при целия отбор, и при него продължават да се забелязват спорадични прояви на майсторство, а той влага и много усилия, но няма как да промени факта, че най-добрите му дни са отминали.
Последното не е упрек, защото все пак Де Бройне трябваше да се справи с някои сериозни контузии през последната година и половина - но е истина.
Когато Сити едва си спечели място в плейофите на Шампионската лига с победа над Брюж, Гуардиола отбеляза, че отборът му е "стар" и спомена Де Бройне (33 години), Илкай Гюндоган (34) и Матео Ковачич, който е на 32, но има същите проблеми като другите двама.
Бернардо Силва е на 30, но и той вече не е същият. Всички изглеждат някак изхабени.
Говорейки за шансовете да бъде победен Реал, Пеп подхвърли, че не знае какво да очаква.
"През последното десетилетие станахме известни с това, че сме невероятна машина на всеки три дни. А сега вече не знам...", въздъхна наставникът.
Най-вероятно той много добре знае какво да очаква от отбора си, просто то не е нещо положително. Сигурно разбира нарастващата опасност преди всеки мач, разбира и че не разполага с нужните решения в повечето случаи.
Една част от него може би вече очаква тези резултати, но възникнаха въпроси и за собствените му решения.
Остава впечатление, че Гуардиола често не помага на отбора си с избора на титулярен състав и тактика.
От месеци насам старите решения на мениджъра са се превърнали в проблеми: той иска от играчите да пресират високо и да бъдат агресивни, но заради липсата на енергия и мощ в центъра, Сити оставя огромни пространства - каквито понякога зейваха и в най-силните години на отбора.
Но преди неговите защитници бяха здрави и уверени, а той разполагаше и с Родри. Сега "гражданите" са по-уязвими от всякога.
През второто полувреме срещу Реал, Сити поддържаше висока линия на отбраната, но не пресираше, което е самоубийствено. Просто тимът беше изтощен.
Новото попълнение в полузащита Нико Гонсалес се контузи още в дебюта си в събота, така че какви бяха опциите за освежаване на халфовата линия, когато Аке издържа само час, а Де Бройне отдавна изнемогваше? Ковачич и Гюндоган, други нямаше.
Може би когато Гонсалес се върне, а Омар Мармуш, Абдукодир Хусанов и Витор Рейш се интегрират, ще се създаде различна динамика, други играчи ще получат почивка и представянето ще се подобри.
Но Манчестър Сити е в порочен кръг от месеци, а се задават мачове с Реал, Ливърпул и Нюкасъл.
Не че можем отсега да отпишем Сити, защото проблясъците все още са налице, както и непримиримостта.
Но реалността е такава, че усилията на настоящите лидери просто вече не стигат. И краят на този легендарен състав е неизбежен.
