"Willy Gnonto, Willy Gnonto / He eats spaghetti / He drinks Moretti / His c**k is f***ing massive."
Ако случайно не можете да си го преведете, не сте изпуснали нищо, а и по-нататък ще разберете за какво иде реч.
Когато в началото на годината Вилфред Ньонто вкара за Лийдс при равенството 1:1 срещу Уест Хем, това трябваше да бъде скъп спомен и момент на огромна радост за него. Йоркшърци се борят за мястото си в елита и всяка точка е от изключителна важност, а 19-годишният италиански нападател е сред малко светли лъчи на "Елънд роуд".
Първият гол на Ньонто за клуба трябваше да заздрави връзката му с верните фенове на Лийдс. Част от тях обаче сметнаха за уместно да отпразнуват попадението, пеейки под звуците на La Bamba за огромния, според тях, размер на пениса му.
Амад Диало се представя отлично за Съндърланд в Чемпиъншип, където играе под наем от Манчестър Юнайтед. Той трябва да търпи същото отношение. Наложи се крилото да умолява запалянковците да престанат веднъж завинаги с тези глупости.
A message from Amad ahead of today's game 🫡#SAFC pic.twitter.com/yfrYb1Ip6m
— Sunderland AFC (@SunderlandAFC) December 3, 2022
Същото направи и бившият вече мениджър на Лийдс Джеси Марш преди поражението с 1:2 от Астън Вила. Но след двата гола на Ньонто срещу Кардиф за ФА къп младокът отново трябваше смутено да наведе глава заради това, което се чуваше от трибуните. "Няма ли начин рефренът да се модифицира, за да бъде също толкова страстен, но малко по-учтив?", запита останалият преди дни без работа Марш.
Но не се изненадвайте. Всичко това започна отдавна.
Връщаме се към лятото на 2017-а, когато Ромелу Лукаку беше направил трансфер от Евертън в Манчестър Юнайтед, а феновете на "дяволите" запяха онази песен за "белгийски гений с 24-сантиметров пенис". Ромелу използва клубната трибуна, за да призове привържениците да скандират за други неща, но призивът му беше пренебрегнат. Наложи се да се намесва и тогавашният му агент Мино Райола, който помоли за същото, но пак безуспешно.
Когато Айвън Тони още играеше за Питърбро през 2019 г., настоящата звезда на Брентфорд помоли феновете за "нова по-семейна версия" на песента за него, която имаше подобен текст като тези за Ньонто и Амад.
Да не забравяме и онзи безумец от Ливърпул, който окачи транспаранта на Дивок Ориги със свалени шорти до купата с големите уши на финала на Шампионската лига през 2019-а в Мадрид.
Между другото, няколко месеца по-късно той опъна знамето си и при гостуването на Генк от групите на турнира и беше идентифициран. Запалянкото получи забрана да посещава мачове на "червените", докато не се включи в обществена програма на клуба и не премине образователен курс под егидата на антидискриминационната организация Kick It Out.
Факт е, че чернокожите играчи постоянно изразяват публично недоволството си от тези скандирания, но те продължават. Въпросът е - защо?
Със сигурност ще има хора, които ще бранят тезата, че когато пееш за огромния пенис на някого, всъщност му правиш комплимент, но те не разбират, а може би просто не им пука, че тези скандирания са дълбоко обидни и расистки.
***
Обиома Угоала е актьор и автор на книга, озаглавена "Проблемът с моя нормален пенис" (The Problem With My Normal Penis). Той казва, че хората трябва да бъдат по-информирани за историческия контекст на "мита за черния мъжки член".
"Този език дехуманизира чернокожите играчи, като внушава, че те не само са различни, но и че са странни. Че са животни - обяснява той пред The Athletic. - Това е същият език, който е позволил да се осъществи трансатлантическата търговия с роби заради евгениката, която твърди: "Всъщност тези хора са по-малко от останалите в Америка" и "Не бива да правиш секс с чернокожи, защото те са зверове". След като веднъж сте осъзнали това, вече не можете да бъдете невежи по темата. Това не трябва да е нещо, за което да водим непрекъснат разговор. Не е ли достатъчно вече?
Защо някои смятат, че трябва да продължат с тези скандирания? Какво е удовлетворението да обиждаме играчите по този начин? И как гледаме на тях - като играчи на отборите които подкрепяме, или като на инструменти и марионетки? Не виждаме ли в тях хора? За съжаление именно тази неспособност да се гледа на играчите като на хора позволи на част от англичаните да се обърнат срещу националния отбор след Евро 2020 (заради пропуснатите дузпи от младите тъмнокожи играчи на "трите лъва" Сака, Рашфорд и Санчо на финала). Те са дехуманизирани до такава степен, че сякаш не заслужават съчувствие."
И за да се върнем на конкретната тема - тези песни за големите пениси изобщо не са толкова безобидни, колкото им се струва на мнозина.
По време на мач от четвъртия ешелон между Бароу и Колчестър миналия ноември мениджърът на гостите Мат Блумфийлд чу расистки коментар от фен на домакините, насочен към един от неговите играчи. Наставникът докладва на четвъртия съдия, а той от своя страна - на полицията.
Първоначално не беше разкрито, че нападателят на Колчестър Франк Ноубъл е потърпевшият играч, но по-късно сам реши да взе думата, за да даде гледната си точка.
"Топката излезе в тъч и един фен каза: "Ноубъл сигурно умее да я спира с големия си черен член..." - разказа бившият нападател на Уест Хем. - След мача полицаите ми казаха, че са открили лицето, преглеждайки записите от камерите."
Арестуваният се оказа 60-годишен мъж. Той бе задържан по подозрение в нарушение на обществения ред с расови подбуди, но по-късно освободен под гаранция. В крайна сметка съдът не намери за нужно да предприеме по-нататъшни действия.
"Тези скандирания понамаляха с годините, но продължават да се чуват. Това не те наранява директно, защото си мислиш: "Хубаво, забавляват се". Феновете не го смятат за обидно, а даже за насърчително. В същото време има исторически конотации. Семейството и приятелите ми не искат да чуват тези песни - продължава Франк. - Каквото и да чуваш от трибуните, се пришпорваш на максимума на възможностите си, за да се представиш добре. Но когато седнеш спокойно и анализираш ситуацията, особено сега, когато вече имам деца, разбираш, че тези неща могат да бъдат болезнени и да засегнат душевното състояние на хората. Осъзнаваш, че може би това не е правилният начин да бъдеш похвален в спорта, който практикуваш, или във всяка друга сфера на живота."
Зейвън Хайнс започва кариерата си в Уест Хем и играе за клубове като Ковънтри, Бърнли и Саутенд. На 30-годишна възраст е принуден да се оттегли от играта заради контузия, а наскоро бе назначен за треньор на децата до 15 години в академията на "чуковете".
Хайнс си спомня, че много пъти е чувал подобни скандирания по време на мачове и как се е чувствал "объркан" защо "феновете се държат расистки към собствените си играчи".
"Имаше период, в който бяхме малко като с вързани ръце - споделя той пред The Athletic. - Ако реагираме по определен начин, ни класифицираха като "разгневени чернокожи". Но някои неща не са шега, когато става въпрос за произхода ти и личния ти живот. Тези хора не биха искали някой да говори така за член на семейството им, а за нас казват, че ни правят комплимент."
По-страшното е, че тенденцията да се говори и да се правят шеги на гърба на тъмнокожите играчи за размера на членовете им се разпространява и извън трибуните, за да достигне до съблекалните на тимовете.
"Съотборниците ти го пеят пред теб, а понякога не ти се иска да го чуваш - казва Ноубъл. - Това се възприема едва ли не като знак на обич и близост, но пак стигаме до образоваността и информираността. А всеки има различно ниво. Ако не друго, усещах завист от страна на момчетата, че, видите ли, за Франк има песен. Аз се чувствам добре в кожата си, но при някой друг може да не е така. Затова хората биха могли да бъдат по-внимателни и деликатни."
Ноубъл констатира, че във футбола има нещо като сблъсък на поколения и разбирания, а постоянните призиви да се изкорени расизмът от играта все пак дават някакъв резултат.
Но както вече стана дума, проблемът е загнезден и в самите футболни колективи.
"Когато си в такава голяма мъжка група, е трудно да излезеш пред всички и да кажеш как се чувстваш. Някак си не ти се иска да се хвърляш сам срещу другите. Съветвам обаче футболистите да си казват направо в очите и да не отлагат, когато не се чувстват комфортно относно някои неща", казва Ноубъл.
Зейвън Хайнс пък разказва следното:
"Спомням си един конкретен съотборник, който всеки път, когато влезаше под душа, останалите се изсипваха след него, за да го гледат или го караха да си махне кърпата. Когато това се случва всеки божи ден, си е чиста подигравка. Четеше се по лицето му, че иска да бъде оставен на мира. Но никога не се случи някой да го попита как се чувства.
Всичко това беше придружено с коментари. Хората може да си мислят, че един мимолетен коментар е нищо, но това е нещото, което наранява най-много. То се загнездва в съзнанието на играча и той постоянно го мисли. Постоянно е на тръни, че всеки момент ще чуе същия коментар."
Неотдавна от Kick It Out се позоваха на последните случаи, описани в началото на този материал, за да поискат повече действия и желание за справяне с проблема от страна на всички въвлечени в проблема страни.
"Може би трябва да има някаква кампания, в която да се направи кратко видео, в което играчите да обяснят чувствата си - споделя Хайнс. - Надяваме се, че това ще бъде много по-въздействащо за хората и те ще разберат същината.
Щастлив съм, че се говори по тези въпроси и има играчи, много по-смели, отколкото вероятно съм бил аз по онова време, които искат да кажат нещо. Проблемът получава много повече ефирно време, отколкото преди, което показва колко бързо могат да се променят нещата."
Но чернокожите играчи, които всъщност са жертвите на тези скандирания, не трябва да са единствените "просветители" и единствените отговорни за разясняването на това защо подобни песни са обидни. Преди всичко те трябва да се чувстват защитени, за да не да бъдат принуждавани да преживяват тази травма отново и отново.
"Трудно е, но аз бих бил готов да го направя и бих насърчил и други хора - заявява Ноубъл. - Живеем в луд свят, в който чакаме някой да бъде засегнат психически или, не дай си Боже, да си причини нещо, за да осъзнаем, че това е ужасно."
Важно е да се отбележи, че този проблем не се ограничава само до футбола.
Актьорът Угоала казва, че се е почувствал принуден да напише "Проблемът с моя нормален пенис" заради това, което е преживял в кариерата си и в личния си живот.
"Трябва обаче да призная, че имам много чернокожи приятели, които виждат в това единствената социална валута, която имат - споделя той. - Така че те се възползват от възприетия социален мит: "Аз съм чернокожият пич и мога да отнема бялата ти приятелка заради големия си черен пенис." Ето защо ми се струва, че трябва да проявим малко благосклонност към тези бели фенове, защото те могат да кажат: "Имам чернокож приятел, който казва, че няма нищо против да се говори за размера на онази му работа." Какво се прави в такива случаи, когато са свидетели в живота си как чернокожи използват тази валута, която споменах? Това е нещо, за което трябва да внимаваме."
Според проучвате на YouGov от август 2021 г. 33% от феновете от етническите малцинства заявяват, че лично са преживявали расистки обиди по стадионите, а 38% са станали свидетели на атаки от подобно естество срещу други хора. Твърде много е. Проблемът е всеобщ - от трибуните към терена и на самите трибуни. Липсва толерантност, липсва разбиране, липсва приемането на различното.
"Понякога хората казват: "Не всички фенове го правят". Но ако само 10% скандират, а останалите не правят нищо, това няма значение - убеден е Угоала. - Никой не се е обърнал и не е направил забележка на друг, нали? Никой не е казал: "Това е неприемливо на нашия стадион".
Задължение на всички нас като фенове е да заявим, че няма да търпим това повече. Това е начинът, по който да не допускаме тези скандирания да продължават. Хората се присъединяват към тях, защото е по-лесно да се пуснеш по течението, отколкото да плуваш срещу него. Но трябва да решим дали искаме лесния избор или искаме правилния. Искаме ли да накараме чернокожите фенове и чернокожите спортисти най-после да започнат да се чувстват комфортно?"
