Малко истории за погубени таланти са толкова тъжни, колкото тази на Фабиан О'Нийл.
В началото на 2000-те уругваецът има уникална възможност да се наложи в Ювентус и да стане звезда в Серия "А", но вместо това затъва под влиянието на алкохола, хазарта и жените, губи цялото си състояние и остава далеч от големия футбол.
Животът му завърши трагично в края на 2022 г., когато О'Нийл окончателно загуби битката с алкохолизма и почина от хронична цироза едва на 49 г.
А преди двайсетина години той беше изкусен плеймейкър с голямо футболно бъдеще. Както много други южноамериканци, Фабиан разчита на спорта, за да избяга от бедността, която познава добре от детството си.
Изоставен от родителите си, бъдещият футболист е отгледан от своята баба и е принуден да работи още от 9-годишна възраст, когато започва да продава храна пред един бордей. Тогава О'Нийл (потомък на ирландски емигрант) вече редовно употребява алкохол.
Футболната му кариера започва в Насионал в уругвайския елит, а три години по-късно се прехвърля в Италия, където облича екипа на Каляри. Тогава Серия "А" е най-конкурентната лига в Европа, но техничният и креативен О'Нийл разполага с необходимите качества, за да впечатли италианците.
Бързо си проличава, че при целия му талант, той гледа на футбола повече като на забавление, отколкото като на състезание - и за него красивите изпълнения сякаш са по-важни от победата. Все още се помни случаят от 1999 г., когато Фабиан три пъти прекарва топката между краката на бъдещия световен шампион Дженаро Гатузо, тогава все още халф на Салернитана.
През следващата година О'Нийл изпада за втори път с Каляри и тогава осъществява трансфера в Ювентус. Там успява да впечатли самия Зинедин Зидан, плеймейкър №1 в света в онези години.
"Най-талантливият играч, който някога съм виждал? Фабиан О'Нийл", категоричен е Зизу. Уви, тогава уругваецът вече е алкохолик и просто няма как да покаже най-доброто от себе си.
"Би трябвало да си мъртъв, не да играеш футбол", казват му от медицинския щаб на Юве, когато измерват нивото на холестерола му. "Но аз не спирах. Преди да се кача на автобуса, за да отпътуваме за мачовете, готвачите ми пазеха по две чаши вино", разказва Фабиан.
"Изпивах ги набързо и се оригвах в нечие лице. Дел Пиеро, Буфон и другите звезди ме питаха дали съм пил, а аз им казвах "Е какво, ако съм пил? Да пия мляко като вас ли?".
Нищо чудно, че немирникът не успява да се задържи в Юве и е продаден на Перуджа само година по-късно, макар че "бианконерите" са платили 10 млн. евро за него.
Кариерата му не продължава още дълго и той се отказва само на 29 години, но успява да запише 19 мача за националния отбор на Уругвай. Контузия не му позволява да участва на Световното първенство през 2002 г., въпреки че е част от състава и пътува заедно с останалите до Япония и Южна Корея.
Там не си губи времето и започва връзката си с жена, която по-късно става негова трета съпруга. "Диего Форлан ми помогна да се свържа с нея, той ми пусна компютъра и свали нейни снимки, аз не разбирах от тези неща", спомня си Фабиан.
В своята автобиография, излязла през 2013-та, О'Нийл разказва поредица от скандални истории, включително за участието си в два уговорени мача в Италия.
"Докато играех в Каляри уредихме мача с Киево. Равният устройваше и двата отбора, защото се борехме да не изпаднем".
"Получихме и награда от ръководството на клуба за оставането в лигата. Уредих с капитана на Киево, както и със съотборниците ми, да завършим наравно. Разбира се, че след това отидохме при букмейкъра, за да заложим. Тогава допуснахме гол в края на мача", обяснява О'Нийл.
Той твърди, че е уредил мач и докато е играл в Перуджа: "Тогава бях капитан на Перуджа. Уговорих резултата и пак заложихме. Всичко мина както се разбрахме".
Неговата книга се превръща в бестселър в Уругвай, но някои части от нея звучат като измислица, затова Фабиан е принуден да отговаря на въпроси дали е бил изцяло искрен.
"Единствената лъжа в книгата, защото всичко останало е истина, е това изречение: "На 39 години съм и пия от 30 години, време е да спра". Да спра ли? Ще пия до смъртта си", отсича той.
Обяснява как е загубил състоянието си от 14 млн. долара с една прочута фраза: "Бавни коне, бързи жени и залози!". Добавя обаче, че не съжалява, че е станал отново беден - така или иначе не е човек, който задържа парите в себе си.
Известно е, че веднъж, докато е пиян, отива на търг за добитък и дава 250 хил. долара за 1104 крави. Притежава и дузина състезателни коне в Монтевидео, плаща сметките на съседите си за ток, вода и газ.
"Беден съм, но пак съм щастлив. Основното е аз и семейството ми да имаме какво да ядем. Намерих нови приятели, истинските, а не фалшивите, които бяха до мен, когато бях богат", продължава разказа си Фабиан.
"Жените се влюбваха в пияната ми версия и след това се опитваха да ме променят. Но никой не можеше да ме промени. Сега дори бившите ми жени са по-богати от мен", признава някогашният футболист, който след края на кариерата си се връща в ранчото си в Уругвай, а известно време работи и като сервитьор.
"Страхуваш ли се от нещо?", питат го веднъж и той отговаря: "Единствено от смъртта. Все още не искам да умирам, животът е нещо свято".
Фабиан О'Нийл има три деца от три различни жени, а след като почина, една от дъщерите му Марина се сбогува по сърцераздирателен начин с него:
"Надявам се да почиваш в мир, татко. Ти загуби искрата и радостта преди много време. Всеки път те виждахме по-тъжен, по-болен и увехнал, с отнесен поглед. Болеше ме да те чувам да казваш "Не искам повече да живея" в малкото часове, когато беше трезвен".
"Надявам се, че твоята съдба ще изостри вниманието към алкохолизма, това заболяване, което те е изкушило още като дете и което ти отне всичко. Най-важното обаче е, че ти прощавам. Кълна се, че ти прощавам".
