Ако не сте спрели да четете още на светотатското заглавие, моля - продължете.
Приключението, наречено посещение на състезание от календара на Формула 1, е особено по своя характер - стотици хиляди души от десетки държави, включително такива като нас, които нямат много-много общо с пилоти и отбори (видях например чилийско знаме); цветна феерия от знамена, фланелки, шапки и палатки, измежду които най-много се открояваше оранжевият цвят (Max, Max, SuperMax); тълпи от прилично пияни и изтрещели фенове, които не само че не го крият, ами и се опитват да го подчертаят.
Коли, кемпери, автобуси. Болиди, чиито шестцилиндрови двигатели се дерат с пълно гърло, носят се по пистата с наглед невъобразима скорост и пилоти, които сякаш налудничаво се предоверяват на джедайските си инстинкти и... на гения на своите инженери. Множество, което в захлас е притихнало и гледа заветния завой и преминаващи автомобили...
Четвъртък (28 юли)
Пътуването от София до Будапеща и достигането до "Хунгароринг" поне наглед не следва да бъде толкова трудна задача. Нашият избор беше полет с нискотарифна авиокомпания до Братислава и автобус до Будапеща. Последиците не от коронавируса, а от мерките срещу него, предизвикаха обаче такъв невъобразим хаос по летищата в последните няколко седмици, че той не подмина и нашия случай. Вместо в 16:10 ч. полетът за словашката столица излетя в 20:20 ч., съответно изтървахме и всичките си транспортни връзки до Будапеща с изключение на един по-малко по-късен рейс. Отчаянието ни сякаш не беше достатъчно, когато Google го подхрани, предлагайки ни алтернатива за преход - от Братислава до Будапеща с... лодка.
Когато най-после пристигнахме в Словакия, трябваше бързо да вземем решение как точно да гоним въпросния автобус от централната братиславска автогара в 21:35 ч. Единият вариант беше да рискуваме челно да се натресем на такси - копърка, а другият - по-стандартен включваше градски транспорт. В крайна сметка преценихме, че имаме достатъчно време и избрахме втория вариант. В борбата ни с машината за билети здраво рамо ни удари симпатична словачка, която не само ни разясни механизма на функциониране на автомата, но и директно ни купи билети, защото... нямахме евроцентове. Цялото упражнение в голяма степен обаче отиде за лудо и изтървахме автобуса за по-малко от десет минути. Трябваше да търсим друг вариант.
Петък (29 юли)
Междувременно, любимият Левски отстрани ПАОК в Лигата на конференциите след 1:1 в Солун и се класира за следващия кръг. Бидейки в люта битка с времето до тръгването на пропуснатия шанс, даже не успяхме да се зарадваме както си трябва. Все пак използвахме отворилия ни се прозорец, за да се поразходим в прохладната нощ из стария център на Братислава, а в скромна кръчмичка попаднахме на сериозен привърженик на местния Слован, който ни изненада, че дори е присъствал на мача Левски - Слован в София през вече далечната 1997 г.
Междувременно се докопахме до последните два свободни билета до някакъв автобус, тип "Среднощен експрес", потеглящ в 03:15 ч. След деветнадесет часа най-после видяхме унгарските мостове над Дунав.
Драмите в известен смисъл продължиха и по-нататък, тъй като метрото, което трябваше да ни отведе до уговорената квартира, беше затворено поради ремонтни дейности и заменено с поредния за последните десетина часа автобус. След двучасова дрямка, която неубедително си мислеше, че може да компенсира натрупалото се недоспиване, най-накрая дойде време да се потегли към целта - "Хунгароринг".
За да стигнеш от Будапеща до пистата, където се провежда Гран При на Унгария, трябва да смениш три вида транспорт - метро, крайградски влак и автобус, който е осигурен от организаторите на състезанието. Пътуването с метрото е банално и истинската забава започва именно в подхода към следващата стъпка - влака до станция Керепеш. F1 тълпите помитат малцината служители, които проверяват билети, та е далеч по-трудно да използваш услугите на влака със, отколкото без билет. Самият влак е пътнически и се лашка безбожните тридесет минути и спира на повече от петнадесет спирки. Температурата навън е около 30 градуса, а вътре усещането е като в някой от външните пояси на Меркурий.
Автобусът ни "изсипа" непосредствено пред вход 3 на "Хунгароринг" и под парещото слънце за първи път зърнахме пистата, а малко по-късно чухме и ревящия търбух на болидите, които методично се включваха в първата свободна тренировка. Заехме местата си на една от трибуните по старт-финалната права (да, хубави места!) - между централната покрита трибуна и първия завой, където се случват по-голямата част от изпреварванията на унгарската писта. Освен това бяхме удостоени и с допълнителен късмет - точно срещу нашите места беше разположен и видеоекран. Общо взето, липсваше единствено коментарът на инж. Иван Тенчев.
Що се касае до втората свободна тренировка - решихме да я изгледаме от друго място, като пообиколихме пистата и се спирахме на различни завои, от които наблюдавахме преминаващите автомобили. Работата е точно тази... наблюдавахме завои и преминаващи автомобили. И нищо повече. Видеостените на пистата не са толкова много и дори на старт-финалната права (в нашата ѝ част) имаше само две. При липсата на видеостена и ако не зяпа постоянно в телефона си, дори по време на състезанието човек не гледа състезание, а... завои и преминаващи болиди. Усещането за нищослучване се засилва още повече поради факта, че с много редки изключения на "Хунгароринг" всичко се случва на първия завой. Затова и нашите места бяха толкова ценни. На всеки друг завой се виждат... завои и неизпреварващи се автомобили. Ако си се изтегнал върху тревните площи до някое подобно място, то алкохолът и някои други екстри вероятно помагат...
Първата и втората свободна тренировка бяха спечелени от пилотите на "Ферари", съответно Карлос Сайнц и Шарл Льоклер.
Събота (30 юли)
Следващият ден ни убеди, че и разстояние от по-малко от 400 километра не е толкова леко за вземане, колкото изглежда първоначално. Запознахме се с трима сърби - фенове на Цървена звезда и "Ред Бул", които лековато бяха приготвили чуден коктейл от дизел и бензин в резервоара на собствения си автомобил, та пътуването им хич не минало по план. Но приемаха комично-нелепата ситуация с широка усмивка.
След адската петъчна жега молитвите ни за дъжд в голяма степен неочаквано бяха чути. И докато в началото се започна с приятен лек дъждец, то при слизането ни на Керепеш ни удари порой в такива мащаби, че видях две преминаващи катерици да питат къде точно е акостирал Ноевият ковчег.
Под дъждовен надслов премина третата свободна тренировка, спечелена изненадващо от пилота на "Уилямс" Никола Латифи, но за квалификацията дъждът спря, пистата изсъхна и поне предварително не се очакваше особено разбъркване на картите. Прогнозите бяха за доминация на "Ферари" и "Ред Бул" и в началото по нищо не личеше, че краят на квалификацията ще ни предложи твърде различен сценарий. Серхио Перес обаче отново доказа, че скоростта в една обиколка не е най-голямата му сила и отпадна още в Q2, а болидът на Макс Верстапен изгуби мощност в третата част на квалификацията. Сайнц и Льоклер водеха буквално до последната секунда, когато изненадата поднесе Джордж Ръсел с "Мерцедес" и спечели първия полпозишън в кариерата си.
След приключването на събитията за деня решихме да използваме алтернативен маршрут и да заобиколим "Хунгароринг" около външната ѝ стена. Стена може би ви звучи прекалено, но е самата истина - сериозен зид, който трябва да предотврати опитите на всякакви навлеци, които евентуално биха се опитали да влязат без билети. За целта върху стената дори се "усмихва"... бодлива тел и неволно "Хунгароринг" прилича по-скоро на концлагер, отколкото на модерно спортно съоръжение. Отгоре на всичко в един момент достигнахме до портал, който зловещо приличаше на онзи, за който и сами се сещате, но без ужасяващия надпис на немски. Имаше обаче друг надпис: "Schumi winner 1994". Каква реликва, а?
Приключението около стената обаче ни вкара в друг проблем - последният автобус от "Хунгароринг" до Керепеш вече беше отпрашил и най-вероломно ни бе изоставил. В същото положение бяха изпаднали и две кенийки, с които хукнахме пеша към най-близката жп гара в посока на унгарската столица. Едната се показа като свръхманиак на тема F1 и фен на Люис Хамилтън - със съпруга ѝ се редували да посещават състезания - тя в Унгария, той в Белгия, тя на "Монца"... Абе, отдадена работа. Другата пък бѝла път от Кения до Виена, за да се наслади на опита на сънародника си Елиуд Кипчоге да избяга маратонската дистанция за по-малко от два часа, пък било и то с т. нар. пейсмейкъри. Упражнението си заслужавало, тъй като опитът беше успешен.
Вече бяхме почти до влаковата станция, когато открихме шумна компания, акомпанирала преживяването си с повече финландски знамена, отколкото на средностатистически митинг в Хелзинки. На самия перон жулеха бира няколко шотландци, единият от които с фланелка на Селтик. В опит да завържа футболен разговор, погледнах към въпросния привърженик и... изпаднах в онова особено състояние, в което виждаш нещото, мислиш за него, имаш пълната представа за какво става въпрос, а през устата ти самоубийствено излита диаметрално противоположното:
- Рейнджърс.
Реакцията от другата страна беше очаквана - поглед ала "нали си си приготвил последно желание". За да замажа грандиозния си гаф заявих гордо, че подаващата се изпод червената фланелка на Ферари синя фланелка е на Левски София от България, не на Рейнджърс.
Определено не е много ясно как не си изядох боя, но накрая всичко се размина мирно и тихо и дори обсъдихме приноса на Стилиян Петров за отбора на Селтик, а един от по-младите шотландци дори ми обясни, че негов съквартирант от България го е научил как е "летя" на нашия роден език.
Неделя (31 юли)
И ако за първия състезателен ден бяхме удостоени със смъртоносна жега, а за втория - с убийствен порой, то за третия трябваше да преминем и през доста ниски температури и на моменти - леденостуден вятър. Практически липсваше само сняг, за да се "насладим" и на четирите сезона в рамките на три дни - време, което със сигурност не е типично за Будапеща в края на м. юли.
Единственото, което можеше поне малко от малко да ни "стопли", беше състезание, изпъстрено с любопитни моменти, изпреварвания и неочаквани обрати. Слава Богу, точно така и се получи - стратегията на "Ред Бул" беше перфектна и Макс Верстапен, действащият и най-вероятно световен шампион и за 2022 г., спечели надпреварата, въпреки че стартира от десета позиция. Почти през цялото време нидерландецът беше най-бързият на пистата и се справи безмилостно с всяка конкуренция. Разбира се, за успеха на "Ред Бул" "вина" имаше и поредното трагично в стратегически план представление на "Ферари", които принудиха Шарл Льоклер да се влачи по пистата с неподходящ комплект гуми след второто му посещение в бокса. Постепенният напредък на "Мерцедес" в течение на сезона беше затвърден и седемкратният шампион Люис Хамилтън финишира втори, а неговият съотборник Джордж Ръсел - трети.
След края на състезанието част от множеството, изпълнило трибуните на "Хунгароринг", в това число и ние, имаше удоволствието да се разходи по старт-финалната права, да си направи задължителното селфи и да види по-отблизо боксовете на отборите или структурата на асфалта - не е толкова впечатляващ, колкото бихте могли да си представите (някои обичайни кръпки са си все там).
Веднага след това трябваше да преживеем транспортния кошмар по връщането в града. Чакане за автобус, всеки от които бе препълнен, затова решението бе пеша и максимално бързо придвижване до най-близката жп гара. Да се качиш на влака обаче се оказа не по-лесно. Пристигащите вече бяха препълнени и можеха да поемат не повече от 10% от чакащите на перона. Оставаше вариантът такси, но това никога не е добра опция, не само в България.
Първоначалните ни планове след състезанието да посетим и футболния двубой от първия кръг на унгарското първенство между Ференцварош и Академия Пушкаш вече се изплъзваше между пръстите ни, когато се появи... мираж. Докато чакахме на автобусна спирка след може би около два часа ходене, пристигна автобус... Почти празен! Явно организаторите се бяха смилили над нас.
Изведнъж вече не беше толкова невъзможно да се докопаме до стадиона навреме - метро до националния стадион "Ференц Пушкаш", смяна с трамвай, а и вече се мяркаха запалянковци със зелени шалове. Всъщност линията на трамвая е доказателство за футболната отдаденост на унгарците - три от спирките се наричат Ференц Пушкаш, Нандор Хидегкути и Флориан Алберт. Първите двама са част от големия унгарски отбор от 50-те години, играл финал на световното първенството през 1954 г., а последният - единственият унгарски носител на "Златната топка".
Влизането на стадион "Групама Арена" се оказа обаче също нетолкова лесна задача - посещението в някой от домакинските сектори е възможно само след закупуване на фенска карта - не става въпрос за абонаментна карта за целия сезон или за членска карта към клуба, а за документ на цена от 1000 форинта (около 5 лв). Картата се предлагаше в офис до касите, но опашката се движеше изключително бавно, все едно продаваха не фенска карта, а апартамент в кв. "Лозенец" в София. Поради това използвахме алтернативния вариант - място в сектора за гости, закъдето фенска карта не е необходима - закупуването на билет е свободно срещу представяне на документ за самоличност. През по-голямата част от времето мачът не беше нещо особено, но в последните десет минути първо Академия Пушкаш пропусна дузпа, а накрая домакините от Ференцварош победиха с хубав гол с глава в четвъртата минута на добавеното време.
Така завърши приключението "Формула 1 на живо", подправено и с щипка футбол за вкус. Заслужава ли си или не? Ако наистина сте привърженик на най-високотехнологичния моторен спорт, най-малкото си заслужава да го разберете сами - от първо лице.
