Около българската компания Telerik не спира да се шуми.
За най-големия софтуерен разработчик в България отново се говори като за някакво прекрасно изключение, като за някакъв нелогично добър пример на фона на почти всичко останало у нас.
И има защо. Само за последната година дружеството регистрира приходи от 60 млн. долара (според Wall Street Journal) и 20% растеж на клиентите. През съществуването си досега то е осигурило работа на над 700 души само в България, създаде офиси в САЩ (Пало Алто, Бостън и Остин), Великобритания, Германия, Дания, Австралия и Индия, и откри собствена академия за обучение на специалисти у нас.
Тази седмица постигнатото от Telerik беше оценено на 262,5 млн. долара. За тази сума американците от Progress Software Corporation придобиха компанията в една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи - както и в най-скъпата софтуерна сделка в Централна и Източна Европа в историята.
Защо Telerik струва толкова?
Компанията създава инструменти за разработчици на мобилни и уеб апликации, предимно потребителски интерфейси, и за 12 години съществуване успя да си изгради огромна общност от над 1.4 млн. разработчици, които разчитат на нейните продукти и поддържат доброто й име. Най-голямата част от приходите й идва от Щатите, а около половината й продажби се извършват онлайн.
Сега всичко изградено от компанията ще бъде използвано от Progress Software, като и двете страни вече признаха, че считат, че се допълват идеално като продукти и като канали за продажби и маркетинг.
Американците извършиха най-голямата сделка в историята си, за да придобият Telerik и да й дадат възможност да достигне до техния пазар от над 4 млн. потребители на платформата на Progress, използвана и от 47 хил. компании в цял свят.
Но как един малък софийски стартъп се превърна в световен играч на софтуерния пазар, който редовно бива обявяван и за един от най-добрите работодатели у нас?
Историята за четиримата млади българи, създали компанията, е разказвана неведнъж и вероятно ще бъде разказвана още дълго. Съоснователите Светозар Георгиев, Васил Терзиев и Бойко Яръмов се запознават като студенти, но след това всеки започва напълно различна кариера. Впоследствие по стечение на обстоятелствата се събират в софтуерната фирма SwiftPro, където срещат и четвъртия създател на Telerik - програмиста Христо Косев. Той е единственият IT професионалист сред четиримата, докато изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев например имат дипломи за бизнес администрация.
Те оформят екип, който цели да стартира бърз бизнес и софтуерът им се струва подходящ - "Печелиш бързо, също бързо разбираш, ако тръгнеш да се проваляш", както обяснява Светозар Георгиев. Първоначалните им планове са да бъдат типична аутсорсинг фирма за създаване на софтуер, но бързо осъзнават, че това не е точната концепция. А Васил Терзиев разказва, че тогава, през 2002 г. в България, „Хората не искаха да плащат за нищо виртуално. Ако не можеш да го пипнеш, не струваше нищо".
Изправени до стената, те пробват да превърнат в продукт един от експерименталните проекти на програмиста Христо Косев. Тогава Косев им дава ултиматум: „Момчета, оттук нататък имате три седмици да продадете първия лиценз. Ако не го направите, аз си събирам багажа и си отивам при родителите".
„Очевидно това щеше да е краят на нашия бизнес, защото тогава имахме само един разработчик", смее се днес Терзиев, когато разказва историята в лекция в Станфордския университет.
Но в тогавашната кризисна ситуация изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев са принудени да впрегнат всичките си маркетингови умения и след две седмици успяват да продадат лиценз на една швейцарска компания, после на една американска и след още 4-5 седмици вече усещат, че са си извоювали възможността да изградят някакъв бизнес.
Започват да правят продукти и да привличат десетки, после стотици, после хиляди клиенти. Разрастването им се случва твърде бързо и основен проблем се оказва справянето с увеличаващите се мащаби.
Вследствие на развитието Telerik е една от малкото български фирми, които закупуват западни компании като датската ЕQATEC, а преди това и щатските NimblePros, ArtOfTest и германската Vanatec. Тя придобива и отделни продукти като JustCode от немската компания Omicore и Fiddler Web Debugger от разработчика Ерик Лоурънс, който също се присъединява към нея. На работа се привличат и известни софтуерни инженери, а бройката на офисите в чужбина става внушителна.
Но има и по-важни неща от статистиките. Васил Терзиев признава, че за него едно от основните постижения си остава фактът, че след 12 години с останалите основатели все още са заедно и все още са приятели.
А изпълнителният директор на Progress Software Фил Пийд сравни дуета Васил Терзиев и Светозар Георгиев начело на Telerik с Джон Ленън и Пол Макартни. И то с увереността, че техните фенове тепърва ще се увеличават още повече.
А за заплатата ти?
Шрайка | 26.10.201420:15 За да те взема насериозно, веднага искам да ми отговориш на въпроса - КОИ са тези държави в цивилизования свят, които НЕ позволяват на частните фирми да "изнасят" (или какъвто етикет му лепваш) печалбата извън предела на държавите, в които печелят? Нито Китай, нито САЩ, нито в Европа, нито в Индия го няма това. Даже в Русия май. Само във Венецуела и Северна Корея. Не, не е "фалшива дуалност", ако не ми дадеш пример за цивилизована капиталистическа икономика, която ограничава чуждестранните частни фирми, корпорации или компании по този начин. Това само в СССР го имаше и в гореспоменатите 2 държави. "Нещо не виждам навалица от чужди фирми да създават производство тук, така че не ме плаши, как търгашите като ЕРП-тата и супермаркетите ще си заминат." То щото преди да се навъдят бяхме цъфнали и вързали, особено през 96-та година при Виденов Няма навалица от чужди фирми, заради жалката обстановка и мафиотските структури в тази държава, не го ли разбра. Друго да те питам: Ако САЩ ограничи по този начин Българските компании. които печелят на тяхна територия, какво ще ти е мнението? Няма да се случи никога, спокойно, просто питам, ако ДРУГИТЕ го приложат, какво мислиш.
Шрайка | 26.10.201420:15 "И отново подчертавам, че общият интерес не е механичен сбор от частните интереси. " Ама как го казваш като някакъв ьексперт икономист. Къде ти е икономическото образование? Това може да го каже само някой, който си няма понятие що е икономика. Няма нужда да те осветлявам, неук си, остани си неук. Слава богу не ми се налага да влизам много много в контакт с хора от вашата прослойка на обществото... Тъжното е, че се пръквате все повече и повече и процентът ви се увеличава.
Красимире, радвам се, че обясняваш "а" и "б" на някои икономически теории. Всичко щеше да бъде точно така и много хубаво, ако не беше тясната връзка между капиталите и политиката (връзка, в най-лошият смисъл на това понятие). Както сме чували, съществува естествен стремеж да се подтисне, победи и унищожи конкуренцията и да се монополизира пазара. Колкото по-голям е даден бизнес, толкова повече са възможностите му и когато в тази битка зад единия застане политиката, всичките приказки, какво правела конкуренцията отиват на кино.
16 Krasimir Hristozov | 26.10.201419:57 Това мнение би трябвало да получи двеста плюса, ако наистина четяха мислещи хора. Най-много ми хареса: "Не е проблем, че има хора, които разсъждават като Шрайка и Божидар Гюлмезов. Проблем е, когато започнат да представят халюцинациите си за икономически истини..." Прав си. Не са единствените. Проблемът е, че тяхната пропаганда се попива и от някои хора в цивилизованите Европейски държави. Ето, на министър-председателя на Финландия, Апъл са му виновни. http://www.businessinsider.com/prime-minister-of-finland-blames-apple-2014-10 Това също ми хареса "Колкото до "изнасянето на капитали" и "забогатяването за твоя сметка" - явно си се поддал на типично комунистическото схващане, че икономиката е пай, който само се преразпределя, и за да дадеш на някого, трябва да вземеш от някой друг. Икономиката е пай, който може да се увеличава, чрез развитието на технологиите и по-ефективното използване на наличните ресурси. " Ествествено, такива като Шрайка и Боби и хиляда пъти да прочетат горното, няма как да го осмислят. Те изхождат от идеята, че глобалната икономика е нечестно и нагласено игрално поле и те (и България) са жертвите. Дали и двамата са комунисти, не ме интересува, разсъждават по комунистически.
Ролинс, отново ми слагаш думи, които не съм изричал или писал. Къде твърдя, че НЕ трябва да се позволява да се изнася печалбата? Казвам, че за обществото това не е добре и че трябва да се намери начин тази печалба да остане във възможно по-голяма си част в страната, без това да води до убиване на инициативността. Дали ще бъде чрез увеличаване или намаляване на данъци, дали ще бъде чрез създаване на условия за инвестиции или пък задължения за такива, дали ще бъде чрез някакъв друг способ, зависи от икономисти и политици. Аз не съм нито едно от двете, но знам "че и така не е". Както отговарям на жена ми, не е нужно да съм готвач, за да кажа че яденето не ми харесва. "Те изхождат от идеята, че глобалната икономика е нечестно и нагласено игрално поле и те (и България) са жертвите" За България, съм сигурен относно горното твърдение, както и имам "обосновани предположения" за част от глобалната. Апропо, би ли ме осветлил Ваша Светлост, коя е моята прослойка на обществото и коя неговата? И чудно ми е, защо от всичките защитници на глобализма, евроатлантическите ценности и прочее мантри, лъха снобизъм, неправилна самооценка и високомерие? (бързам да кажа, че не причислявам Красимир в тази категория)
Съществото Шрайка продължава да не отговаря на въпроса защо не дава ние да се разпореждаме с неговата заплата, а иска той да определя къде някой с успешен бизнес да си харчи печалбата. Троле, обясни на нас нормалните как да дойде нормален бизнесмен да открие фабрика и да назначи неграмотни като Гюлеметов за работници в нея, след като ти форумния трол ще му определяш какво да прави с парите си? Обясни механизма как да стане това
Красимир, като цяло си написал много хубави неща, направо като хепиенд на холивудски филм, и така се изкушавам да им вярвам... но за съжаление на практика май тенденцията не изглежда никак устойчива. Първо, колкото и да извъртаме нещата към обвинения в комунизъм, не можем да игнорираме аргумента на Шрайка за негативния ефект от стремежа към монопол и намеса в политиката при окрупняването на бизнеса. Но да оставим политиката, мен повече ме притеснява екологичния аспект. Проблем е вродената човешка лакомия, водеща до свръхконсумация и свръхпроизводство. При изравняване на стандарта на живот (да не споменаваме и за увеличаване на световното население) потреблението ще се увеличи в пъти, а дори и в момента виждаме какъв недостиг на питейна вода, обработваеми земи, гори и т.н. има. Наистина на теория могат да се измислят и приложат технологии, които да позволят доста по-устойчива експлоатация на ресурсите, обаче на практика виждаме как това става твърде бавно и как мерки се предприемат в последния момент... или малко след него. Наистина ме притеснява бъдещето, не защото китайците и суринамците ще имат същия телевизор като мен и теб, а защото всички дружно ще си сменяме ТВ-то на 2 години заради дизайн на пластмасовата му кутия, а не защото вече не може да се поправи или защото новият ще консумира по-малко енергия. Ако свръхконсумацията доскоро е била заради задоволяване на физически потребности (например средната класа масово започва да яде повече месо или да използва климатик), то днес е заради задоволяване на суетата ни - а на това вече не му виждам края... И си представям какво ще бъде, когато така заживеят 7 млрд (а скоро ще са повече), вместо сегашните 1-2 млрд. Наистина писаниците ми нямат особена връзка със статията ( ) и сигурно звучат сълзливо като на зелена активистка, но ми се струва важно да мислим малко по-консервативно понякога. Ако в икономиката капиталът нараства с времето и ако има механизми да го произвеждаме от нищо, то в природата не е точно така. Развитието на технологиите засега успешно ни помага да увеличим скоростта, с която черпим ресурсите, но не и самите ресурси. В един момент ще си дадем сметка, че принципите на икономикат не са универсални принципи, въпросът е да не е твърде късно.
Любимото занимание на българина - да гледа в чуждата паничка (сметка) и да дава акъл и мнение за чуждите пари и за това как и къде собственика им да си ги харчи. Чета коментари и още не мога да разбера що за странна бг-черта е това.... Да гледаш в чуждото портмоне и да даваш наклон на собственика му как и къде да го харчи?!?!?
"Ако САЩ ограничи по този начин Българските компании. които печелят на тяхна територия, какво ще ти е мнението?" Ролинс....ти си адски тъпо парче , но все пак....ето това пише в статията: "Най-голямата част от приходите й идва от Щатите," Е, схвана ли, защо ги купиха?
Не знам за софтуеърната компания Телерик, но знам много добре за академията на Светлин Наков, защото самият аз учих там. Знанията и уменията които могат да се получат там нямат аналог в България. За 4 семестъра там човек може да бъде напълно подготвен за IT сектора, където както знаем заплатите са доста добри. Качественото, достъпно и най-вече удоволетворяващо нуждите на пазара образование е повече от просто бизнес. Хората, които завършат тази академия, в голяма степен остават в България и взимат доста добри пари, които харчат в България. Така че ако критикарите виждаха малко по-напред от носа си, щяха да забележат гигантския принос на Телерик за развитието на икономиката у нас.
Не знам за софтуеърната компания Телерик, но знам много добре за академията на Светлин Наков, защото самият аз учих там. Знанията и уменията които могат да се получат там нямат аналог в България. За 4 семестъра там човек може да бъде напълно подготвен за IT сектора, където както знаем заплатите са доста добри. Качественото, достъпно и най-вече удоволетворяващо нуждите на пазара образование е повече от просто бизнес. Хората, които завършат тази академия, в голяма степен остават в България и взимат доста добри пари, които харчат в България. Така че ако критикарите виждаха малко по-напред от носа си, щяха да забележат гигантския принос на Телерик за развитието на икономиката у нас.
Май пак трябва да се повтарям. Уви, ти пак няма да го схванеш: Ролинс | 12.07.201417:18 Божидар Гюлмезов | 12.07.201417:02 Не Боби, когато ресурсите на планетата се изчерпват, ще се намерят алтернативни ресурси или възобновяеми такива. Как? Ами капитализъм бацье, някой ще иска да забогатее и ще намери начин да реши този проблем. "Лична изгода" както го написа Много щастлив ---------------------------------------------------------------- За Борачо +1 Borracho | 27.10.201412:01 Любимото занимание на българина - да гледа в чуждата паничка (сметка) и да дава акъл и мнение за чуждите пари и за това как и къде собственика им да си ги харчи. Чета коментари и още не мога да разбера що за странна бг-черта е това.... Да гледаш в чуждото портмоне и да даваш наклон на собственика му как и къде да го харчи?!?!? --------------------------------------------------------------- Не само това. Тези компании печелят законно плащайки данъците си и осигурявайки работни места. Но НЕ, те са ДЛЪЖНИ по някакъв друг начин на Шрайка и Боби, нека ги демонизираме.
Малии, като вземат да се припокриват науките, наистина се раждат „велики“ мисли. За какви естествени стремежи става въпрос, какви философски напъни… Чак сте отървали основният човешки стремеж – към свобода и независимост. Никой не обича да има шеф над себе си, още по-малко хора, достигнали до върховете, като четиримата от Телерик. Купуването на компании става само с притискане на собствениците на малката компания. Всеки бизнес е като дете, над което си треперил, вложил си много от себе си и само крайният натиск, или необходимост, могат да те накарат да се разделиш с него и да станеш един обикновен мениджър средна ръка в една по-голяма компания. Бизнес с 60 милиона годишна печалба не се продава доброволно, дори и да ти гарантират 600 милиона печалба следващата година. Щото разликата в стандарта на живот е нищожна, но гарантирано губиш свободата си. Отделно, суетата е много относителна. Ако в България с 60 милиона си един от малцината, в Щатите с 600 си един от многото съмнява ме четиримата от Телерик да не го знаят това, както и само те си знаят, какво ги принуди да продават. Пък медиите се накъсаха да представят за успех едно изнудване и натиск. Толкова години нищо не казаха за компанията – сега порой от статии, щото милите американци ги били купили. Каква радост само…
Офф, преди да си изпия кафето, май не трябва да пиша. За чий го изписах предишното, като всичко може да се каже с едно изречение: Има точно три причини да си продадеш бизнеса: да си пред фалит, под натиск или от глупост да повярваш, че да работиш за някого е по-добре, отколкото други да работят за теб – фирмата не ми прилича да е пред фалит, нито четиримата да са глупаци.