Електронните спортове са по-хубави от истинските

Хокейният мач на монитора зад бара служи като приятен визуален фон, докато вечерям.

Отпивам от бирата, докато играчите се събират около шайбата, белите им екипи преминават в червено и стиковете им се сблъскват целенасочено за малка, бърза черна точка. Още резки движения, някои от атлетите изостават, докато други бързат напред в преследване на целта: да контролират шайбата.

Отпивам още глътка.

Двама мъже, по един от всеки отбор, се засилват към черната точка, докато тя се плъзга към долната стена на хокейното игрище, а останалите играчи се разполагат на позиция зад тях, като се движат постоянно и се стремят да доминират непосредствената си околност.

Всеки играч на леда има специфична роля. После, някъде на средата на втората бира нещата си идват на мястото.

"Сякаш играят League of Legends в реалния живот", мисля си аз. "Господи, мисля, че най-после започвам да разбирам хокея".

Нека върнем малко нещата назад: израснала съм със спорта.

Пробвах всичко като дете - гимнастика, уроци по танци, изкуство, обучение по музика, туризъм, бейзбол, баскетбол и волейбол, плюс много други. Е, спортът е това, което наистина се задържа в живота ми (заедно с Хари Потър).

Играла съм волейбол, софтбол, футбол и баскетбол от основното през средното училище, в горните класове водех тенор-саксофонната секция в училищния оркестър. (И да, да свириш в маршируващ оркестър изисква абсурдни количества спортен дух).

До осми клас стаята ми беше окичена с футболни знаменца и все още пазя тениска на Джейсън Кид от ерата на Phoenix Suns някъде в гардероба на къщата на майка ми. Искам да кажа, че не съм нова в спорта. Харесвам спорта.

Но онова, което наистина обожавам са електронните спортове.

Професионалният гейминг, както е известен още електронният спорт, е бързо процъфтяваща индустрия благодарение на онлайн стрийминг сайтове като Twitch. А League of Legends е една от най-големите игри в този бизнес.

Тя също така е и любимата ми игра от професионалните.

Twitch редовно домакинства на всеки про-турнир по League of Legends, повечето от които включват анализатори като в ESPN, коментатори и гигантски видео табла с резултатите.

Други електронни спортни игри получават сходно отразяване в реално време - от StarCraft до Counter-Strike и Dota 2.

League of Legends обаче държи постоянно място в раздела Featured Games на Twitch, наравно с други редовно присъстващи на заглавната страница като Hearthstone, Dota 2, Minecraft и Counter-Strike: Global Offensive.

За незапознатите, League of Legends е игра тип MOBA (мултиплеър онлайн бойна арена), където два отбора от по пет души се борят, за да преодолеят защитите на противниците и да унищожат базата на врага.

Riot, разработчиците на League of Legends, са създали герои специфично за всяка роля в играта: атакуващи (damage-dealers), лечители (healers), магове (spellcasters), защитници (tanks) и такива с различни помощни функции (utility champions).

Самите герои имат богата предистория - врагове и съюзници, принцове и крадци, магьосници и зомбита, убийци и пришълци.

Да гледаш как професионалните играчи избират шампионите си е също толкова увлекателно като същинската игра - има огромен стратегически аспект в създаването на силен, балансиран отбор.

Но вълнението, което изпитвам, когато гледам League of Legends е ново, различно и по-осезаемо от всичко, което съм изпитвала при гледане на хокей или футбол.

Може би пък повече се асоциирам с воин-принцеса или вечно тъжна мумия, отколкото с Уейн Грецки или Том Брейди.

Или е по-лесно да потопя съзнанието си в пикселизирана джунгла, отколкото в реален леден хокеен терен.

Така или иначе, един факт остава: електронните спортове предизвикват силни емоции у мен, докато традиционните спортове само карат сърцето ми да се забърза малко.

И не съм единствена: 134 млн. души гледат електронни спортове в световен мащаб, а League of Legends е донесла около 1 млрд. долара приходи само през 2014-та.

През 2013-та шампионатът по League of Legends продаде всички места в Стейпълс Сентър в Лос Анджелис и имаше 32 млн. зрители онлайн.

В последните няколко години Китай и Великобритания дори построиха специализирани стадиони само за електронни спортове.

С подобна огромна, ентусиазирана аудитория за е-спортове е лесно да предположим, че няма значение какво смятат някои хора за тях.

Не би трябвало да е важно как "другите хора" наричат електронните спортове, които лично аз обичам.

Да, но все пак е важно.

Особено когато тези други хора са президентът на ESPN Джон Скипър, който отрича електронните спортове като "спортове" или радиоводещият на ESPN Колин Каухърд, който наскоро каза: "Ако някога бъда заставен да отразявам мъже, които си играят на видеоигри, ще се оттегля", преди да сравни електронните спортове с изстрел в лицето.

Това беше точно след като ESPN2 излъчи колежански турнир по Heroes of the Storm, първият (но със сигурност не последният) електронно-спортен мач, който някога е бил показван на живо по ESPN TV.

Да, League of Legends е фентъзи, за разлика от хокея, но аналогиите са налице.

Контролирай шайбата/контролирай дракона; удряй шайбата, за да попадне в мрежата/атакувай кулата; подай шайбата на нападателя/отстъпвай жертвата на партньора; дясно крило, център, ляво крило/долна, средна и горна ивица.

Това е дълбоко стратегическа игра за бързи рефлекси, която става по-интересна, а не по-глупава благодарение на фентъзи елементите си.

В крайна сметка Питър Джаксън направи шест филма и спечели милиарди долари, като показваше войни между елфи, магьосници и гиганско, светещо око.

Освен това, традиционните спортове могат да звучат също толкова глупаво като електронните спортове, също могат да бъдат лишени от нюанси и сведени до основна, груба битка.

Обяснете американския футбол с най-прости понятия и той се превръща в игра, в която "ловиш топка".

За бейзбола е "удряш топка и тичаш в кръг".

Обикновеният футбол: "риташ топка".

Хокей: "удряш шайба".

Тенис: "прехвърляш топка над мрежа".

А League of Legends е "играеш видеоигра".