Една трета от така наречените милениали въобще не използват смарфона си за телефонни обаждания. Те предпочитат чатове и месинджъри, и приемат гласовия разговор като прекалено навлизане в личното пространство на другия, а и на тяхното собствено.
Напълно в реда на нещата да мразите разговорите по телефона, казват психолозите.
Хората предпочитат да имат време за реакция и подготовка преди да се изкажат, в противен случай изпитват дискомфорт.
И не е задължително да сте интроверт, за да приемате нещата по този начин. Много екстровертни и открити личности също всячески странят от телефонните разговори.
Причината е схващането, че при този вид общуване човек не може да се изрази достатъчно добре и затова предпочита думите му да са "черно на бяло".
Отделно писането, за разлика от говоренето, позволява на младите хора да са мултитаскинг - да вършат няколко нещата едновременно, да превключват от занимание на занимание.
"Прозорецът", в който можеш да общуваш с останалите хора също е много по-голям. Не е много ок да звъннеш на някого в 8 сутринта, но спокойно можеш да му драснеш в месинджъра "Спиш ли" или още по-добре - да си кажеш каквото имаш, а той да ти отговори, когато може и ако иска.
Има една друга група хора, свикнала да започва всеки телефонен разговор с уводното и престорено деликатно "Удобно ли е?", което води до комични случки като това да попиташ дали е удобно, свързвайки се с близката пицария.
В момента само за времето, докато слушаме сигнала "свободно", можем да си кажем всичко по някой от многобройните месинджъри.
Отделно формата на комуникация се е променила много - любопитната информация се споделя много по-бързо с препращане линк или описание в няколко изречения.
Да не говорим, че докато разкажеш по телефона вица-трепач на цялата компания, Сиромахов вече ще го е откраднал и пуснал във ФБ от свое име.
Това е и другата характерна особеност - комуникацията вече е по групи. Отдавна вече разговор не означава, че това трябва да е само с един човек.
Да трябва да говориш по телефона освен време, губи и нерви, например ако отсреща не ти вдигат. Или ти вдигнат, но в този момент гласът на Надя Обретенова съобщава "Следващата спирка Софийски университет" и всички разбират, че си в метрото, което ти не държиш да се знае, защото по това време обикновени си в офиса.
Още една промяна в общуването - късата памет, която имаме заради постоянното превключване от тема на тема и все по-трудната концентрация.
Не може да не ви се е случвало да говорите с някого и след пет минути да нямате и спомен от казаното? Е, с писмената онлайн комуникация няма такъв риск. Ценната и полезна информация лесно се складира във виртуалното пространство и остава там колкото прецените.
По този начин няма никаква опасност да забравите важни и необходими данни и подробности. Напротив, те ще са ви под ръка във всеки един момент.
За милениалите положението трябва да е наистина спешно, за да налага пряка комуникация. В останалите случаи писмената форма е напълно приемлива.
Така че следващия път, когато някой с учудване ви попита защо не ви се говори по телефона, или му пратете линк към тази статия, или приключете темата кратко и лаконично - "Защото не ми се занимава...".
