През 1973 г. астронавтите от мисията Skylab изоставят задачите си и отказват да комуникират с контролната кула.
Причината е недоволството им от твърде голямото натоварване и интензивния график, затова те спират работа и прекарват цял ден в съзерцаване на гледката, която им се открива.
А гледката, трябва да се признае, е зашеметяваща.
Техният протест идва малко след средата на 84-дневната им мисия. Някой го наричат неподчинение, други бунт, но фактът е един - тяхната стачка показва негативните страни на дългия престой в Космоса и че те не бива да бъдат подценявани.
Докато намеренията да стигнем до Марс стават все по-сериозни, една от най-големите заплахи пред такава мисия може да се окаже психологическото състояние на членовете на екипажа.
Изследователите гледат към Антарктика, където могат да тестват как се влияе менталното здраве и какво може да се очаква при космически пътувания. Аналогът е добър поради няколко причини: тъмно е и цикълът ден-нощ, на който сме свикнали, липсва; температурите достигат до -80 градуса по Целзий, така че излизането навън е изключително трудно.
Има го и факторът изолация - в зависимост от това в коя точка се намирате, евакуацията през зимата може да се окаже невъзможна. И живеете невероятно близо до хора, с които сте непрекъснато, ден след ден и седмица след седмица.
Стачката на Skylab показва и така наречения "феномен на третата четвърт".
Той е докладван от полярни изследователи и се случва, когато хората осъзнаят, че са прекарали повече от половината си време в изолация и губят мотивацията си. Не всички са съгласни, че съществува подобно явление, но изглежда синдромът се проявява, особено при симулации на космически пътешествия.
Това и нещо, което Гро Мелдхайм, професор по психологически науки в университета Берген, Норвегия, очаква да открие, докато проучва 27-те души в база Конкордия в Антарктида.
Там средната температура навън е -51 градуса и достъпът до базата е възможен само между ноември и февруари. Но вместо да станат психически нестабилни, полярните изследователи влизат в своеобразна "психологическа хибернация", която ги прави емоционално равнодушни.
В някои отношения "хибернацията" може да е добро нещо, което да помогне на екипажите да пестят ресурсите си и да им помогне да преживеят пътуването си без бърнаут. Но въпреки плюсовете, психологическата хибернация носи и своите рискове, особено ако става въпрос за дълго няколко месеца пътешествия до Марс. Ако има спешна ситуация, хората трябва да реагират бързо, в противен случай рискуват живота си.
Факт е, че хората, които предприемат дълготрайни мисии, са запознати с рисковете на монотонното ежедневие и скуката.
Сънят е друг ключов аспект, който трябва да бъде взет предвид при мисия до Марс. Да се наспиш качествено е трудно, когато липсва цикълът ден-нощ. На Земята този цикъл се регулира по естествен начин от слънчевата светлина и от това колко сме изморени.
Астронавтите няма да могат да използват същия метод за да синхронизират биологичния си часовник, затова е много важно да спазват стриктен ежедневен график.
Ефектите върху съня са наблюдавани при симулации на мисии до Марс. След 17-месечен аналог на космическа мисия през 2011 г. четирима от шестимата членове на екипажа страдат от нарушения в съня. Един от тях страда от хронично безсъние, а друг влиза в ритъм на сън, напълно несъвместим с този на колегите му.
Но ако хората спят по-добре, те са способни да реагират по-позитивно и на заобикалящата ги среда. Затова грижата за съня е от критично значение за нивата на щастие и на здраве - както на Земята, така и в Космоса.
Има някои аспекти на дългосрочната космическа мисия, които успешно можем да симулираме на Земята.
При пътуване до Марс например в един момент синьото кълбо ще изчезне от полезрението на астронавтите и ще остане само като мъничка светлина в далечината. Въпреки това повечето космонавти казват, че да виждат Земята от Космоса е едно от най-приятните неща, които им се случват там горе.
Ако една от перспективите, които ги поддържат щастливи и в кондиция, е гледката на планетата ни от Космоса, то дълготрайната липса на този необичаен пейзаж може да се окаже проблем. Така че трябва да бъдат търсени други, сходни начини за развлечение.
Мелдхайм и колегите му съставят списък с 23 точки на психичното здраве за космонавтите и го тестват върху изследователите на Антарктида през зимата. Професорът открива, че колкото по-дълго време стоят полярните пътешественици там, толкова по-емоционално нестабилни стават.
Стига и до заключението, че фокусирането върху позитивни емоции може да е жизненоважно за менталното здраве на астронавтите при дълги космически мисии.
Тези, които се съсредоточават върху позитивни чувства и мечти, се оказват по-способни сами да откриват пречките пред добрата им кондиция и да ги отстраняват. Да игнорираш някои негативни фактори в Космоса може да се окаже смъртоносно, но в някои ситуации това е най-правилното решение.
А и в крайна сметка астронавти, които не обръщат внимание на психичното си състояние, няма да бъдат наети за пътуване до Марс. Да се намерят хората с необходимите качества - физически и психически - е първата стъпка към подготовката за една космическа мисия. Шест месеца на Международната космическа станция са достатъчно силно изпитание, така че специалистите се стремят към подобен профил на астронавтите.
Заедно със способността да преодоляват скуката, тези космонавти имат склонност към интровертност. Да разполагаш с екип, който няма голяма нужда от социализация, тук е положителен фактор, така че по-интровертен екипаж е за предпочитане.
Но е от значение и членовете на екипажа да са съвместими като характери.
Специалистите отново се обръщат към Международната космическа станция, за да проучат как културните различия влияят върху отношенията между отделните индивиди в Космоса. А след като бъде съставен идеалният екипаж, само му остава да поддържа настроението си горе сред звездите.
Знаем, че природата на Земята спомага за намаляването нивата на стрес и подобрява концентрацията. Само че в Космоса няма природа и по тази причина изследователите провеждат експерименти с виртуална реалност на Южния полюс. Когато сте с очилата за добавена реалност, лесно се откъсвате от монотонното ежедневие.
Опитът все още не дава категорични резултати, но за момента става ясно, че учените там ги използват често, което означава, че сигурно ги намират за полезни. Виртуалните сцени включват слънчев плаж, Баварските Алпи, ирландски скалисти брегове плюс Бостън, ако на някой му липсва забързаният град.
Виртуалната реалност би могла да се пребори с всеки спад в настроението, причинен от липсата на Земята в полезрението.
Отделянето на време за уединение и релаксация - както се случва по време на мисията Skyline - също е важно. Астронавтите на МКС са добре тренирани как да релаксират в малкото им свободно време, а ако се прибавят и дейности като йога и медитация могат да помогнат още повече при евентуална мисия до Марс.
Като се има предвид решимостта ни да стигнем до Червената планета, да останем здрави по време на пътуването е дилема, която трябва да бъде решена още преди полета.
Защото в противен случай ако нещо се обърка, краят може да бъде фатален.
