Последните няколко години наистина изглеждат вълнуващи що се отнася до изследването на космоса. Само в рамките на 2021 г. САЩ и Китай приземиха свои апарати на Марс, където активно провеждат мисии.
Даже Обединените арабски емирства станаха първата арабска държава, която изпраща своя мисия до Червената планета и дори гради мащабни планове за построяване на марсиански град.
По отношение на Луната НАСА планира съвсем скоро да прати отново човек там, докато Русия и Китай искат направо да изградят съвместно цяла обитаема база.
От своя страна частните фирми също проявяват все по-голям интерес към космоса и сами по себе си правят съревнование, напомнящо на това между Съветския съюз и САЩ по време на Студената война. SpaceX на Илон Мъск, Blue Origin на Джеф Безос и Virgin Galactic на Ричард Брансън изграждат собствени космически кораби, a самият Безос смята още следващия месец да полети сред звездите.
И докато Америка и Азия сякаш все повече напредват в космическите изследвания, то някак изглежда, че Европа изостава на този фон. Последните мащабни мисии на Европейската космическа агенция (ЕКА) са "Venus Express", приключила през 2014 г., и "Mars Express", която се очаква да завърши в края на следващата година.
Това обаче скоро ще се промени, тъй като ЕКА съвсем наскоро обяви мащабни планове за следващите три десетилетия чак 2050 г.
Става въпрос многокомпонентна стратегия Voyage 2050", като първите мисии от нея се очаква да стартират в началото на следващото десетилетие. Повечето от ще бъдат от т.нар. клас L, което ще рече, че са мащабни и високоприоритетни "
"Планът е резултат от огромните усилия на научната общност и екипите на нашия комитет", обяви в официално изявление Фабио Фавата, ръководител на Службата за стратегия, планиране и координация в ЕКА. "Voyage 2050" стартира и ще запази мястото на Европа в челните редици на космическата наука за следващите десетилетия."
В момента в различен етап на развитие са последните мисии от текущата програма до 2025 г. "Cosmic Vision". Сателитът за изследване на Слънцето Cosmic Orbiter вече бе изпратен в космоса, докато другите специални телескопи ARIEL, Euclid и Plato ще бъдат изстреляни до края на десетилетието.
Основният акцент на "Voyage 2050" ще бъде в три направления: изследване на гигантските луни в Слънчевата система, наблюдение на екзопланетите в близост до нашата галактика, както и изследване на еволюцията на първите структури в ранната вселена.
Това ще включва проучване на луните на Юпитер, Нептун и Сатурн. За някои от тях се предполага, че имат подземни океани, а от там и възможност за наличието на живот.
ЕКА смята да се завърне и на Венера и да стартира през 2031 г. мисията EnVision, която е на стойност 610 милиона евро.
В сравнение с Марс, Венера е посещавана доста по-рядко и засега дотам са достигали само европейски, руски, японски и американски мисии. Планетата все повече ще привлича нашето внимание, заради наблюдаваното изменение в климата на подобните на Земята екзопланети.
Учените ще се опитат да намерят отговора на въпроса защо в момента атмосферата на Венера е толкова отровна, при условие, че някога е била с доста сходни характеристики като тези на нашата планета. Някога там дори е имало вода, но с течение на времето тя изчезва, въглеродният диоксид бавно започва да задушава атмосферата, а парниковият ефект на планетата я превръща в истинска фурна.
До момента там има изпратени над 20 мисии и благодарение на тях знаем, че въздухът на Венера не е точно въздух. Той се състои от 97% въглероден диоксид, който е толкова сгъстен, че е около 100 пъти по-дебел от земната атмосфера. Също така е с температура от 462 градуса по Целзий.
Всичко това прави изпращането на апарати там истинско предизвикателство, тъй като самата атмосфера буквално разяжда всеки един материал, познат на човека.
За последно Venus Express намира доказателства, че някога на Венера е имало океани и вулкани. Работата на EnVision ще бъде да потвърди тези данни и да провери дали в момента има действащи вулкани. като наличната технология ще позволи значително по-задълбочен поглед на състава на местната атмосфера и също така ще даде възможност да се издирят евентуални следи за наличието на гореща лава.
Последното може да стане с помощта на специален радар, осигурен от НАСА. Всъщност EnVision ще последва две американски мисии, които ще отпътуват за Венера малко по-рано. VERITAS ще направи подробна топография, докато DAVINCI+ ще навлезе дълбоко в планетарната атмосфера и ще стигне до самата повърхност.
Заедно трите мисии ще се допълнят една друга и ще дадат много отговори за учените относно различните съдби на Венера и Земята.
А също така ще се отвори и възможност отново да се заговори за Европейската космическа агенция като водещ фактор в космическите изследвания.
