Отсъствието от дома по Коледа e рязко отстъпване от семейните ни традиции. А заминаването с круизен кораб - най-големият възможен риск.
Седемгодишният Хари се боеше, че Дядо Коледа не би могъл да ни намери в морето. Петгодишната Мили пък избухна в сълзи, притеснявайки се, че Дядо Коледа ще се наложи да слиза надолу по комините на кораба и да го сполети ужасна съдба в котлите долу.
Междувременно съпругата ми Джоана се притесняваше, че ще пропуснем всички семейни празнични традиции като пеенето на коледни песни, коледните кракери, украсите на масата и хартиените шапки.
Аз пък бях основно нервен да не би корабът да затъне в задължителна американска коледна безвкусица. И тайно се надявах, че ще отплава, оставяйки по погрешка хартиените шапки на кея.
Въпреки всички тези притеснения, се качихме на Star Princess за двуседмичен круиз от Рио до Валпараисо в Чили, който поне гарантираше слънчев отдих от хладното британско време.
Но дали корабът щеше да отговори на всичките ни различни коледни нужди?
Скоро открих, че на екипажът му се налага да изпълнява деликатно балансиране. Не ставаше дума само за различните очаквания на нашето семейство; на борда имаше 2300 други хора от цял свят - всичките с различни представи как трябва да изглежда Коледа.
Когато подхванах деликатната тема за коледните кракери, приветливият салонен управител Луиджи театрално повдигна ръце: „Невъзможно е да угодим на всички. Някои искат всичко на Бъдни вечер, някои на самата Коледа, някои на втория ден. Някои приемат, че ще могат да имат коледна пуйка; други искат прасенце-сукалче, гъска или дори риба. Опитах веднъж да предложа британските кракери, но половината пътници не знаеха какво да правят с тях - така че съжалявам, но нямаме."
Или, или...
Като допълнение към всички тези различни стилове на Коледа, празнувана по цял свят, на Луиджи му се налага да се оправя и със сериозен дял от гостите, които въобще не празнуват Коледа. От екипажа ми казаха, че не обичат да казват "Весела Коледа" на пътниците, за да не засегнат някого. Освен всички тези културни различия, има и хора, които заминават на круиз през декември просто за да избегнат напълно Коледа.
Така че целият период на празниците се налагаше да бъде внимателен международен компромис. В този смисъл екипажът на Star Princess би трябвало да ръководи ООН, тъй като някак си те успяха да постигнат тази 'невъзможна' задача умело и с хумор.
Повечето пътници бяха в състояние да се наслаждават според предпочитанията си на колкото може повече - или колкото може по-малко - празнични забавления. Това беше благодарение на класическата вълшебна съставка на круизите - гъвкавостта. На голям кораб като Star Princess, има толкова много места, които да посетите, че винаги има къде да се присъедините към удоволствията и празнуването - или да го избегнете.
Компромисите
Ние бяхме в състояние да устроим нашата Коледа и Нова година почти напълно както искахме и да си прекараме забележително. Видяхме Дядо Коледа (на два пъти), пяхме коледни песни насред изкуствен сняг, реещ се в атриума, сгърчихме се при вида на изтърканото коледно сценично шоу и дори направихме впечатляващи къщи от джинджифилови сладки с помощта на членове на екипажа, носещи коледни шапки.
Но и на нас ни се наложи да направим компромиси. Нямаше коледен пудинг, нямаше украси в семейната ни кабина - и не разполагахме с любимите на съпругата ми кракери или украси за маса. Естествено, аз й съчувствах за липсата на хартиени шапки. Тя каза, че следващия път ще си вземе собствена шапка. Аз си замълчах.
Няколко неща не се получиха толкова добре: избрахме да изкараме Бъдни вечер, гледайки филм на палубата. Беше уютен семеен миг, докато седяхме увити в одеяла и ядяхме шоколад, но филмът беше не твърде празнично страшен. Трябваше да изпратим изплашените си деца да си легнат рано, преди да е станало опасно да имат кошмари.
Имаше дискретни коледни декорации, пръснати из кораба, но ни липсваше наличието на една голяма, прекрасно украсена коледна елха.
Останалата част от Коледа естествено беше много различна от престоя у дома
Забравете речта на кралицата по телевизора и дрямката следобяд - беше достатъчно топло, за да плуваме. След това децата отидоха в детския клуб, за да разкажат на новите си приятели, че Дядо Коледа все пак е намерил каютата им.
Това даде на Джоана и мен време за коледна разходка като никоя друга, която сме правили до момента: горещо лятно скитане из стария квартал на столицата на Уругвай - Монтевидео. По подобен начин на втория ден на Коледа изгоряхме от слънцето, докато бродехме из Буенос Айрес.
Нова година се получи перфектно. Винаги у дома е неловко, тъй като не искаме да водим малките деца на обществени мероприятия, където е пълно с пияници, а така или иначе не можем да намерим бавачки. Така че обикновено тогава си стояхме у дома. Но на Star Princess децата ни отидоха на парти, докато ние вечеряхме с двойка американци.
По-късно техните и нашите деца се присъединиха към нас за основното парти в атриума. На няколко пъти децата изчезваха някъде, но никога не се притеснявах - средата е толкова затворена и защитена, че не ги заплашваше нищо.
Докато група свиреше на живо, децата получиха безплатно блестящи заострени шапки и тръби. Всичко кулминира в голямо класическо отброяване на последните секунди под таван, пълен с пуснати балони.
Бяхме някъде около Огнена земя и точно след полунощ навлязохме в тежка буря. Силното люлеене на кораба скоро разпръсна трезвените купонджии, но пияните не изглеждаше да забелязват вълнението.
По Нова година чистачите започнаха да разчистват следите от партито и в течение на следващите няколко дни всички декорации за Коледа постепенно бяха свалени.
Това беше моментът, когато изведнъж осъзнах едно от най-хубавите неща в круиза: не ми се налагаше да разчиствам каквото и да е или да мия съдове след Коледа и Нова година.
И дори - още по-добре - бях успял да избегна носенето на тези ужасни хартиени шапки.
