Люксембург може да бъде прекосен с кола за два часа. През това време ще се порадвате на гледките покрай река Мозел, на лозята и зелените долини. Ще видите също така очарователни фермерски селца и старовремски замъци.
Но е възможно и стигането до работа да отнеме около два часа.
Задръстванията са огромен проблем в страната и особено в столицата Люксембург. В края на миналата година стана ясно, че властите въвеждат безплатен градски транспорт, който ще е в сила от 1 март 2020-а. Няма да има никаква такса за ползването на трамваите, автобусите и влаковете.
Ходът би трябвало да облагодетелства всичките 600 хил. жители, както и около 175 хил. чуждестранни служители в компаниите в страната и около 1,2 млн. туристи, които посещават Люксембург ежегодно. Какво се крие зад това решение и какво ще постигне?
През последните четири десетилетия населението на Люксембург е нараснало с 240 хил. души. Освен това страната има най-високия процент на годишно преминаващи през територията й автомобили. Повече от 60% пътуващите използват личните си коли, за да стигнат до работа. В сравнение, само 19% използват градския транспорт за тази цел.
Въпреки това намаляването на задръстванията и опазването на околната среда не са основните аргументи зад инициативата. Това е най-вече социална мярка.
Идеята е да се намали пропастта между бедни и богати. За хората с по-ниски заплати разходите за транспорт са голямо перо от бюджета. Затова правителството прецени, че е по-лесно той да стане безплатен за всички. По принцип Люксембург се разглежда като богата държава, но реално нивата на бедност се повишават с всяка изминала година. Около 10% живеят с минималната за страната работна заплата, а голям процент от тях за застрашени от изпадане в крайна бедност.
Безплатният градски транспорт е част от социалните мерки, които правителството смята да прокара през тази година. Сред тях са и повишаване на минималната работна заплата, пенсионна реформа и финансови помощи в образованието.
Според повечето, които принадлежат към ниската средна класа безплатният транспорт е страхотна стъпка. Много от тях заделят голяма част от заплатите си за наем и битови сметки и не могат да си позволят да отделят наведнъж 400 евро, колкото струва сезонната карта. С премахването на разходите за транспорт те ще свързват далеч по-лесно двата края.
Но да накараш шофьорите да слязат от колите си и да се качат на трамвай може да бъде трудно.
Мнозина смятат градския транспорт за неудобен и непрактичен. През деня Фатима Брага например чисти домове, а вечер - офиси. В промеждутъка между двете й работи тя се връща до дома си, за да разходи кучето си. Безплатният транспорт ще облекчи значително бюджета й, само че вместо по 50 минути в колата си в едната посока, би й отнело поне час и половина с автобус.
За тези с по-високи доходи и по-престижни професии подобна промяна изглежда още по-немислима. Ан Клайн е преподавател по немски в гимназия в градче на 30 км от град Люксембург. Сутрин, когато е спокойно движението, й отнема около 30 минути да стигне до работното си място. Когато се връща към вкъщи, хваща задръстванията в час пик и това удвоява времето й за пътуване. Въпреки това не се изкушава от възможността да промени навиците си.
С влак ще й отнема поне час само в едната посока, освен това би й се налагало прекачване. А и често й се налага да носи тежка чанта с учебници и помагала със себе си. По този повод правителството планира да инвестира 2,2 млрд. евро в подобряване на инфраструктурата. Инициативата включва смяна на трамвайни и влакови трасета и изграждане на хъбове за смяна на отделните видове транспорт.
Инвестицията звучи доста сериозна, още повече, че няма да има възвращаемост от билети.
Но и в момента градският транспорт е сериозно субсидиран от държавата. Билет, който важи за два часа, струва 2 евро. Целодневен билет може да стигне цена от 4 евро, а някои групи като студентите под 30 години и социално слабите го получават безплатно.
Годишните приходи от билети - около 41 млн. евро - покриват по-малко от 10% от разходите по функционирането на транспортната мрежа. Според мнозина срещу тези огромни разходи ползите от въвеждането на безплатен транспорт ще бъдат пренебрежими. Други подчертават, че цената на придвижването е по-малък проблем от този с растящите наеми и цени на жилищата, които реално карат хората да напускат града за сметка на периферията.
По-достъпни жилища са далеч по-важни от по-евтини трамваи. Служителите в градския транспорт също са притеснени. Според тях ако той е напълно безплатен, това засилва вероятността от вандалски актове. Те се опасяват и че може да се наложи съкращаване на персонала.
Люксембург всъщност не е първата държава, която прави експеримент с безплатен градски транспорт.
През 2013-а естонската столица Талин пробва нещо подобно с двойна цел - да се бори със задръстванията и да улесни социално слабите. Жителите на Талин плащат 2 евро срещу "зелена карта", която важи за цялата градска мрежа. Гостите на града обаче плащат пълната цена на билетите. Във френския Дюнкерк през 2018-а представиха безплатен автобусен транспорт.
За един месец, според тогавашния кмет, пътникопотокът се е увеличил с 50%. И в двата града обаче няма категорични доказателства, че облекченията в цените на градския транспорт реално са помогнали на жителите с по-ограничени възможности.
За момента хората в Люксембург също са по-заинтересовани от другите предвидени социални политики и като че ли в близко бъдеще няма изгледи да се откажат от колите си за сметка на градския транспорт.
