„Никога през съществуването си не сме били по-самотни", ми каза наскоро някой. Този човек греши.
Е, онзи, чийто телефон има такова кръгло отгоре, дето се върти, може и да е самотен, но е само той. Останалите имаме всякакви благинки - вайбър, снапчат, месинджър, а-у.
Хората вече не си разменят телефоните, а се намират във Фейсбук. Този човек, когото споменах по-горе, си мисли, че е прав, защото благинките физически разделят нас от другия човек.
Откога пък, за да си говорите с някого, ви трябва лицето му?
Като слушате радио, в радиото ли гледате? Отговорът ни ясен на всички.
Може и да не си даваме сметка, но интуитивно знаем, че хората масово си пускат телевизора, за да им шуми, а не за да го гледат. Но не е само това - пробвайте някой път да погледате малко телевизия и после рязко да си пуснете музика, ама не радио, а диск, например, или каквото сте си изпиратствали на компютъра. Веднага в стаята, а и в душата ви, се усеща едно такова по-затворено, по-празно.
Като говорите по телефона, на пластмасата ли говорите или на човека отсреща? С телевизора е същото - усещаме, че има човек от другата страна, усещаме и неговото присъствие. Тоест, макар телом човекът да не е при вас, той все пак присъства чрез моста между случващото се при него и сетивата ви (телевизора), случващото се при вас и сетивата му (e-mail) или и двете (IM). А не въпреки моста. И не заради моста го няма - заради моста присъстваме един за друг, въпреки че ни „няма".
"Ама, Мартине, липсва ни истинската човешка комуникация."
Да бе, да, баба ти само истински човешки е комуникирала, докато е пращала писма до казармата. Между другото, чувал ли си я скоро? Я ѝ се обади по... по каквото си искаш всъщност.
Хората слагат думата "истински" нагоре-надолу все едно нещата имат и сакрална версия. "Той е актьор, ама не е истински актьор, защото не играе добре. Те истинските актьори... " Не, не, не - човекът си е истински актьор, истински лош актьор. Същото е и с комуникацията. Понякога животът е прост.
Като следствие на това, че в джоба си имаме машинка с цялата информация на света, се случва така, че хората си гледат машинките вместо да си говорят с теб. И на мен ми се е случвало.
Веднъж питах човека, с когото не говорехме, какво си гледа на телефона и той ми каза нещо си за "Лийг ъф Леджентс".
Така, "Лийг ъф Леджентс" е компютърна игра с десетки милиони фенове по цял свят. Аз имам общо трима фена като и трите са домашните ми рибки. (Между другото, имам общо пет рибки). Разбира се, че ще гледа играта, а не мен. Играта е по-интересна. Затова хората си гледат телефоните, като излезете с тях - защото там има по-интересни неща. Там има каквото му се иска, а при теб има каквото му предлагаш. Виждаш ли сега... Разговорът е като животно - не трябва да го насилваш.
Хората не допускат новото, защото новото задължително е друго, а другото задължително има кусури, с които не са свикнали и сега трябва да свикват за сметка на старото, с чийто кусури вече са свикнали.
Затова после гледам в Интернет някакви рисунки на хора, които са закачени за телефоните си с вериги, един човек, който изсипва лайкове в устата на друг човек, дечица на плаж, които са изгорели на ръчички, които държат телефон, всякакви такива. Това са рисунки, хора. Това са рисунки, не са задължително истината. Аз мога да ви нарисувам как Хитлер кърми сомалийчета. Нека спазваме някаква емоционална хигиена, моля ви се. Аз искам да видя кой щеше да знае художника, ако нямаше Фейсбук.
Вече си разменяме Фейсбуците вместо телефони, защото връзката там е по-стабилна, по-гъвкава, по-сигурна, по-информираща ни за другия. Разменяме си вайбъри, защото е безплатно, а нищо не е по-ценно от това.
Самотата е каприз на мързеливите.
Скоро, предполагам, че по улицата ще има телефони, от които можеш да говориш безплатно с целия свят, включително и с близките си. За жалост се оказва, че няма какво да се тревожим за отношенията между хората в технологичното ни време.
Всичко е супер, не бойте се.
Послепис: Ако някой иска истински човешки да си комуникираме - 0883 74 06 66.
Изводът е, че се събираш с много безинтересни хора. Не мисля, че личният контакт може да бъде заменен с цъкане по джаджи. Много повече неща можеш да научиш за и от човека срещу теб в личен разговор. А пък най-досадно е цъкаш във вайбър, вместо да се чуеш с човека и спестява време. Е, понякога се налага, не отричам. Не отричам и телефоните, естествено. Упорито отказвам да се свързвам със света чрез фейсбук, обаче, и животът ми по никакъв начин не е станал по-непълноценен. Така че всичко е въпрос на избор.
постоянно знам какво става в общи линии с роднини и приятели от фейсбук, преди това инфо го получавах на сватби и погребения или случайни засичания и тн, определено сега общуваме повече, дори знаейки кой какво харесва се чувстваш по свободен да споделяш и черупките, в които се обвиват хората понякога падат лесно
"Затова хората си гледат телефоните, като излезете с тях - защото там има по-интересни неща. Там има каквото му се иска, а при теб има каквото му предлагаш." - съвършено вярно и ключово за цялата работа, но не в смисъла, който авторът би си помислил, защото тук има има двойно дъно - "чрез браузването в телефона постоянно нагаждам света към себе си и се отървавам от усилието да се нагаждам към реален събеседник". Такава нагласа неизбежно усилва самодостатъчния, себецентриран и осакатено едностранчив, "счетоводителски" подход към реалността.И тва е, което пропуска авторът - общуването не е само обмяна на данни, а съдържа и психическа компонента, която води до емпатия или неприязън, но при всички положения раздвижва емоциите в някаква посока.Именно такива ги виждам дечурлигата по улиците - вероятно много по-умни от нашето поколение, но малко безсърдечни.