Как се отглежда "полово неутрално" дете. И кой прави това?

Наскоро бях на гости в Стокхолм, където се запознах с Миранда - ЛГБТ активист и майка на дете на възраст две години и половина. Използваме умишлено думата "дете", защото Миранда избира да отглежда детето си като "полово неутрално", което означава, че се опитва да го отгледа в среда, лишена от стереотипите, наложени от културата за половете.

Това изглежда като типично шведски модел. И не е странно, при условие, че шведското правителство раздава книгата "Всички трябва да бъдем феминисти" на Чимаманда Нгози Адичи на всички 16-годишни младежи в страната и насърчава шведските бащи да вземат 90 дни платен отпуск, за да помагат при отглеждането на всяко бебе.

Предвид този факт, не е изненадващо, че първото "полово неутрално" училище Egalia отвори врати именно в Стокхолм през 2010-та и беше финансирано с пари на общината.

И все пак отглеждането на "полово неутрални" деца не е специфично шведска идея.

Бек Лакстън и Кийран Купър са най-прочутите родители във Великобритания, отглеждащи "полово неутрални" деца. Те често говорят пред медиите по темата. Известно време те поддържаха блог, който обяснява концепцията на този тип грижа за децата.

Понастоящем двойката не желае медийно внимание.

В блога си Бек Лакстън пише, че те "случайно са се оказали в устата на всички медии, след като са дали невинно интервю пред приятел на приятел, който работел за Cambridge News" през януари 2012-та.

Днес съществуват доста Facebook групи за родители, които желаят да отглеждат децата си като "полово неутрални" - и там откривам Дани, който е склонен да разговаря с мен.

Дани от Дартфорд в Кент е родител на 5-годишно дете, което идентифицира като "аджендър" (аполово). Освен с Дани и Миранда, разговарях и с Лота Раялин - основателка на шведското полово неутрално училище Egalia - за това какво означава да отглеждаш детето си по този начин.

Според Миранда, както и според Дани, философията им като родители не звучи особено радикално.

"Идеите ми за половата идентичност бяха вече част от живота ми преди да родя, така че това просто беше продължение на нещата, в които вярвах и които практикувах", обяснява Дани.

Миранда споделя, че приема за феминистка концепция убеждението, че всички ние сме ограничени от половите роли и очакванията, които вървят в комплект с тези роли.

Според Дани, половата неутралност не е намиране на "средна територия" по отношение на пола, а предлагане на детето на избор да бъде каквото пожелае, без да се чувства задължено да избира розово или синьо.

"Обичаме всички цветове - обичаме дъгата", смее се Дани. "Светът е многоцветен".

За своите деца те се опитват да смесват играчки и дрехи, предназначени и за двата пола.

"Независимо дали детето ми иска да носи нещо розово или блуза със Супермен - няма проблем," обяснява Миранда. Което не звучи нещо твърде радикално, но според Дани хората често приемат малката Матилда за момче, когато носи синя блузка.

Това обаче не притеснява нито Дани, нито Матилда.

И Миранда, и Дани казват, че начинът, по който те са били отгледани, е повлиял за поведението им като родители.

Майката на Миранда е била донякъде "мъжкарана".

"Майка ми се притесняваше, че не й идва отвътре да прави момичешки неща с мен, така че активно ме водеше на балет и езда. Аз обаче мразех да ходя там". Майката на Дани е била различна: "Майка ми толкова обичаше червеното, че ме основно ме обличаше в този цвят. Тя не харесваше факта, че исках да съм с къса коса, но израснах в Източна Германия през 80-те години, така че не беше толкова голям проблем, колкото би бил във Великобритания сега".

Когато са открили, че са бременни, и двете жени са решили, че не желаят да знаят пола на детето си преди раждането. Миранда казва: "Забелязах, че когато хората научат, че си бременна, първият въпрос, който задават, е дали е момче или момиче. Честно казано, не ме вълнува - така че защо другите хора толкова държат да разберат какви са половите органи на детето ми?"

Миранда не нарича детето си "той" [han] или "тя" [hon], а използва джендър неутралното hen, което официално съществува в Швеция от миналата година.

Тя също така не използва традиционните местоимения, когато чете на детето.

"Историите в книгите за деца съдържат много клишета по отношение на половете, а аз искам детето ми да запомни героите и действията, без да ги свързва с конкретен пол".

Тя е дала на детето си унисекс име, така че то да не повлияе на усещането за пол. "Честна съм за това какво знам и какво не знам. Детето ми е само на две години и половина - колко може вече да се знае за пола му?", възкликва тя.

Критиците твърдят, че усилията, влагани в полово неутралното родителство, са неестествени - и че има реална биологична разлика между мъжете и жените, като тази разлика се проявява за първи път още преди раждането.

Миранда обаче счита, че освобождава детето си от половото идентифициране, което обществото налага на хората.

"Абсурдно е да се твърди, че половото поведение е напълно естествено - то е културен феномен. Представянето на мъжете и жените в историята е много различно и се опитвам да освободя детето си от този калъп".

"Хората казват, че налагам някакви догми на детето си, но всъщност не аз съм тази, която ги налага".

Лота Раялин, директор и основател на Egalia, разказва, че отношението към нея е било предимно враждебно, с много омраза и заплахи при откриването на училището. Сега очевидно омразата е изчезнала: "Дори има голям списък с чакащи за постъпване при нас", разказва тя.

Според нея Egalia подготвя децата за реалния свят. "Светът се променя много бързо: има много нетрадиционни семейства, и много деца израстват в семейства с двама бащи или две майки, а в традиционните семейства ролите на половете се променят. Подготвяме ги за това". Тя допълва, че много хора смятат, че няма играчки-коли в предучилищната група на Egalia. "Но защо да нямаме играчки-коли? Не ограничаваме никого. Намираме начин за игра с коли, който да заинтригува всеки".

Въпреки че живее в Стокхолм, детето на Миранда не посещава Egalia

"Мисля, че хората, които изпращат децата си в Egalia, имат нужда от помощ в отглеждането на децата си като полово неутрални. Детето ми и аз сме заобиколени от хора, които вече се идентифицират като "полово флуидни". Освен това предучилищната група е в Сьодермалм - богат бял квартал. Не искам детето ми да израства в среда, доминирана от бели хора".

Тя също така не очаква от детската градина, която е избрала, да се отнася към детето й като към полово неутрално: "Не съм утопист, но искам да предложа среда, където детето ми да се чувства свободно от половите роли".

Реакциите на философията им за родителството са разделени наполовина, твърди Дани: "Някои хора се съгласяват с мен, но други около мен игнорират принципите ми и продължават да купуват на Матилда момичешки неща".

Миранда от друга страна се възприема за вдъхновител на някои други родители

"Те започват да си задават въпроса защо желаят да научат пола на бебето си", коментира тя. Според нея основно по-старото поколение има трудности да възприеме нейния начин на живот. "Когато по-старите хора искат да направят комплимент на дете, той често се изразява под формата на полов стереотип. Казват неща като "Ти си голямото ми силно момче" или "Не си ли ти една наистина очарователна малка принцеса?".

Нейното семейство обаче уважава решенията й и се опитва да избягва такива обръщения към детето й. "Светът се променя и адаптира към новото възприятие за пола", обобщава тя. "Просто е нужно още време".