Казвам се Димитър Бербатов и вече съм грамотен. Разбирай ... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него. Вече пуснах цели две „кървави писма", това е третото.
То обаче не е предназначено за българските завистници към моя гений, а към феновете на Манчестър Юнайтед, сър Алекс Фъргюсън, УЕФА, ФИФА, британските журналисти, планетата Земя и цялата Слънчева система.
Това си е моят блог и имам право да си пиша каквото си искам. От рецепти за макарони до SMS-и към фолк-певици, ако преценя, че си струва. Защото както ме е учила моята учителка по балет в Благоевград, аз трябва да съм скромен. Което означава да вкарвам само на скромни отбори. И следвам този завет докрай.
Аз съм преуспял човек. Това стана благодарение на гениалното ми откритие да съчетая футбола с балета. Най-тежко ми беше, когато природата ме принуди да се разделя с любимия си балетен атрибут, диадемата за коса. Но се преборих с тази жестокост и сега съм по-силен отвсякога.
Около мен гъмжи от злобари и завистници. Мрази ме Рууни, защото е по-плешив от мене. Мрази ме Рио Фърдинанд, защото не може да посреща центрирана топка с рамо като мен. Мрази ме кореецът Джи Сун Парк, че съм висок и синеок, а той е лилипут и очите му се отварят с ципове. Мрази ме сър Алекс, защото жена ми е по-млада и по-хубава от неговата. Мрази ме английската преса, защото тя пише по-бързо, отколкото аз тичам и това я вбесява. Мрази ме и Лейди ГаГа, защото аз съм гостувал на Слави и Азис, а тя не е, а и едва ли някога ще го направи. Мразят ме черните дупки и Млечният път, защото ги имам за втора класа и никога не прелитам по тях с мощната си и бърза кола.
Мразят ме и извънземните. Най-вече онези от Юпитер, защото до един са левскари. То по същата причина ме мрази и цялото земно кълбо. Не случайно на Земята й викат „синята планета".
Но аз съм нависоко. Толкова съм нависоко, че изкуствените спътници ми се заплитат в прическата и ми съсипват гела. От щото съм нависоко, понякога разбирам, че са ме пуснали на терена много след като мачът е свършил. Но тук отгоре всичко е толкова микроскопично и незначително.
Тук горе аз често срещам боговете. Сядаме си на някой облак и кротко беседваме за това колко малки и злобни са хората към нас. Наскоро Зевс ми сподели, че и той бил с проблеми като моите в началото на кариерата си, но ги решил бързо с малко гръмотевици, мълнии, торнада и цунамита.
Понякога, когато сядам върху тоалетната чиния, за да оставя в историята поредното нещо от себе си, аз виждам миниатюрните хуманоиди да ме сочат с пръст и да ми се заканват. Подминавам ги с аристократична усмивка и просто им пускам водата от казанчето. Просто са жалки и невзрачни ...
Толкова от този постинг, защото Елена ме вика да сменям памперса на бебето. Утре може да пиша пак, защото... аз съм Димитър Бербатов - най-скъпият резервен футболен балетист в Галактиката и вече съм грамотен. Разбирай... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него.
