Когато през 2007 г. БНТ провежда кампанията "Великите Българи" на второ място след безапелационния победител Васил Левски се нарежда Петър Дънов - едно сравнително непознато за по-голямата част от хората име.
За тези, които го издигат до това второ място сред най-великите българи, той е велик духовен учител, носител на мъдрост, вътрешен мир и спокойствие. За Православната църква той е еретик и богохулник. За някои медии е просто източник за "10 рецепти за здравословен живот" или "Вижте предсказанията на Учителя Петър Дънов за..."
Някои казват, че е бил таен съветник на цар Борис посредством Любомир Лулчев, който бил симпатизант на учението на Дънов.
Вероятно истината за него е някъде там измежду всички твърдения - добри и лоши, въпрос на лична интерпретация - нещо, за което самият учител призовава последователите си.
И до днес обаче всяка година хиляди хора се събират край Рилските езера, за да посрещнат един от големите празници на Бялото братство. И сякаш техният брой няма никакво намерение да намалява, дори напротив.
Самият Дънов се ражда на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) като трето дете на свещеника Константин Дъновски и Добра Георгиева. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и във Варна.
През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън - Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет към същия университет.
След това се завръща в България, където започва да оформя и да проповядва учението си. През целия си живот оттогава до смъртта си през 1944 г. Петър Дънов изнася множество отворени лекции за духовното разбиране, за култура, мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, етика, психология, образование и възпитание, медицина, музика.
Макар официално неговото учение да е регистрирано у нас като религия - Всемирно бяло братство, то няма завършения вид на религията. Напротив - то е учение, което започва и завършва с християнската Библия, говори за Бог, за значението на Светата троица, за ролята на Бога и божественото в живота на обикновения човек и т.н.
Дънов влага своя система от принципи за различните аспекти от живота - от отношенията между хората и възпитанието на децата до личното съзряване на духа. Принципи, които са по-скоро пожелателни и оставят на последователите му свободата да тълкуват и да напасват нещата по собствените си нужди, стремежи и търсения.
Главни добродетели за дъновистите са петте лъча на пентаграма - любов, мъдрост, истина, правда и добродетелност. Според него, ако човек се уповава на тези основни категории, ще отвори съзнанието си за божественото.
В учението на Бялото братство се обръща голямо внимание на движението на Слънцето и планетите, на слънцестоенията и на връзката с природата. Оттам и официалните им празници са Нова година - началото на Физическата година, 22 март - началото на Духовната година и 19 август - началото на Божествената година.
Самата идея за това Всемирно бяло братство според Дънов е невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на евангелието на Матей 5:48), които взимат дейно участие в целокупния живот на човечеството във всичките му измерения. Тук влизат ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими, а Христос е главата на това братство.
Според учителя човечеството в момента е петата раса, достигнала еволюционната стълбица и от нея предстои да се роди шестата, която ще е по-извисена духовно и ще притежава много повече способности.
Различните аспекти на учението са изложени и развити в около 4000 проповеди на Дънов, говорени и стенографирани в периода 1914 – 1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: "лекции пред Общ окултен клас", "лекции пред Специален окултен клас", "неделни беседи", "съборни беседи", "утринни слова" и др.
Освен лекциите пред ученици, Дънов изключително много разчита на музиката и на движението. Той отделя специално време да композира и да пише песни за специалния мистичен танц паневритмия.
Паневритмията представлява специфичен езотеричен танц, съчетаващ словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музикантите изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмията се играе в периода 22 март - 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват.
Какво обаче е това, което вече повече от век след началото на беседите на Дънов, продължава да привлича различни хора към учението му?
Още от 1944 г. идването на комунизма дава тласък на атеистичността на обществото - за какво му е вяра на човека, когато я има партията. Вярата се запазва за светлия социализъм. На по-късен етап при Тодор Живков и най-вече при дъщеря му Людмила има един опит за търсене на духовното, обаче той е много повече обърнат към езотериката и търсенето на божествен смисъл извън Църквата.
След това идва епохата на Прехода. 90-те са белязани с всевъзможни секти, разцеплението на Светия Синод и множеството самозвани пророци, врачки и баячки показват изключително силно жаждата за духовност и липсата на предлагане. Макар оттогава положението да се е подобрило значително, все още се усеща стабилна бездуховност, която Църквата с цялата си затвореност в себе си и догматичност просто не може да отговори напълно.
Именно тук се вписва учението на Петър Дънов. Откровено казано то не привлича с идеите си за шеста раса, духовно извисяване на душата и т.н.
Много хора по-скоро са привлечени от танца паневритмия и от усещането, който той носи - едновременно зареждане с енергия и успокояване на съзнанието. Някои дори го наричат динамична медитация заради начина, по който може да въздейства на човек. Според последователите на Бялото братство целта на танца е постигане на хармония с природата, Бог, Вселената.
За други интересът идва от музиката и от песните, които Дънов композира, и техния също умиротворяващ ефект върху човешкото съзнание.
За трети е липсата на догматичност по отношение на вярата. Дънов учи последователите си да не възприемат всичко право и директно, а да го осмислят, да включват контекста и преценявайки нещата на място да отсъдят за конкретната ситуация кое е правилно и кое - не. За него е много важно да се чете Библията и всеки да може да намери истината за себе си в нея.
Някои, на свой ред, са привлечени от цялата езотериката при дъновизма. В лекциите му може да се намери интересна информация за всички, които се интересуват от астрология и от движението на небесните тела (и тяхното влияние върху живота на Земята), нумерологията, различните тайнства и т.н.
Учението му до голяма степен се свързва с природата и това не се изчерпва само с ежегодното духовно училище край Седемте рилски езера. За Дънов е важен този досег с околната среда, да се усети и да се почувства тя. Според него е важно дори при възпитанието на децата това да е основополагащ елемент - детето да може да се научи на тази връзка с природата, да осъзнае себе си като част от нея.
Също така последователите на Дънов са привлечени заради цялостното усещане за мир и духовност, което липсва в самото общество.
Когато времето е несигурно, ежедневието е изпълнено с напрежение и като цяло човек е заобиколен от негативни емоции, Бялото братство предлага дружелюбност, топлота и позитивизъм (понякога до някакво чак досадно ниво).
Същевременно обаче най-ценното на дъновистите е, че в голямата си част хората там няма да се опитат да си пробутат идеите за света на всеки, а само на тези, които наистина са готови да слушат и да се интересуват.
Дори и да вярват наистина в бъдещата шеста раса на подобрени и духовно възвисени хора, те (в общия случай, сигурно си има и крайни елементи и там) няма да тръгнат да ви убеждават в правдивостта си, натрапвайки "доказателства" за това.
Напротив, в повечето случаи става въпрос за последователи на духовно учение, което проповядва на хората да бъдат добри, да търсят духовното си развитие и да живеят според един определен морален кодекс, свързан много силно с природата.
