Спечелих дело за сексуален тормоз - и това беше краят на кариерата ми

Бившата водеща на Fox News Гретчен Карлсън успя да постигне споразумение за 20 млн. долара обезщетение по делото срещу някогашния й шеф Роджър Ейлс, когото обвини в сексуален тормоз. Малко след като спечели съдебната битка, тя публикува позиция, в която защитава тезата си, че "всички жени заслужават достойна и почтителна работа".

Карлсън използва момента, за да разкрие новите си професионални планове - журналистката започва кампания срещу трудовите договори, в които има изрична клауза за конфиденциалност при случаи като нейния.

"Готова съм да премина към един нов етап от живота ми, заради който ще удвоя усилията си за овластяване на жените на работните им места", казва тя в интервю за Time.

И това изказване е впечатляващо поради една проста причина - тя наистина може да си позволи да продължи напред с кариерата си.

Fortune разкрива, че по данни на жалбоподатели, адвокати и други юристи-експерти почти всички жени, които са завели дело за сексуален тормоз, не успяват да си намерят работа впоследствие.

Дори онези от тях, които печелят делото и получават обезщетения за нанесени вреди, се сблъскват с изключителни трудности - не само психологически, но и професионални - докато реорганизират живота си.

Този факт остава незабележим, ако обръщате внимание само на делата, които се отразяват широко в новините. Отсъждането по жалбата на Карлсън беше бързо и чисто. Малко повече от две седмици след завеждането на делото, Роджър Ейлс беше отстранен от поста си на директор на Fox News. По-малко от 3 месеца след това, Карлсън и Fox се договориха за условията на споразумението - въпреки че Ейлс отрича обвиненията й.

Нещо повече - още няколко служителки на Fox признаха, че са станали жертва на подобен тип посегателство; само през последната седмица репортерката на Fox 5 Лидия Курунадж подаде жалба, в която описва как е станала обект на сексуален тормоз от страна на Ейлс при кандидатстването й за работа в телевизията.

Случаят с жалбите срещу Ейлс беше показателен за това, че стигмата около изобличаването на сексуалния насилник с висока позиция в обществото вече започва да избледнява.

Когато обаче стане дума за масовите дела за тормоз, водени от жени без популярност в обществото - там вече виждаме съвсем различна история.

"Ако случаят излиза при проверка в Google, най-вероятно жената няма да си намери работа никъде", казва адвокатът Лорънс Бом, който представлява медицинската асистентка Ани Чопурян срещу болницата в Сакраменто.

Делото й приключва в нейна полза и 168 млн. долара обезщетение - едно от най-високите в историята. Чопурян печели делото, след като се оплаква, че лекарите в болницата са искали секс от нея постоянно.

Какъв е проблемът според Бом? Проблемът е, че щом веднъж жената излезе пред медиите, всеки следващ евентуален работодател се притеснява, че тя би могла да заведе подобно дело и срещу него.

Отявлената дискриминация на работното място срещу жена, която се е оплаквала от сексуално насилие, е забранена от закона, казва Емили Мартин, главен юридически съветник в Националния център за женско право във Вашингтон.

Реалността обаче невинаги съвпада със юридическата идилия.

"Няма закон, който да позволява на един работодател да откаже да назначи жена, само защото има подобна предистория. Доказването на това нарушение обаче е сложно - защото трудно можеш да разбереш каква е истинската причина да не бъдеш взет на работа", отбелязва тя.

Както в случая с Рина Уийкс. През 1992 г. тя подава иск за обезщетение заради сексуален тормоз срещу адвокатската кантора Бейкър & Макензи. Тя твърди, че юристът Мартин Грийнстайн я е опипвал, изсипвал е бонбони M&M's в горния джоб на ризата й и е правил непристойни забележки по неин адрес.

След като първоинстанционният съд в Сан Франциско й присъжда 7.1 млн. долара обезщетение, Уийкс се обръща към адвоката си Филип Кей и го пита за съвет - какъв би бил най-добрият ход в кариерата й оттук нататък?

"Фил ме изгледа и каза "Кой изобщо ще се съгласи да те вземе на работа?", спомня си тя в интервю за Fortune.

Уийкс е потресена от непосредствения отговор на адвоката си, но впоследствие осъзнава колко прав е бил той.

След края на изключително шумно отразяваното дело срещу една от най-големите юридическа компании в света, Рина Уийкс решава да се премести в Сиатъл със съпруга си - счетоводител, и да се превърне в "домакиня-богиня". Дори не прави опит да възстанови кариерата си.

"Когато веднъж си преминал през целия този процес, отнема доста дълго време, за да се възстановиш. Имах късмет, че бях омъжена и до себе си имах съпруг, готов да издържа семейството. Но просто някои жени не могат да го понесат или не могат да си го позволят. Не е лесно", разказва тя.

До ден днешен я разпознават като "жената, която осъди Бейкър & Макензи", и осъзнава, че публичността й не е само бреме.

"Мога да изляза по улиците на Сан Франциско, хората ме виждат и ме поздравяват. Но когато влезеш в тази съдебна битка, трябва да приемеш, че ще бъдеш наричана "луда", "лека жена", "златотърсачка" или "некадърница", казва Уийкс.

"Трябва да знаеш срещу какво се изправяш"

Подобен е и случаят с Пола Кофлин, бивш пилот на военен хеликоптер, лейтенант от Военноморските сили на САЩ.

След годишната конференция на НПО в подкрепа на военноморската авиация, проведена през 1991 г., тя завежда дело срещу хотел Хилтън в Лас Вегас. Кофлин твърди, че пияни офицери от ВМС са тормозили както нея, така и още няколко други жени по време на събитието, а хотелът не е осигурил адекватна охрана.

Кофлин печели делото и получава 5.2 млн. долара обезщетение, половината от които отиват за данъци и адвокатски такси, както обяснява самата тя. Все пак не съжалява, че е завела делото.

"Това беше въпрос на дълг към другите жени, беше въпрос на дълг към армията, на която служех. В нашите среди имаше престъпници. За мен това е недопустимо", казва тя в интервю.

Кофлин получава високо признание - Glamour я включва в класацията си "Жена на годината" през 1992 г., заедно с Хилари Клинтън. Историята й става основа за сценария на телевизионната адаптация "She Stood Alone" и документалния филм "The Invisible War", получил номинация за Оскар.

Животът й след делото обаче не е никак лесен.

"Не прецених какъв отпор ще получа. Хората все още не осъзнават какво се случва във въоръжените сили. Всеки път, когато някоя жена излезе и се оплаче от условията на работата, системата я съсипва от проверки и я пречупва", казва Кофлин.

Тя остава на служба във ВМС малко повече от три години след края на делото, а след напускането си открива студио за йога в Атланта Бийч, Флорида.

25 години след инцидента бившият военен пилот продължава да се занимава с йога.

Напуснала е армията, защото е осъзнава, че се е превърнала в "предател" - ход, който е отклонил кариерата й до ситуация, в което осъзнава, че никога няма да получи повишение в чин. Опитала се е да прави консултации със специалисти по човешки ресурси, но не вижда полза от тях.

"Повечето мениджъри не биха искали да назначат служители, които разкриват информация от кухнята", признава тя.

Пола Кофлин използва парите от обезщетението, за да помага на други като нея: членува в борда на директорите на организация на име "Да защитим нашите защитници", която се бори срещу сексуалното насилие в армията.

Тя смята, че обществото има напълно грешна представа за средствата, които получава под формата на обезщетение заради тормоза.

"Хората, които не познават отвътре тази изключително сложна и стресова ситуация, гледат на парите като на печалба. А те не са нищо повече освен шанс за пострадалата жена да се възстанови, да излекува наистина сериозни и дълбоки рани", споделя Кофлин.

В нейния случай - това възстановяване се изразява в напускане на армията, създаване на семейство, преместване в друг град, купуване на ново жилище и заделяне на достатъчно пари, за да може да продължи образованието си, ако поиска. Тя споделя, че обезщетението й е спестило допълнителния стрес от нуждата да си търси нова работа незабавно.

"Всички гледат парите и си казват "Виж как добре й се получи". А никой не проследява траекторията на кариерата", коментира тя.

В известен смисъл, Карлсън, Уийкс и Кофлин са уникални с това, че си позволяват да говорят публично за униженията си. По данни на Комисията за равни трудови възможности от месец юни, повечето работници се страхуват да докладват случаи на тормоз.

До голяма степен, причината се дължи на това, че компаниите реагират с безразличие, банализиране на жалбата или дори с агресия.

Както споделя Клеър Доусън, адвокат по трудово право от "Слейтър и Гордън" в Лондон - някои жертви просто напускат и си намират нова работа. Причината: Не искат да се подлагат на публичен съдебен процес.

"Трябва да имаш определена смелост, за да се решиш на подобен ход", казва тя.

Анита Хил е може би най-известната жертва на сексуално насилие в американската история. През 1991 г. тя обвинява номинирания за член на Върховния съд Кларънс Томас в това, че си е позволявал да "използва работни ситуации, за да обсъжда секс" с нея.

С днешна дата Хил не съжалява, че е проговорила за проблема си. Появата й пред съда само показва колко много подобни казуси са били прикривани до този момент.

По информация на Washington Post, само за една година след нейното дело жалбите за сексуално насилие се увеличават от 6126 на 10578.

"Мисля, че в момента водим този дебат по начин, който не си позволявахме преди 25 години. В епохата на Тръмп и Ейлс жените трябва да поемат контрол над този разговор и да го придвижат напред", казва тя.

Един от начините това да се случи е хората в привилегирована позиция (обикновено мъже) да променят поведението си, а не да очакват маргинализираните си служители да променят своето.

Гретчен Карлсън смята, че мъжете биха могли да ограничат проблема със сексуалния тормоз като назначават повече жени на висши позиции. По думите й "мъжете трябва да спрат да толерират насилниците, като прикриват действията им или оправдават подсъдното им поведение". Така жените няма да се принуждават да решават проблема сами. "Имаме нужда и мъжете да се ангажират с това".

И има право. Ако всички започнат да осъзнават последствията от този проблем, все пак има вероятност да не го пренесем и върху следващото поколение.